За има-няма месец след обявяването на кандидатурата му за президентските избори ген.Румен Радев получи повече хули, отколкото цялото ни военно командване след националните катастрофи от началото на миналия век. А без съмнение и самият той за целия си жизнен път. Ако Радев е смятал, че званието му ще играе роля на предпазен щит срещу грубите нападки, така характерни за политическия език у нас, то вече навярно е изтрезнял от подобни илюзии.
В политическата месомелачка прошка няма. Щом някой бъде припознат като враг, вътрешен или външен, спират да играят всякакви отминали заслуги, авторитет и градено име. И започват да падат дрехи и задръжки, както с пее в песента. Подигравките и неуважителното отношение не извират единствено от недрата на народа, а с още по-голям плам от колеги и политически опоненти, което е някак още по-печално. Помним как трябваше да изсъхнат ръцете на тези, които подписаха конституцията. Как горяха „Фашизмът“ на Жельо Желев след Боянските ливади. Как Петър Стоянов бе оставен да се бори сам за втори мандат след „Иване, кажи си“, а вечният Жорж роди фразата-евъргрийн за „онова момче с глава на пчела“. След десет години в президентството Първанов излезе оттам просто като някой си Гоце, а най-невинната закачка с настоящия ни държавен глава е сравнението с комедийния актьор Роуън Аткинсън.
Наближава шестата кандидат-президентска кампания за четвърт век след отпадането на член Първи. В мига, в който името на Радев се завъртя в медийното пространство като възможен вариант за обсъждане, гневът на Борисов бликна. „Изгубих си времето с него. Втори път няма да се случи“, ядоса се премиерът, визирайки разговорът му с Радев отпреди година, след който генералът остана във ВВС, но не за дълго. След това анализира разликите между пилотите от гражданската авиация и военните асове: „На практика всеки може да извади един генерал, адмирал, пилот от гражданската авиация. За мен е по-отговорно да возиш двеста пътници в един самолет, отколкото да караш друг сам. Много по-отговорно е да вземеш пилот от гражданската авиация. Той поне е доказал, че се грижи за пътниците, да ги достави живи и здрави. Военният пилот кара един самолет и ако види, че не може да го кара – катапултира. Имаме такива случаи, машината се разбива, държавата плаща. Ето това имаме срещу нас като основен опонент“, заключи, но не приключи премиерът. Кандидатите трябвало да са хора от партийните среди, за да носели отговорност. А не разни генерали, хора на изкуството и пр. Затова получавали субсидии партиите, че и помещения за централи. Срамота е да нямат кандидати-партийци.
“Радев би трябвало да бъде разжалван, защото е нарушил и уронил воинската чест и достойнство“, заяви събирачът на мръсни тайни от късния соц Методи Андреев.
„Заслужава да му нарежат лампазите пред строя, но за съжаление се измъкна преди това да се случи“, не закъсня и безмилостният Радан Кънев.
Колегата му от Реформаторския блок Найден Зеленогорски пък сподели тревогата си:“Силно ме притеснява ген. Радев. Не ми се струва нормално хора от висшия генералитет да поставят под съмнение превъоръжаването на Българската армия и членството ни в НАТО“.
Министърът на отбраната Николай Ненчев пък нареди да се направи проверка на Радев за конфликт на интереси.
„Как той говори със своите бивши колеги? Не знаех какво е семейното положение на г-н Радев, никога не съм се интересувал, но ако това е законната му съпруга, питам как същата тази съпруга е работила като финансист във ВВС, назначена от него – това е тежък конфликт на интереси“, удари по масата Ненчев.
Огън по Радев дойде и от средите на професионалните военни. Ген Михо Михов, принадлежащ към АБВ – партията, претендираща за откривател на Радев, разкри следното: „Имам чувството, че той не е точно той, а изпълнява някои други инструкции“.
Валери Симеонов бе неудържим в интервю пред ПИК: „Позор, падение. От самото начало той е една карикатура на генерал. Поведението му е изключително позорно. Не може да живееш две години с една жена и като идват изборите да се сетиш да се ожениш за нея. Освен това нарежда до себе си чуждите деца за пиар и реклама. Това не е генералско поведение! Той е позор за армията. Той е толкова генерал, колкото е и космонавт!“
Уайът Ърп вече си имаме, но в родния Тумбстоун всичко си е постарому. Дуайт Айзенхауер, главнокомандващият съюзническите войски през Втората световна, изкарва два мандата като президент на САЩ след войната. Той нямал никакви политически пристрастия, докато за нуждите на кандидатурата му не се наложило да стане част от някоя партия. В крайна сметка се спрял на Републиканската. Разбира се, Радев не е Айзенхауер и дано никога не усетим липсата на подобен главнокомандващ като стария Айк. Но да се твърди, че само строго партийна кандидатура би могла да носи отговорност е просто нелепо.