Вашингтон и Москва отново се гледат строго и изпод вежди. Не си мислете, че някога са били приятели. Опитваха да сближат позиции, но всичко свърши лошо. Напълно в рамките на обективната реалност.
Всъщност никой и не крие особени надежди за помирение. Отношенията между САЩ и Русия все повече напомнят на метеорологичната карта на Карибския басейн в сезона на ураганите. Типичните за сезона приятни температури много бързо се заместват от буреносни облаци, придружени от ураганен вятър.
Само преди няколко години Вашингтон и Москва създадоха очаквания за подновено приятелство. Барак Обама и Дмитрий Медведев изглеждаха като разбиращи се партньори. Причината за разтопяването на стената между Белия дом и Кремъл беше замразяването на европейската част от противоракетните планове на Пентагона. Стопирането на идеята на Джордж У. Буш за разполагане на елементи от ракетния щит на Стария континент предизвика задоволство в Русия. Доказателство за одобрението на Кремъл беше изразено в изявената готовност на Федерацията да подкрепи очакваните санкции срещу Иран. После дойдоха Арабската пролет, Сирия, Крим и... Владимир Путин. „Размразяването” в двустранните отношения приключи. Следва Ледников период. Още един.
Обама изглежда уморен от решаването на поредицата глобални кризи. Той тайно се надява по-скоро да ги завещае на своя наследник.
Днес битката за надмощие между Вашингтон и Москва на „шахматната дъска” на планетата все повече ни връща в годините на Студената война. Въпреки кратката промяна в настроенията, САЩ и Русия си нямат доверие. В опитите си да сближат интереси двете държави преди всичко се страхуват да не изгубят позиции в голямата стратегическа надпревара. И това обрича на провал всяка инициатива, а те не са толкова много. Не се забелязва и огромно желание за сближаване.
Отношенията между САЩ и Русия са хладни от години заради редица въпроси. На първо място в списъка е Сирия. Съвсем няма да е пресилено, ако кажа, че в момента в Близкия изток се води малка световна война. Вашингтон има грях към Москва и с участието си в събитията в Киев, довели до свалянето на президента Янукович. Путин на няколко пъти показа, че не му пука за американската позиция около Украйна. Който не вярва, да попита жителите на Крим. Има и още.
В един момент сякаш се забеляза стремеж в двете страни да изработят нова формула на отношенията до президентските избори в САЩ през ноември. Белият дом и Кремъл естествено нямаше как да отстъпят от позициите си спрямо Сирия и Украйна. Един факт направи повече от силно впечатление. Обама определено търсеше пътища за деескалация в посока Русия. Но си говореше с Путин само по телефона. До Москва все по-често пътуваше държавният секретар Джон Кери – пет визити за последната година.
Президентите на двете страни отдавна не участват в срещи на върха. Путин пропусна дори форума за ядрената безопасност във Вашингтон в края на март. Първият дипломат на Белия дом на практика от месеци е единственият представител на САЩ, който е в положение да заяви американската позиция в Кремъл.
Кери и Сергей Лавров може и да се виждат често, но Обама и Путин си остават противници по ключовите международни въпроси. Няма признаци на затопляне в личните им отношения. Обама опита някои инициативи, но след бомбената буря над Алепо се отказа. В момента по всичко изглежда, че той просто иска да завещае проблемите с Русия на своя наследник и да си пише мемоарите на спокойствие.
В началото на годината Обама беше принуден да признае, че САЩ никога няма да изместят Русия от Украйна. Думите му официално потвърдиха, че Кремъл е преизпълнил многократно целите си с анексирането на Крим и военната офанзива в Сирия. В дните, когато Путин тържествено се тупаше в гърдите с равносметката от Дамаск, Обама го играеше миротворец в Хавана.
През януари 2000 г. покойният вече Борис Елцин предаде ключовете на Кремъл на почти никому неизвестния Владимир Путин. През цялото време от тогава медийната визитка на руския президент обикновено започваше с „бивш агент на КГБ”. Тази добре известна информация отдавна остана на заден план, защото по-важното е друго. Възстановяването на руското глобално влияние беше и си остава главната цел на Путин.
От ляво надясно: министърът на отбраната Сергей Шойгу, президентът на Федерацията Владимир Путин и командирът на Западния военен окръг генерал-полковник Анатолий Сидоров инспектират бойни маневри близо до Санкт Петербург - 03.03.2014 г.
Той е начело на Русия, последователно като президент, премиер и отново президент, вече повече 16 години. Видно е, че е загрижен за начина, по който ще остане в историята, макар да не дава признаци, че се кани да напусне Кремъл. Почти безоблачното родно небе позволи на Путин да насочи усилията си предимно в международен план.
Поведението на Путин през тези години показа едно – приятелството с Вашингтон не влиза в задължителните му приоритети. Публичните му демонстрации на дипломатическо настроение са красноречиви. На 25 септември 2001 г. той изнесе реч на блестящ немски в Бундестага пред очарованите депутати, които го аплодираха, изправени на крака. Тези времена отминаха. И всичко това преди войната в Грузия, анексирането на Крим и въздушните атаки в Сирия. Какво променят в ситуацията някакви „Панамски документи”? Нула.
Пикът на настоящата криза между двете световни столици предстои. С това съвсем не искам да ви подсказвам да проверите къде е най-близкото бомбоубежище или да се запасите с консерви. Вашингтон и Москва може и да си повишават тон, но слуховете за глобална война са силно преувеличени.
Патова ситуация в Съвета за сигурност; взривоопасен блокаж на двустранното сътрудничество в Сирия, обвинения срещу Русия, че извършва военни престъпления в Близкия изток и предприема хакерски атаки срещу изборите зад Океана; демонстративно излизане на Москва от споразумението за утилизация на плутоний и също толкова официалните обвинения в „агресивна русофобия" по адрес на Вашингтон.
Видна е разликата и в двете президентски резиденции. Обама ще сдава скоро Белия дом. В същото време Путин изглежда се е телепортирал отново в 2014 г. Днес той пак е много „лошо момче” в очите на Запада. Досието с „грехове” на Кремъл постоянно нараства: Крим, малайзийският „Боинг”, Панама и Сирия са повече от достатъчно, но ще има още, обещавам ви.
Новият стопанин на Белия дом ще трябва да отговори.
Единственият изход винаги е бил САЩ и Русия да решават кризите заедно. Въпрос на време е това да се случи, но преди да изгрее слънце ще има сериозно сгъстяване на облаците. Очаквайте сериозни валежи, а между тях много ще гърми, гарантирам ви го. Сирийската криза, войната с тероризма, че дори и деликатното статукво между двете Кореи. Фигурите вече са на дъската. Кой е на ход?