Аферата "Барозу и сие" - триумф на политическия цинизъм, коментира за Факти.бг проф. Кръстьо Петков.
„Жозе Мануел Барозу е назначен за президент и висш съветник на глобалния финансов октопод „Голдмън Сакс“ – наскоро тази топ новина обиколи света за броени часове. Преразказаха я и доста български медии, в т.ч. корпоративно зависимите. Навън и у нас преобладаваха сензационните и негативните коментари. Малцина се осмелиха да надникнат по-дълбоко в поредната и най-скандална афера, в която се забърка глобалният елит. А тя, накратко казано, се отнася до явлението „политически цинизъм“, превърнал се в образец на публично поведение на цяла кохорта от европейски и световни лидери. Така че не става дума за персонално изключение, а за нормативно установена Система!
Нека да анализираме аферата „Барозу“ от тази гледна точка и да се запитаме, как ще се отрази тя на:
а) стартиращите неофициални консултации преди да се задейства процедурата за „Брекзит“; б) растящия граждански натиск върху политическите елити да се придържат поне към минималните морални изисквания и критерии в тяхната публична дейност; в) очакванията, че ЕС ще се промени и то скоро.
Политическите метаморфози
Официално експрезидентът на ЕК Жозе Мануел Барозу е привлечен от мега-банката Голдман Сакс, за да я консултира в навечерието на преговорите между Лондон и Брюксел за условията, при които Великобритания ще напусне ЕС. Едва ли корпорацията от Уолстрийт можеше да намери по-ценен съветник, запознат с всички стратегически планове и институционални тайни на Евросъюза. Новите работодатели на Барозу може да бъдат спокойни, че той е и ще остане лоялен към тях – докато заема поста и му плащат за извършената работа. Така че тук не се очакват изненади (въпреки удивлението, което предизвика прагматичният португалски политик, прехвърляйки се със завидна лекота от европейския на финансовия връх)
Да бъде гъвкав, адаптивен и изменчив в своите кариерни нагласи е трайна черта на характера на универсалния политик Мануел Барозу. Станал активен маоист и троцкист като студент, той съобразително се прехвърля на десния фланг, за да се възползва от опциите, които му предоставя португалската революция през 70-те години на 20 век; с партията на т.нар. десни социалдемократи бързо извървява пътя от министър до премиер; две години след началото на мандата освобождава премиерското кресло, за да оглави ЕК. Осемнадесет месеца след като напуска поста президент на ЕК, спазвайки стриктно формалните правила на ЕС, се отдава на новото поприще в сектора на глобалните финанси.
Проследявайки биографичната линия на Жозе Барозу, Мануел Серано констатира: „неговите решения са рефлексия на нещо, което е известно на много португалци от дълго време, но европейците узнават едва сега: първостепенният приоритет за г-н Барозу не е бъдещето на неговата страна, нито на европейския проект, а той самият“. Оценка, която едва ли се нуждае от коментар!
Но Барозу далеч не е изключение от създадените традиции да се трупа политически капитал по върховете на ЕС с цел да бъде осребрен в света на Големите банки. Този маниер на преминаване от едно към друго кариерно поле е известен като „Въртящите се врати“ (Revolving doors) и е усвоен до тънкости от конгресмени и сенатори, висши ръководители от изпълнителната власт и техни съветници. Бившият европеец №1 не е сам – изгодна бизнес кариера преди него направиха десетки комисари и висши чиновници. Барозу надмина всички, като скочи от креслото на президент на ЕК в представителния лондонски офис на Голдман Сакс.
Защо точно Голдман Сакс?
За един елитен политик от кариерата едва ли е проблем да намери престижно място по върховете на частния корпоративен бизнес. Но Голдман Сакс не е една от многото корпоративни структури – тя е флагманът на глобалната мрежа, успяла да проникне във всички ключови международни и национални институции, от които зависи правенето на лесни/спекулативни печалби и умножаването на рентиерския капитал. Октоподът от Уолстрийт е успял да внедри свои бивши топ-мениджъри на най-високите постове в правителствата на държави, които търсят неговата подкрепа в трудни, кризисни времена.
