Българският премиер Бойко Борисов ще затегне хватката си над властта в най-бедната членка на Европейския съюз след президентските и местни избори, които ще се проведат идната неделя, въпреки помрачената му от протести и насилие кампания, коментира днес Ройтерс.
Резултатите вероятно ще покажат, че доверието в ГЕРБ е спаднало, откакто партията влезе във властта през 2009, тъй като тя не успява да се справи с безработицата, измамите и уязвимостта на етническите малцинства. Протести срещу ромите и корупцията миналия месец разтърсиха големите градове в страната, а бомба миналата седмица взриви колата на известен журналист. Експлозията пък съвпадна с посещението на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в София. Това обаче едва ли ще окаже значително въздействие върху крайния изход от вота, който близкият съюзник на Борисов – Росен Плевнелиев, се очаква да спечели и стане президент – до голяма степен церемониална длъжност. Въпреки това, недоверието в ГЕРБ така и не се превърна в подкрепа за националистите от Атака, която на президентските избори през 2006 завърши на второ място, а днес се радва на едва 4%.
"ГЕРБ реши да използва инерцията на Плевнелиев и да поеме контрол върху президентската институция", заяви Иван Котев – анализатор в консултантската Candole. "Като цяло ГЕРБ тихомълком придобива пълно надмощие над цялата политическа система", отбеляза той.
Борисов спечели голяма част от българите с усърдието си и стремеж за действие, благодарение на които събра почти 40% на изборите през 2009. Тогава той обеща и да се пребори с организираната престъпност и широкоразпространената корупция. Неговата дясноцентристка партия ГЕРБ все още е на върха, въпреки че не успя да изпълни много от обещанията си, а идните избори ще бъдат референдум за представянето на Борисов. Резултатите също така ще покажат дали опозиционната Българска социалистическа партия /БСП/ се е изправила на крака след тежкото си поражение през 2009.
Победа за Плевнелиев, който в момента е далеч по-популярен от Борисов благодарение на успешната си работа като министър на благоустройството, ще зачеркне социалистите като голяма фигура на политическата сцена. Досегашният държавен глава Георги Първанов е социалист. Евентуална победа ще даде на Борисов и доверие да продължи напред с нови реформи, с които България да настигне европейските си партньори. Според анализите обаче е по-вероятно той да седне здраво на стола си и да се стреми да не се отчужди от избирателите. Редица експерти смятат, че Борисов може би ще предпочете да остане във властта, като спечели изборите през 2013 с намалена подкрепа. Вероятно за това ще спомогне и икономическото възстановяване, въпреки че очакваният ръст от под 3% едва ли ще доближи балканската страна до Западна Европа или пък другите бивши комунистически държави като Полша и Чехия.
Ако нито един кандидат не спечели над 50% от гласовете на българите, на 30 октомври ще се проведе балотаж, на който участие ще вземат първите двама кандидати. Това може би ще бъдат Плевнелиев и бившият външен министър Ивайло Калфин, номиниран от социалистите. Бившата еврокомисарка Меглена Кунева, която се кандидатира като независима, ще остане на трето място.
Тиктакащи бомби със закъснител.
Големият успех на Борисов е мащабната програма за подновяване на износените пътна мрежа и железопътни връзки, които вдъхновиха и кампанията на ГЕРБ "Градим България". Строителството не успя да ускори възстановяването на икономиката, а бавенето на реформите на неефективните държавни услуги като здравеопазването и публичната администрация ще ограничи допълнително икономическия растеж в идните години. Друг потенциален проблем би била затъналата в дългове Гърция, чиито банки контролират почти 30% от българската банкова система.
"Има много назрели, неразрешени проблеми, които ще започнат да гърмят като бомби със закъснител", предупреди Боряна Димитрова от Alpha Research. Анализаторите се съмняват, че Борисов ще проведе обещаните реформи, дори и партията му ГЕРБ да спечели изборите с голяма преднина. Според тях премиерът вместо това ще се фокусира върху строгата фискална дисциплина, спечелила му много похвали от Запада, но направила малко, за да подобри живота на българите, които живеят със средно 350 евро месечно.
"Най-вероятно ГЕРБ ще продължи с това, което правеше до момента – ще се опитва да запази бюджета и страната в режим на оцеляване във времена на икономическа криза", предположи Марчела Абрашева от Gallup. Тази политика едва ли ще помогне на България да се отърве от "титлата" си "най-бедна в ЕС", освен ако нещо не се промени драстично. Подходът на Борисов обаче може да го направи първия политически лидер след падането на комунизма, който печели втори последователен мандат.
Информация на БГНЕС