Дедите ни – Траките, са хора с невероятен талант

Дедите ни – Траките, са хора с невероятен талант, заяви за Факти.бг изследователят Павел Серафимов. Предлагаме ви интересния поглед на Серафимов за древния корен на българите в три части. В този и останалите материала от поредицата ще научите невероятни, любопитни и скривани до сега факти.

Г-н Серафимов, вярно ли е, че дедите ни изграждат първата цивилизация в Европа?

От доста време се знае, че Тракия е люлката на европейската цивилизация. Има дори признания на западни учени като Гордън Чайлд: “Ние, учените на Запад, сме свикнали с мисълта, че европейската цивилизация се е зародила в източното Средиземноморие и от там, през вашите земи, минала в Централна и Западна Европа. От проучванията на Детев, Миков и изследванията на антрополога Петър Боев обаче се уверих, че Тракия е била забележителен център, от който започва зората на Европейската цивилизация”.

В миналото наистина се смяташе, че искрата на познанието е блеснала за първи път в Месопотамия, вярваше се, че там е изобретено колелото, а и най-ранната писменост. Оказа се обаче, че намереното от Петър Детев колело в Дончова Могила край село Биково е около хиляда години по-старо от колелата намерени в Месопотамия.

Оказа се също, че древното население на Балканите е създало писменост повече от хиляда години преди хората от земите на Месопотамия. Става дума за особените знаци от плочиците от Градешница, диска от Караново, артефактите от Вълчи Дол и още много други места.

Правейки анализ на тази древна тракийска писменост, акад. Владимир Георгиев открива аналози с най-древната критска писменост, а по-късно делото на българския учен е продължено от чужди изследователи като Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др. Днес знаем, че балканската писменост е по-стара от крито - минойската, а и, че съществуват десетки общи знаци. Интересното е, че над четиридесет знака съвпадат с формите на старобългарските руни.

За участието на траки в изграждането на крито - минойската цивилизация е писал преди около седемдесет години чешкият учен Бедрих Хрозни. Той съпоставя не само названията на топоними, но показва връзката между Крит и Балканите с разпространението на особен вид керамика. В нашите земи тя се среща около три хиляди години по-рано, преди да се появи в Кносос и др. места.

Присъствието на дедите ни на остров Крит се потвърждава и от документираните имена в най-ранните документи с писмеността Линеарен. Холандския лингвист Петер  ван Сусберген, а и други изследователи откриха няколко тракийски имена – Арей, Питак, Диза, Резос. Интересното е това, че Арей и Диза са имена на божества, а Резос и Питак са известни от по-късни времена като имена на тракийски царе. Резос е споменат в Илиада, а Питак е цар на едоните, за когото е писал Тукидид.

Нашите земи са не само първото място, в което са се появили колелото и писмеността, дедите ни са изобретили и едни от най-ранните календари в историята на човечеството. В своя работа, Николай Дерменджиев даде изключително интересни сведения за най-древните календари и уточни, че “нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар.”

Както виждаме, не само Месопотамия, но дори и Египет се нарежда след дедите ни по отношение на най-ранните и най-важни открития. Това показва, че предците ни, познати по време на Античността под името траки, са били хора с невероятен талант.  

Предците ни даряват своите знания и на други народи. От Луций Ариан знаем за поход на Дионис в Индия, на Дионис бива приписано дори създаването на индийската цивилизация: “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself, with clashings of cymbals and beating of drums and dancing in the Satyric fashion.“ – Arrian, Anab. VIII.7.

Траките оказват силно влияние и върху келтите. Както знаем от работите на Хиполит, келтските друиди получават своята мъдрост от Залмоксис. Страбон разказва за култ към Дионис сред населението на остров недалеч от устието на река Лоара – Strab.IV.4.6. Благодарение на работите на Алфред Холдер, ние знаем, че келтите са почитали бог Белсурд, който не е никой друг, освен тракийския Сбелсурд.

В ирландските предания намираме сведения за идването на народ болги от Тракия по времето на Кир Велики - VI век преди Христа. На тези болги се приписва прогонването на лъжата и измамата и въвеждането на закони в Ирландия. До началото на XIX век тази информация е била известна и достъпна, тракийските болги са споменати дори в Енциклопедия Британика: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Още преди да смаят келтите, дедите ни повлияват населението на Апенинския полуостров. На коренното балканско население - пеласгите се приписва дори основаването на град Рим. За това съобщава Плутарх: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.” – “ Някои разказват, че пеласгите, след като пребродили по-голямата част от обитаемите земи и след като покорили по-голямата част от човечеството, се установили тук и нарекли мястото Рим (Roma) по силата на своето оръжие.“

Разказът на Плутарх не е плод на въображение. На Апенинския полуостров има значителен брой трако - пеласгийски топоними и хидроними. Пример може да се даде с древните Беруа, Висентум, Калетра, Калатия, Калес, Каласарна, Сатрикум, Скаптия, Стабия. Те съответстват на нашите Берое, Висанте, Калис, Каластра, Скапте суле, Стоби.

Интересно е и присъствието на планина с име Имеус на Апенините. Тя е локализирана в днешния италиански регион Абруцо,  изследователят Антонио Скиарета съобщава, че древното име е било Mons Imeus. Това име е сродно на тракийското Хемус (Стара Планина), а и на названието на намиращата се в Централна Азия планина Имеус, Имеон. От всички тези наименования на планини, най-рано е споменат тракийския Хемус.

Сега става ясно защо според генетичните проучвания, ние сме близки не само с хърватите, но и с населението на Централна Италия. Не само българите на Алцек са отговорни за роднинството ни с определена група италианци, но и множество други наши предци, които са се заселили на Апенините още преди Рим да възникне като селище.

Дедите ни наричани по време на Античността с името траки са оказали силно влияние и върху гърците, няма никакво съмнение по този въпрос. Без траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. южните ни съседи никога не биха достигнали развитието, на което се радват в Класическия период. Алкидамант приписва на Орфей създаването на азбуката. Диодор Сицилийски подкрепя това твърдение съобщавайки, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. Евмолп въвежда Елевзийските мистерии в Атина, а благодарение на Платон знаем за въвеждането на култа към Бендида при гърците.

Един от най-добрите гръцки летописци е Тукидид. Той е от рода на одриския цар Олор. Създателят на басни Езоп е от фригийски произход. Определени автори приписват тракийски произход на Аристотел. Нека не забравяме също и това, че във вените на Темистокъл - спасителят на Атина, тече тракийска кръв. Негова майка е тракийката Абротона, чието име е сродно на названието на мизийската област Абретена, което пък от своя страна може да се обясни със старобългарското прилагателно обрѣтена - намерена, а съответства и на българското име Обретен.

Виждаме, че не е никак пресилено дедите ни да бъдат наречени създатели на европейската цивилизация. Истината бе потулена дълго време, но днес тя упорито си пробива път и въпреки силната съпротива от страна на някои учени, е само въпрос на време, когато цял свят ще знае, че българите са потомци на народът дал искрата на познанието на останалите европейци.

Още за истината затрупана с безброй безмислици може да прочетете в ЧАСТ 1 и ЧАСТ 2 на поредицата.