Съдете сами – в списъка на внедрените са фигури като Марио Драги, днес президент на ЕЦБ; Романо Проди и Марио Монти, бивши премиери на Италия; Ханк Поулсън, бивш финансов министър на САЩ и още много други. Това не е всичко – пет от тринадесет комисари от първия мандат на Барозу впоследствие се прехвърлиха на работа в топ-корпорации като: BNP Paribas, Munich Re, BNY Mellon, Ryanair and the Royal Bank of Scotland. Същото се отнася за 9 комисари от второто издание на комисията „Барозу“. И къде отиват тези самообявили се елити: в един сенчест, дори полукриминален свят, в който максимизирането на печалбите не търпи скрупули и институционални бариери. На практика няма крупна международна финансова афера, в която да е не са намесени инвестиционните банки от Уолстрийт и Лондонското Сити. Справка – измамите с бюджета на Гърция, умело прикривали в продължение на години растящия дефицит; офшорните далавери; укриването на данъци в ЕС и САЩ и др.
Днес фокусът в стратегическите ходоме на глобалните играчи е върху европейската финансово-икономическа система. Така ще бъде през следващите две години, докато се договорят и изпълнят условията за развода на Великобритания с ЕС. Някой трябва да гарантира, че Октоподът от Уолстрийт ще бъде предварително информиран за всички детайли на преговорите; и – посъветван как да извлече максимална полза за себе си. На свой ред новоизлюпеният банков президент без портфейл Жозе Барозу ще свири отново първа цигулка, както е свикнал да го прави цели три десетилетия.
Феноменът „ Политически цинизъм“
Как да дефинираме европейския политически механизъм за продължаваща кариера и правене на пари, известен като „Въртящите се врати“? Тази практика е аморална и безскрупулна – това е факт! Също така е безспорен факт, че етичните принципи и играта по правилата не са много по вкуса на модерните политически елити. Затова „Барозу и сие“ са намерили начин да легитимират своите морални и кариерна забежки. Условието за изчакване, преди да се прехвърлиш от политиката в бизнеса, е по-малко от две години; забрани за пазене на секрети няма, т.е. новоизлюпеният бизнес съветник със свежа памет и предвидливо набавени записки и документи ще е в състояние да обслужва ефективно новите си господари още от първия ден.
Заканите, които чухме от някои евродепутати, че щели да намалят пенсията на Барозу, са неработещи и дори смешни; те са по-скоро демонстрация на разочарование, моментен гняв и може би завист, отколкото реален инструмент за промяна на статуквото. Следователно, може да очакваме след септември т.г. „Барозу и сие“ да присъстват на масата на преговорите – явни и задкулисни, като наставляват наследниците от Брюксел и гражданите как да съхранят европейските ценности. Както се казва: да ни е честито!
Тогава наистина ще триумфира политическият цинизъм –открито и безпрепятствено. Това преобръщане на местата, на причината и следствието, на ценностите и практическите политически действия, вече привлича вниманието на изследователите от САЩ и Европа. Специалистите обръщат внимание на обстоятелството, че модерният политически цинизъм провокира нагласи на недоверие към публично насажданите етичните и социалните ценности и масов отказ да бъдат спазвани. Хората губят ориентир кое е добро и кое зло; в такива случаи изборът , който е за предпочитане, е здравословният скептицизъм – като антидот на корозивния цинизъм.
Не е ли точно такава ситуацията днес в повечето страни на ЕС? По скоро – да! Което показва, че изказаното преди няколко години от Уилиям Бенет предположение, че Америка ще се раздроби отвътре (поради проникването на цинизма в масовото съзнание), се отнася с пълна сила и за Европа. Брекзит е само първото доказателство за деструктивния потенциал, който се крие в демонстрираната от сегашните управляващи в Брюксел политическа безпардонност.
Прав ще се окаже и лорд Актън, който твърди: „ големите мъже (в политиката-КП) са почти винаги лоши мъже! Това е така, защото „властта генерира тенденция за корупция, а абсолютната власт корумпира абсолютно!“, пояснява същият автор.
Очаквайте част втора на 12 август.