Анализът е на Филип Легрен за Project Syndicate.
Филип Легрен е бивш икономически съветник на председателя на Европейската комисия, гостуващ лектор в Европейския институт към Лондонското училище по икономика и политически науки и автор на книгата „Европейската пролет: Защо имономиката и политиката ни са в хаос и как да ги сложим в ред“
Консервативните поддръжници на „Брекзит“, агитирали за британското напускане на Европейския съюз, продължават да ръсят глупости как ще изградят една отворена и свободно търгуваща Великобитания. Но всместо да погледне към останалия свят, Обединеното кралство се обърна навътре, към себе си. Министър-председателят Тереза Мей, определяща се като британския вариант на Ангела Меркел, се оказа, че има повече общо с лидера на дяснокрайния френски Национален фронт, отколкото с интернационалистическия канцлер на Германия.
На конференцията на Консервативната партия този месец Мей изложи как си представя бъдещето на Великобритания. Тя обеща да започне формалния процес по излизането на Обединеното кралство от ЕС до края на март 2017-. Тя обяви, че не членството в единния пазар на ЕС, а националния контрол над имиграцията е неин приоритет в предстоящите преговори за „Брекзит“. Тази позиция поставя Великобритания на трудния път към „Брекзит“ до април 2019 година.
Правителствата на ЕС с право смятат свободата на движение като основен стълб на единния пазар и залитането на Мей км традиционализма вече подтикнаха Меркел и други лидери в Европейския съюз да предприемат по-строга политика спрямо Обединеното кралство, и по-конкретно Франсоа Оланд.
Паундът очаквано „потъна“ на валутния пазар, тъй като бяха предвидени икономическите вреди на „трудния Брекзит“: скъпи търговски бариери и митнически контрол, изисквания за произхода, мита при внос и дискриминационна регулация ще разделят пазара на Великобритания от този на ЕС и ще окажат своя ефект върху близо половината от британската търговия.
Но Мей не само подготвя почвата за пълно отцепване от ЕС, а е водена и от тесногръда визия за бъдещето на Обединеното кралство, състояща се от икономически интервенционизъм, политически национализъм и културна ксенофобия. Неизбраният министър-председател отказва да следва либерално-консервативния манифест на бившия премиер Дейвид Камерън (нещото, спечелило му парламентарно мнозинство миналата година), също както отказва да следва приемането на глобализацията от Маргарет Тачър през 80-те и дългогодишната традиция на Великобритания към либерална откритост.
По време на „Брекзит“ Мей не бе от най-изявените поддръжници на кампанията, но сега тя се загърна с наметалото на брекзитския популизъм, прицелил се в „международния елит“ и британците с по-космополитни възгледи. „Просто се заслушайте в начина, по който много политици и коментатори говорят за обществото.“, заяви тя в конферентната си реч. „Те определят патриотизма ви като отвратителен, опасенията ви за имиграцията като енорийски, а вижданията ви спрямо престъпността като тесногръдие.“
Повтаряйки думите на националисти като Льо Пен и Виктор Орбан, авторитарният премиер на Унгария, Мей сподели, че „ако човек се смята за гражданин на света, то той не е ничий гражданин. То той не разбира същността на думата гражданин.“ По ирония на съдбата, твърдението на Мей гласи, че единственият начин да принадлежиш към британското политическо съсловие, е този, който всъщност няма нищо общо с британските традиции.
Според нея всеки бизнес, ситуиран в Обединеното кралство, облагодетелства британските работници с „духа на гражданството“, още един термин, който Льо Пен нарича „национално предпочитание“. Това не е просто риторика. Статутът на ЕС гражданите във Великобритания е разменна монета в предстоящите преговори за „Брекзит“. Мей иска да спре достъпа на мигранти от ЕС, обвинявайки ги безпочвено, че „изяждат хляба“ на британците. Вътрешният министър Амбър Ръд отиде още по-далеч. Наскоро тя призова фирмите във Великобритания да изготвят списъци с чуждестранните си служители, за да бъдат „назовани и посрамени“, че не наемат „достатъчно“ британска работна ръка. „Британски работни места за британски работници“ беше лозунг, използван от расисткият Национален фронт в Обединеното кралство през 70-те. Сега отново се радва на подкрепа в кабинета.
Шовенизмът не е просто жалък, той е глупав. Той вече предизвика гняв и заплахи от други държави. В момент, когато много компании преоценяват инвестиционните си планове след „Брекзит“, твърдението на правителството, че Великобритания е отворена към бизнес, е подигравка. Очевидно правителството на Мей очаква Citibank да работи без американски персонал, Nissan без японски мениджъри, а останалите световни компании без мутикултурните си таланти.
Дори чуждестранните лекари, спасяващи британски животи, вече не са добре дошли. Мей иска здравеопазването във Великобритания да бъде „независимо“ до 2025. Всеки един от три лекари в страната е имигрант, а страната ще пострада сериозно, ако решат да практикуват професията си другаде.
Правителственият опит на Мей като вътрешен министър в кабинета на Камерън беше ограничен единствено до командване и контролни функции, спрямо вътрешната сигурност и имиграцията. Сега изглежда, че тя няма представа как протича икономическия процес на свободния пазар и не знае, че международната търговия, инвестиции и миграция са преплетени. Наскоро тя се похвали, че Лондон е финансовата столица на света, без да осъзнае, че в основни линии това е така, благодарение на чужди банки, наемащи чуждестранен персонал, който да служи на международните пазари, включително и този на ЕС.
А нещо още по-важно е, че Мей не осъзнава, че имиграционния контрол е търговска бариера. Нарича се "търговия", ако британска компания възлага изчислителна работа в Бангалор и "миграция", ако индийски програмисти вършат същата работа в Бирмингам, напълно аналогични процеси. Ако Полша е специализирана в строителството и Великобритания иска да си осигури услугите ѝ, хората ще трябва да пътуват между държавите, за да търгуват.
На хартия британското правителство остава ентусиазирано за свободна търговия. На практика, обаче, нелибералната му политика надделява: Еврофобията „цака“ свободния обмен със съседите и основните търговски партньори на Великобритания, докато ксенофобията „цака“ нуждата от чуждестранни работници. Колко дълго ще оцелее останалата част от глобализационните идеи? Ако приемем, че въпреки това се намерят желаещи партньори, популизмът може да отстрани всяко едно споразумение, служещо на „международния елит“. Национализмът може да доведе и до край на китайските инвестиции във Великобритания.
Британските гласоподаватели решиха да напуснат Европейския съюз, но не уточниха как, а Тереза Мей няма електората, нужен да задвижи консерватизма, който тя желае. Нейната опозиция обаче е Лейбъристката партия, която, ако е оглавена от крайноляв лидер, няма да бъде електорално жизнеспособна. Така че, ако либералдемократите не отстъпят назад, Великобритания може да има нужда от нова политическа партия (или междупартиен съюз), за да тргне по пъте към либерална и толерантна държава.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.