Наследници сме на народа на Орфей, заяви за Факти.бг изследователят Павел Серафимов. Предлагаме ви интересния поглед на Серафимов за древния корен на българите в три части. В този и останалите два материала от поредицата ще научите невероятни, любопитни и скривани до сега факти.
Г-н Серафимов, Вие твърдите, че българи и траки са един народ. Защо смятате така?
Аз не съм първият, който смята, че ние българите сме потомци на хората, които римляни и гърци наричат траки. Това е виждането на проф. Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Никола Йонков Владикин, Данаил Юруков, Архимандрит Кирил Рилски, Д.П. Димитров, Георги Сотиров, украинския писател Сергей Лесной, а в по-ново време и на проф. Асен Чилингиров, Петър Георгиев, Юлия Хаджи Димитрова, Андрей Киряков, Александър Мошев, Кристиян Петков, Стоян Николов и др. Днес работите на тези хора са достъпни и желаещите могат да се запознаят с доказателствата, които въпросните автори представят.
До към 1986 година, подобно на другите сънародници, аз вярвах на това, че старите българи са тюрки, че са били хора с монголоидни черти и, че са живели в юрти. В последствие, в процеса на изучаване на историята ни, установих, че много неща изобщо не съответстват на това, което ми бе преподавано.
Реално няма нито един стар автор, който да твърди, че старите българи са тюрки, но за сметка на това, от IV до XV век, т.е. в продължение на 1100 години, дедите ни биват отъждествявани с мизите, а мизите са най-големия и най-разпространения тракийски народ.
Мизите са обитавали Мала Азия, земите на север и на юг от Дунава, а дори и определени територии от Централна Азия. Там те са познати като месагети, масагети, а пък Прокопий Цезарийски пояснява, че по негово време масагетите вече носят името хуни. Колкото и странно да звучи, хуните са древен балкански народ, който е обитавал земи от Добруджа до Централна Азия. За това свидетелстват множество артефакти от земите на Добруджа и Черноморските степи, но по този въпрос не се говори, иначе митът за монголоидните хуни ще се срути.
Според специалистите, отъждествяването на българите с мизите е грешка, архаизация. Действително, определени нови народи са назовани с имената на други, по-стари народи, които са обитавали същата територия. Унгарците например са наричани панонци, но докато обичаите, имената и традициите на унгарците нямат нищо общо с тези на старите панонци, то при нас положението е различно.
Ние българите сме носители на древната тракийска традиция. В по-голямата си част нашите обичаи, обреди, традиционна носия, земеделски сечива и т.н. имат корени тук на Балканите, не в Алтай, Памир, или Тибет.
Доказателства за местния характер на нашата култура е представил в своя работа Евгений Теодоров. Заглавието на една от най-забележителните му творби е “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”. Там са разгледани подробно нашите празници, обреди и като извод, в края на книгата е казано следното:
“ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи ... и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ -“Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.
Към това заключение можем да добавим и откритията на други изследователи на миналото ни. Николай Колев също представя на читателите си своите изводи:
“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:
· I, II и IV тип рала за обработка на земята,
· вършитбата с диканя,
· култивирането на лозята и направата на вино,
· трансхуматното (подвижно) животновъдство,
· носенето на опинци и ямурлук от пастирите,
· грънчарското колело;
· черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския Херос;
· сходството на самодивите с тракийските нимфи,
· русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);
· кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;
· нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.
· За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,
· жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,
· жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана» и т. н.” – Николай Колев, “Българска Етнология”, с. 58-59.
Ценни сведения предоставят също Иван Венедиков, Михаил Арнаудов, Иваничка Георгиева, Димитър Попов, архимандрит Павел Стефанов и др. Тези автори намират в народните ни празници следи от култовете към езическите божества Залмоксис, Бендида, Дионис, Земела, Хероса, а и Хермес, за когото Херодот твърди, че благородните траки го смятат за свой праотец.
