Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Щиглиц е на мнение, че еврото спешно трябва да се реформира, за да оцелее. Затова е необходима солидарност, но тя липсва даже на северноевропейците. Предложенията за реформи отдавна са на масата, но според Шиглиц държавите едва ли ще ги направят. Брекзит е само началото.
Щиглиц пледира в интервю за в. „Ди Велт“ за премахването на еврото, защото само така икономиката на Европа може да се спаси. Авторитетният икономист не вярва, че политиката на Валутния съюз в днешната му форма може да бъде спасена. Според него страните-членки нямат достатъчно воля за реформи, решителност и необходимата солидарност. За Джоузеф Щиглиц може да оцелее само една по-малка еврозона.
Джоузеф Щиглиц не вярва, че Италия в дългосрочен план ще остане член на еврозоната. „Когато разговарям с италианци, чувствам че хората там са разочаровани от еврото“, казва Щиглиц в интервюто за „Ди Велт“. Разочарованието обхваща учени и водещи политици. „На италианците им е ясно, че Италия не функционира в еврозоната. Това емоционално е трудно за тях и те дълго време отказваха да приемат това. Италианската икономика се намира в дълбока криза. Банките се борят с огромното количество лоши кредити, а от почти десет години няма икономически растеж. В същото време безработицата за същия период силно е нараснала“.
Йозеф Щиглиц силно критикува недостатъчната солидарност в Европа. Без дълбоки реформи Валутният съюз няма да продължи да функционира, казва Щиглиц. Американецът, който през 2001 г. получи Нобеловата награда, не вярва, че европейската политика може да спаси еврозоната в дългосрочен план. Поне не във вида, в който я познаваме. Страните-членки страдат от липса на воля да проведат необходимите дълбоки реформи като създаването на Банков съюз или общо гарантиране на депозитите. „Загрижен съм за скоростта, с която се вземат решения в Европа. Политиката се обединява за това, което трябва да се направи, но след това следва блокиране, мотане и губене на време“, казва Шиглиц. Затова общото валутно пространство вероятно през следващите години ще се разруши. Тогава еврозоната в днешната й форма повече няма да я има, казва топ икономистът. Според него „през следващите десет години все още ще има еврозона, но въпросът е как тя ще изглежда. Много невероятно е тя да има 19 страни-членки. Трудно е да се каже кой ще бъде в нея тогава“.
Икономистът може да изброи един списък с реформи, които са необходими, за да може еврото действително да функционира. Но очевидно той самият не вярва, че правителствата на страните-членки ще се решат на такива стъпки. Разпускането на общата валута или разделянето на северно евро и южно евро са единствено реалистични възможности, които отново да задвижат парализираната икономика на континента.
„Кризата започна в САЩ, но там икономиката се възстановява, докато еврозоната е задрямала“, казва Щиглиц. „И двете икономически пространства са еднакво изградени, разполагат със сходен човешки капитал, сходни ресурси и сходни институции. „Голямата разлика, казва Щиглиц, е еврото“.