Близо 111 млн. руснаците ще изберат днес новия парламент на страната. За 450 места се борят 6500 души.
Изборната бариера е 5%. Последните социологически проучвания предричат лесна победа на управляващата „Единна Русия”, която ще спечели достатъчно места, за да имат мнозинство. След нея идват Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) с лидер Генадий Зюганов, Либерално-демократическата партия (ЛДПР) на Владимир Жириновски и близката до Кремъл "Справедлива Русия".
Не е изключено формацията на комунистите на Генадий Зюганов и на националнистите на Владимир Жириновски да получат сериозна подкрепа в обществото. Причината е, че
Русия се намира в икономическа криза и стагнация
заради падащите цени на петрола и наложените от ЕС и Запада санкции за анексията на Крим.
Държавният департамент вече обяви, че няма да признаят резултатите от гласуването в Крим.
Още отсега е ясно едно: когато в неделя избирателните секции в Русия бъдат затворени, всичко в политическия живот на страната ще си остане по старому, коментира „Дойче веле”.
Руската политика не се определя от Държавната дума, а от Кремъл, тоест от президента Путин и неговата могъща администрация. Тъкмо това развитие на нещата е предвидено дори в руската конституция, която дава широки правомощия именно на изпълнителната власт. А откакто Путин дойде на власт преди близо 16 години, Държавната дума постоянно губи своята самостоятелност. Критично настроени
руснаци отдавна наричат парламента „принтер”,
защото, според тях, задачата й е само да размножава желаните от Кремъл закони.
Не бива да забравяме, че другите три партии в Държавната дума - КПРФ, ЛДПР и Справедлива Русия са неотделимо свързани с властта на Владимир Путин, заключава „Дойче веле”.
Голямата интрига е за руската опозиция – „Яблоко” и „Парнас”. Ако спечелят повече от 3% от гласовете, те биха получили финансови средства от държавния бюджет за финансирането на изборната си кампания. Това е особено важно след като Кремъл затегна финансирането от чужбина за гражданския сектор в страната. Жертва на тези мерки падна и влиятелната социологическа агенция – „Левада център”, припомня РБК.
Опозицията в Русия продължава да е разединена.
Това особено пролича в невъзможността „Яблоко” и „Парнас” да излязат с общи листи, отбелязва Ройтерс.
Важен въпрос за изборите е дали в парламента ще влезе някой от опозицията, от партия „Яблоко”, например, както и някой от независимите кандидати. На фона на този парламент, който сега приключи работа, това ще е отличнo. Някои наблюдатели допускат, че това ще промени политическия климат, коментира социологът от „Левада център” Алексей Левинсон.
Друга особеност на тези избори е и
очакваната ниска избирателна активност.
Според социолога едва 20 на сто от избирателите твърдо са решили да гласуват. Разочарования и апатия - обяснявани, както с проблемите на икономическата криза, така и с пренасрочените от властите избори за първи път веднага след лятната ваканция.
В средата на 2015 година с голямо мнозинство беше взето решение изборите за долна камара на руския парламент да бъдат изтеглени от 4 декември на 18 септември 2016 година. Това се дължи на една законова промяна от 2008 година, с която беше удължен законодателния период за Държавната дума от 4 на 5 години и президентския мандат от 4 на 6 години.
Анализатори гледат на изборите като репетиция за президентския вот през 2018 г. Новата Дума все пак ще трябва да приеме бюджета за следващата година, а много от руснаците вече искат по-високи заплати и пенсии.