Доказателства за балканския произход на българския народ идват и от други области. Културата е важна, но по-важен е антропологичния тип на дадено население. Макар да е привърженик на теорията за тюркския произход на старите българи, проф. Димитър Ангелов говори и за безспорното тракийско наследство. Този талантлив учен споделя, че от гледна точка на антропологията, голяма част от днешните българи принадлежат на древния тракийски тип: “Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” Димитър Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971, с. 188-190.
Данните поднесени от Евгений Теодоров, Димитър Ангелов и др. са ценни, но всички те делят един недостатък. В творбите на тези автори, на старите славяни се гледа като на северен народ, различен от траките. Това всъщност е една от най-големите заблуди в нашата история.
Малко са тези, които знаят, че първоначално името славени (славяни) е използвано само за древното население обитавало долното течение на Дунава. Става дума за гетите, които Херодот нарича най-храбрия тракийски народ. В три свои книги, Теофилакт Симоката обяснява, че славени е новото име на гетите - “Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” - славяни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.
По време на Античността, дедите на словени, словаци, чехи, поляци, руснаци и др. не са носили името славяни, словени, славени, а венети, виниди, венди. Неслучайно старите територии на Словения и Словакия са наричани Венетия, Тера Венеторум, Марка Винедорум, Виндиш Марк и т.н. Клавдий Птолемей локализира Венетския залив в земите на днешна Северна Полша. Дори и днес, финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен - венетски народ.
Венетите спадат към илирите – древен народ, с който траките са роднини. Това е причината за близостта на българския език с езиците на хървати, чехи, словенци и др., а не някаква хипотетична прародина в Припятските блата.
Нещата са прости, но поради това, че не са отървали на определени исторически школи, истината е затрупана с безброй измислици. Ако всичко се обясни, дадат ли се всички данни, кой нормален човек би приел, че всички стари народи на изток от Висла и намиращи се между Балтийско Море и Бяло Море, изчезват яко дим и на тяхно място се появява изведнъж многомилионна общност, която до този момент е била невидима. Това е абсурдно, нали?
Няма изчезване на стари народи, има изпадане на стари имена, а това е един напълно нормален процес. Ние българите сме потомци на хората известни на гърци и римляни под названието траки, докато словени, словаци, хървати, поляци и др. са потомци на илирите, познати и като венети. Илирите и траките са не само съседи, но и роднини. Неслучайно най-новите генетични проучвания показаха, че хърватите са нашите най-близките роднини. Хърватите са потомци на илирийския народ арвиати, който е споменат от Плиний Стари преди около 2000 години.
Редица заблуди са възникнали поради това, че от VII век до към XVII век, новото име на гетите - славяни започва да се използва и за венетите – деди на поляци, руснаци и др. Още навремето, Ганчо Ценов поясни, че първоначално името славяни е било название на една група хора, т.е. не е било име на славянската раса, от което най-сетне са се разделили имената на другите славянски племена. Същото виждане се поддържа от британския учен Пол Барфорд – “The original term Sclaveni would seem to be a real tribal name (with a typica l - eni plural ending).
Ценов прави още едно важно уточнение, а именно това, че названието славени се налага и на други хора, понеже от българите произлиза писмеността, която бива разпространена сред други сродни народи. Пол Барфорд вижда нещата по сходен начин, но за разлика от Ценов, Барфорд поставя не разпространението на писмеността като основния фактор за възникването на колективното име славяни, а по-скоро разпространяването на християнството сред народите, които днес са познати като славянски.
С течение на времето, у нас името славяни се загубва, тъй както в Британия, там, където се съюзяват англи и сакси, името на саксите се загубва и се запазва само това на англите.
Не осъзнаем ли, че славяните от времето на Аспарух са реално тракийския народ гети, ние никога няма да разберем историята си. Не осъзнаем ли, че името на гетите - славяни и приложено и за роднините им венетите, ще се лутаме още дълго време.
Жалко е, че специалистите не са обяснили нещо важно. Описанието на външния вид на старите славяни в никакъв случай не е описание на северен народ. Прокопий Цезарийски твърди, че телата на славяните не са прекалено бели, нито пък косите им са светло руси. Употребен е един интересен епитет за цвета на косата – ξανθοί - Proc. VIII.xiv.27.
