Анализът е на Йошка Фишер за Project Syndicate.
Йошка Фишер е германски политик, бивш вицеканцлер и външен министър на Германия.
През тази и следващата година гласоподавателите във водещите западни демокрации ще вземат решения, които могат фундаментално да променят Запада – и света такъв, какъвто го знаем от десетилетия. Всъщност някои от тези решения вече бяха взети. Най-ясният пример е референдумът във Великобритания през месец юни, на който близо 52% избраха да напуснат Европейския съюз. Междувременно Доналд Тръмп в САЩ и Марин льо Пен във Франция могат да спечелят предстоящите президентски избори. Преди година прогноза за тяхна победа би изглеждала абсурдно. Сега трябва да признаем, че такива сценарии са възможни.
Тектоничните плочи на Запада са започнали да се разместват и много хора реагират бавно в осъзнаването на потенциалните последици. След референдума във Великобритания ситуацията се промени.
Британското решение бе де факто решение срещу европейския мирен ред, базиран на интеграцията, сътрудничеството и общия пазар и юрисдикция. На вътрешната сцена национализмът набра сила в почти всички страни-членки на ЕС. На външната сцена Русия играе като голяма сила и настоява за „Евразийски съюз“ - евфемизъм за руската доминация над Източна Европа – като алтернатива на ЕС.
И двете сили застрашават европейската структура за мир, а блокът ще бъде отслабен без Великобритания, която е традиционен гарант за стабилност. ЕС е крайъгълният камък на европейско-западната интеграция. Така че отслабване на общността може да доведе до преориентиране на изток.
Този сценарий ще стане още по-вероятен, ако американците изберат Доналд Тръмп за свой президент. Републиканецът открито подкрепя руския президент Владимир Путин и би се приспособил към политиката на Русия като велика сила – за сметка на европейските и трансатлантически връзки. Подобен момент – тип Ялта 2.0 – ще подхрани антиамериканизма в Европа и ще има геополитически последици за Запада.
Подобна е и ситуацията във Франция, където Марин льо Пен може да бъде избрана за следващ държавен глава на страната си. Избирането й би означавало край на ЕС, защото Франция (заедно с Германия) е основна движеща сила на блока.
Ако Великобритания и САЩ се обърнат към неоизолационизъм, и ако Франция изостави Европа за сметка на национализма, западният свят ще стане неузнаваем. Повече няма да бъде бастион на стабилността и ще последва хаос.
В този сценарий много биха погледнали към Германия – най-голямата икономика на Европа. Въпреки че Германия ще плати най-високата икономическа и политическа цена, ако ЕС се разпадне, то никой не трябва да очаква ренационализация. Всички знаем какво опустошение и бедствие може да донесе това на континента.
Геополитически Германия ще се озове между чука и наковалнята. Докато Франция е западна, атлантическа и средиземноморска страна, то Германия се люшка между Запада и Изтока. Въпросът „запад или изток“ не бе решен и до 1945 година. След създаването на Федералната република през 1949 година, германският канцлер Конрад Аденауер избра Запада.
Аденауер бе свидетел на пълния обхват на германската трагедия – включително двете световни войни и краха на Ваймарската република – и прецени, че западните връзки на младата република са по-важни от германското обединение. Неговата позиция бе, че Германия трябва да се избяга от ролята, заемана между чука и наковалнята, и да се интегрира със западната сигурност и икономически институции.
Поствоенното помирение между Франция и Германия и европейската интеграция в ЕС бяха необходими елементи на германската ориентация към Запада. Германската геополитическа ориентация ще бъде основен въпрос на изборите догодина. Ако Християндемократическият съюз (CDU) реши да й обърне гръб заради политиката на отворени врати, то партията по всяка вероятност ще тръгне към дясното, за да си спечели отново избирателите, отишли в лагера на „Алтернатива за Германия“ заради бежанската криза.
Но всеки ход, при който CDU би си сътрудничил с AfD, ще създаде проблеми. „Алтернатива за Германия“ представлява крайнодесните националисти, които искат да върнат централната позиция на страната и да сближат отношенията с Русия. Съюз между двете политически сили ще означава предателство на завещанието на Аденауер. Междувременно има и друга опасност, защото левите в Германия - „Ди Линке“ - също искат по-близки отношения с Русия.
Да се надяваме, че това трагично бъдеще ще бъде избегнато и Меркел ще запази властта си и след 2017 година. Бъдещето на Германия, Европа и Запада зависят от това.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.