Бързо и непрозрачно: Как "лафкаджиите" разпродават България

Някои от най-апетитните и стратегически важни обекти в България могат да бъдат раздържавени по непрозрачен начин. Какво продава държавата и на каква цена? Ясно е кой ще изгуби, но трябва да научим имената на печелившите.

"Магазините за народа" още ги няма, но държавната лафка отвори - на тезгяха са държавни имоти на народни цени, но само за „правилните“ клиенти. "Лафкаджиите" ще ги продават като дефицитните стоки при социализма, само за „наши“.

Продажби на тъмно

Правителствената програма за разпродажба на 4400 държавни имота и фирми с отпаднала необходимост е мотивирана като един вид икономии от поддръжката им и с очаквания за приходи в бюджета. И както масовата, и работническо-мениджърската приватизация, и тази разпродажба на държавно имущество тръгва без стратегия за управление на държавните активи и без гаранции за обществена полза. Местните власти дори не са питани дали имат интерес към някои от имотите от списъка за социалната си инфраструктура - детски градини, здравни центрове, спортни площадки, социални жилища и общински жилищни комплекси и други.

Ако се вярва на премиера Росен Желязков, точно това ще се прави с приходите от продажби на имотите с отпаднала необходимост. Но нито той, нито нито министърът на регионалното развитие Иван Иванов, под чийто контрол е процесът, са обявили какъв финансов резултат се очаква от продажбите - в оптимистичен и песимистичен вариант. Търговете са с тайно наддаване.

Къде ще отидат приходите

Приходите от сделките не са предвидени в бюджета. А на 8 май, когато обявяваше програмата, Желязков увери, че средствата ще постъпват в специален фонд, който ще бъде създаден с промени в Закона за държавната собственост към регионалния министър, само че въпросният фонд още го няма в правния мир. Но приходите биха могли да се насочат към Сребърния фонд, който уж трябва да е гарант за пенсионната система, но разполага с малко над 4 милиарда лева.

Годишните разходи за всички пенсии за 2025 г. надхвърлят 24 милиарда лева. Но и за Сребърния фонд ще са нужни законодателни усилия, тъй като той се пълни с концесионни такси, с парите приватизационни сделки, каквито почти няма, и с 25% от бюджетните излишъци, но и такива липсват, тъй като пета година бюджетът приключва с дефицит.

Опозицията иска спиране на програмата

За опозицията се отвори добра възможност да атакуват управляващите с обвинения в корупционни практики. От “Да, България” (част от “Демократична България”) се заеха да проверяват имот по имот, за да видят дали наистина са с отпаднала необходимост или общини може да ги придобият, за да ги използват местните общности. Коалиционният им партньор “Продължаваме промяната” (ПП) започна петиция за спиране на програмата под мотото “България не е за продан” и обяви, че ще публикува един по един най-скандалните обекти, първият от които е нос Червенка. Теренът с площ от 173 188 кв. м е на Министерството на отбраната и се намира между Черноморец и къмпинг “Градина”.

“Спаси София” поиска да спре “безразборната разпродажба на държавни имоти с обществена стойност - зелени площи, спортни бази, исторически обекти”, сред които стадион “Академик” и Римският амфитеатър на Сердика. А местни власти настояват за терени. Общинските съветници на ПП-ДБ в Пловдив предлагат четири имота с обща площ от над 30 000 кв. м. да бъдат предоставени на общината за изграждане на ясла, детска градина, парк и културно пространство с открита сцена.

Румен Радев отново атакува еврото

Президентът Румен Радев обаче употреби скандала, за да нападне, за пореден път, присъединяването към еврозоната: “Бързането с еврото изпразни хазната и сега кабинетът търси пари и разпродава държавата”, заяви той. Но не приходите са основната цел. На 8 май премиерът обяви инициативата по следния начин: „Неизползваеми активи, които създават разходи, но притежават инвестиционен потенциал, да бъдат продадени прозрачно и публично чрез явно наддаване на електронна платформа“. Списъкът остана обаче тайна, докато на 24 юни МРРБ все пак го публикува в отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), отправено от блогъра и активист за отворени данни Боян Юруков. Именно той проследи и разкри мащабите на държавната схема, като продължава да информира за хода на процеса в блога си.

В крайна сметка три месеца след 8 май кабинетът реши да изпрати списъка в парламента, за да му удари мнозинството “гумен печат”. Колективната отговорност е най-сигурната застраховка. Но първият работен ден на депутатите след едномесечната им лятна ваканция е 3 септември. Според уверенията на кабинета, докато не одобрят правителствената програма, сделки няма да има. Според Юруков разпродаването продължава с над 20 търга.

Закони… опаковани и готови

Без съмнение мнозинството на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и “Има такъв народ” ще одобри програмата предвид промените в три закона, които успя да прокара в последния работен ден на парламента. Те улесняват новото начало при разпродажбите на държавно имущество, бързо и непрозрачно. Агенцията за публични предприятия и контрол (наследник на Агенцията за приватизация, б.а.) вече е въоръжена със сериозни правомощия - ще продава имоти на Министерството на отбраната (МО), към които са и най-големите апетити. Досега МО имаше ексклузивното право да търгува с тях.

Наред с това бе извършен пробив в “забранителния списък” за приватизация. Обособени части от включените в него търговски дружества с над 50% държавно участие ще могат да се продават, без да е необходимо решение на парламента. Ако активите надхвърлят 500 хиляди лева, ще е необходимо решение на правителството преди търга на Агенцията за публични предприятия и контрол. Така например Агенцията може да продаде чрез електронната си платформа пристанищен терминал “Росенец”, част от пристанище Бургас, откъдето влиза за преработка целият суров петрол в България, или “Варна Изток”, обособена част от порт Варна, макар и двете пристанища да са в “забранителния списък”. Това означава, че някои от най-апетитните и стратегически важни обекти могат да бъдат раздържавени по непрозрачен начин и без санкция от парламента.

С други законови промени вече Върховният административен съд ще се произнася за отчуждаването на частни имоти за изграждането на национални и стратегически обекти, а не местният административен съд по местонахождението на имота.

В контранастъпление

В канонадата от упреци и обяснения, депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев показа справка, че за 12 месеца служебните правителства на президента са продали 262 държавни имота. А по-рано припомни как през 2023 г. са спрели ПП, които решават “ ударно да продават имоти на МО в София и големите градове”. “Но не успяхме да спрем отдаването на централни локации в София за срок от 10 години на смешни наеми. Заради тях в момента се строи нова сграда до Народния театър…”, написа той във Фейсбук.

Има опасност политическите атаки да изместят фокуса от същинските проблеми - какво продава държавата, на каква цена, пренебрегнати ли са нуждите на общините. Ясно е кой ще изгуби, но обществото заслужава да научи имената на печелившите.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.