Древното значение на ξανθοί е кафяви, връзка намираме с глагола ξανθίζω-препичам, правя кафяв, а също и с ξανθοδερκής-тъмноок, с кафяви очи. Едър ръст, лека пигментация на кожата и кафява коса са белези на тип, който преобладава при траките. Бистонските жени са наречени ξανθαί (имащи кафяви, кестеняви коси), а има дори тракийско племе Ξάνθοι . Както старите гърци, така и старите римляни са били предимно хора със сравнително тъмна пигментация на кожата и черна коса.
За древните обитатели на Рим и Атина кафявите, кестенявите коси са били светли и, поради това виждане, определенията flavi, ξανθοί/ξανθαί понякога биват тълкувани като руси, рижи. Разбира се между траките е имало както руси, така и рижи хора, но те са били малцинство. Това се вижда ясно от фреските от Казанлъшката, Александровската и Свещарска гробница. Преобладаващият тип е този на хората с кестенява коса, като русите и рижи хора са около 10%.
Фактите показват, че е несериозно да се говори за асимилация на траките от страна на старите славяни, защото старите славяни са гетите – тракийски народ, каквито са и мизите. Страбон обяснява, че гетите и мизите обитават земи както на север, така и на юг от река Дунав и говорят същия език, както и останалите траки.
При падането на Тракия под римска власт, мизите и гетите на север от Дунава запазват свободата си и не спират да правят опити да освободят своите братя намиращи се под римска власт. През 680 година е сключен съюз между мизите познати като българи и гетите познати като славени, славяни. През 680 година няма нашествие на пришълци, а се касае за роднини обединени в една освободителна война.
За римските летописци нещата изглеждат по друг начин. Те считат земята ни за своя собственост, за неотделима част от Римската Империя (Византия). По същия начин, в по-късни времена турския султан е считал територията ни за неотделима част от своята държава.
Никой окупатор не желае да загуби завладяното и загубата винаги води до гняв. Римските владетели и техните летописци са били бесни от загубата на Тракия и това ги кара да съчинят безброй лъжи за дедите ни. За жалост тези лъжи са приети от по-късни историци и така е създадена една ужасно изкривена картина на нашето минало.
Ако ние действително бяхме смесица от три различни етноса, то в нашите земи щяха да са регистрирани три различни по характер топоними и хидроними, но това не е така. Един от най-често срещаните тракийски елементи на топоним е думата пара, позната и като бара (Суро бара, Суа бара, Тамон бари). Това де факто е българската дума бара - рекичка, акад. Владимир Георгиев бе първият, който изказа предположение по отношение на връзката на пара с бара.
Същият учен идентифицира тракийската дума за село, това е виса, тя отговаря съвсем точно на старобългарската дума вьсъ - село, селище. Владимир Георгиев изтълкува тракийската дума друме с българската дръм, дърма - горичка, а за брия даде обяснение със старобългарския глагол за-вьрети. Акад. Георгиев обясни, че тракийската дума за море е мори, тя отговаря на старобългарската морѥ-море.
Знаейки от стари извори, че древния Дибалтум се самира в блатиста местност, не е трудно да се отсъди, че тракийската дума за блато е балта, тя все още се употребява в някои наши диалекти. Същото важи и тракийската дума карпа - скала. Днес тя е обявена за диалектна дума, но не е тайна, че думата карпа е позната на Иван Вазов и е ползвана в неговите произведения.
Могат да се дадат още много примери, но и тези са достатъчни, за да се разбере, че няма промяна в езика на населението на земите на юг от Дунава след 680 година. Това, което липсва са тюркските топоними и хидроними. Дори убеденият в тюркския език на старите българи Веселин Бешевлиев, признава, че няма регистрирани тюркски топоними в средновековна България. Няма и никакви топоними обясними с помощта на източноирански език. Това са фактите, дали те се харесват на определени хора, или не, е без значение.
Ще мине време преди да бъде прието виждането, че сме потомци на траките, защото както е известно – по-лесно е да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че дълго време са били лъгани. Все пак пътят на истината е открит и е само въпрос на време всеки да приеме, че сме наследници на народа на Орфей.
Очаквайте продължение по темата във Факти.бг.