Анализът е на Хавиер Солана за Project Syndicate
Хавиер Солана е бивш висш представител на ЕС по външните работи, генерален секретар на НАТО и външен министър на Испания. В момента е член на Световния икономически форум за глобалния дневен ред на Европа.
Когато проблемите в Европа се натрупват – проваления опит за преврат в Турция и решението на Великобритания да излезе от ЕС, вниманието най-често се насочва върху наболелите настоящи проблеми. По-ранни проблеми, които сега изглеждат по-малко спешни, са пренебрегнати. В продължение на годините, ние европейците виждаме как нещата се разиграват, като на края нито един от проблемите, дори не изглежда близо до решение.
Сега трябва да се реши проблема с опита за преврат за Турция, като никой не знае какви ще са дългосрочните последици за тази толкова важна страна. В същото време Brexit без съмнение е истински удар за европейския проект. За съжаление една държава – членка избра да продължи пътя си сама. Но това не трябва да отведе ЕС към най-вредната възможна ситуация – тази на парализа.
Много от проблемите, които ЕС трябва да реши няма просто да изчезнат с течение на времето. Един от най-належащите проблеми за Европа е този със сигурността. Всеки ден, в който не се предприемат съвместни действия е загубен и води до голям риск.
Ефективното разглеждане на тези проблеми, вместо падането в капана на извънредноста, изисква спазване на приетите стратегии. Чрез определяне на предизвикателствата, установяването на дългосрочни цели и предприемането на общи действия за достигането на тези действия, се създава рамка за инициативи за справянето с проблемите по един по-далновиден и съгласуван начин.
В този смисъл, Федерика Могерини – върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи, и нейният екип изготвиха и представиха Глобална стратегия за европейска сигурност, определяща целите в и извън нашите граници. Много наблюдатели посочиха, че сега не е най-подходящият момент за разработването на визия, която да приема, че всички европейци са обединени от общи цели. След като стратегията беше ясно декларирана, сътрудничеството вече не е въпрос на принцип, а екзистенциално наложително.
За това аз съм несъгласен с тези, които предлагат глобална стратегия ненавременно и дори безполезно. Въпреки, че това бе представено пред Европейския съвет само седмица след новината за Brexit,неговата цел е да се приложат разпоредбите от Лисабонския договор, седем години след влизането му в сила. За цел се има разработването на политика за укрепване на ЕС, която много граждани искат. Бездействието би било голяма грешка.
Глобалната стратегия определя ясни цели, изяснявайки грешките от миналото и разглеждайки днешната действителност в ЕС. Тя призовава за по-отговорен, обединен и надежден ЕС - единственият начин, чрез който може да се преодолее евроскептицизма. В нея се определят действията, които Европа трябва да предприеме и капацитета, които трябва да има за собствената си сигурност. Стратегията отчита дългосрочните последици от действията, предвидени в нея и разбира, че развитието на страните – членки в ЕС е от съществено значение за предотвратяване на конфликти. В нея се признава, че само по-голямо единство може да позволи на Европа да се изправи срещу предизвикателствата на тероризма, миграцията и изменението на климата.
Един фундаментален факт трябва да се вземе в предвид, когато се оценява полезността на Глобалната стратегия: Заплахите за Европа не са настоящи, просто защото някакъв междуправилтествен консенсус е обявил това. Те са настоящи, защото ние сме съседи и защото, харесва ли ни или не, светът около нас е непоправимо глобален.
Едно от последствията след приемането на документ като Глобалната стратегия е създаването на общ дискурс. След 2003 г. европейците се нуждаеха да застанат зад обща външна политика след различията, които създаде инвазията в Ирак. Но днес проблемът е много по-различен, като съществуването на самия европейски проект е поставено под въпрос. Разкриването на капацитета на ЕС да действа ефективно ще помогне да се потвърди необходимостта от неговото съюествуване.
Глобалната стратегия може да бъде полезна и тук. Европейските граждани възприемат тероризма и трагедията на бежанците, като въпроси от жизненоважно значение и искат ЕС да играе по-голяма роля в справянето с тях и други глобални проблеми. Изследване на Pew Research Center в десет европейски държави (включително предполагаеми бастиони на евроскептицизма като Великобритания, Полша и Унгария) установи, че средно 74% от анкетираните поддържат по-решителни действия от страна на ЕС в чужбина.
През последните години сме свидетели как вътрешните и външните условия за сигурност са тясно свързани. Ето защо, в интерес на опазването на вътрешната сигурност, Глобалната стратегия подчертава необходимостта от повече и по-добра външна дейност. За това и ЕС настоява за цялостен подход към конфликти и кризи, който използва всички налични инструменти и политики. Нещо повече, начина, по който провеждаме нашите външни действия ни характеризира като европейци.
В областта на човешката сигурност, няколко организации могат да разгърнат мисии и операции, съчетаващи военни и цивилни елементи.
Много неща се промениха от времето на Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. Сега Европа трябва да намери своето място в конкуренцията на великите сили и да преговаря по конфликтите и нестабилността по нейните източни и южни флангове. Налице са важни промени в рамките на Европа, като изглежда, че опозицията на укрепването на ЕС е във възход. Това е явно от гласуването за Brexit и мненията, изразени от Вишеградската четворка.
С представянето на Глобалната стратегия, тези които искат предвижването на Европейския проект ще имат обща инициатива на масата. Без това, чути ще бъдат само призивите за по-малко Европа. През следващите месеци, ние трябва да придвижим напред нашите външна политика и политика по сигурността, за да постигнем целите на стратегията. Тези от нас, които поддържат напредъка, не могат да запазят мълчание.
Превод: Росен Стойчев
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.