Всичко е в нашите ръце. Аз не искам да стоя и да преживявам, а искам да живея. И мисля, че всички българи искат точно това. Това е голямата отговорност пред нас. Това заяви в интервю за Факти.бг кандидатът за президент от Реформаторския блок Трайчо Трайков.
Г-н Трайков, носите голяма отговорност на плещите си. От ДСБ заявиха, че на косъм остават в ПГ само заради Вас. Оптимист ли сте за резултата Ви на президентския вот?
Отговорността ми е пред гражданите, а не пред някоя отделна партия. Защото аз съм безпартиен, а и повечето хора, които ми симпатизират, са безпартийни, въпреки, че аз не деля хората по този начин. За резултата съм реалист, но искам да дам оптимизъм на българите, че има начин с техния глас да променят механизма, по който функционира държавата ни и да пробият обръча от зависимости, който е стегнал политическата ни система. Аз се кандидатирам именно затова. Защото да стоиш вкъщи и да се оплакваш е лесно, но безполезно. Несправедливо е да си търпим проблемите и да ги оставяме за решение на следващото поколение. Какво ще им предадем? Тонове корупция, мигрантски центрове, съмнителна съдебна система, слаба икономика, лошо здравеопазване… Всяка година от картата ни изчезва един град с големината на Силистра – толкова българи емигрират годишно. Ако ги попитате, всички обичат планините ни, морето, Рилската обител, шопската салата, приятелите си, роднините си, но никой от тях не харесва живота си тук. Никой от тях не харесва държавата си. А какво е държавата, освен система от правила, в рамките на които се е организирало обществото ни? Има три възможни отговора – или правилата са лоши, или не се спазват, или и двете. Значи всичко е в нашите ръце. Аз не искам да стоя и да преживявам, а искам да живея. И мисля, че всички българи искат точно това. Това е голямата отговорност пред нас.
Г-н Трайков, какво е мнението Ви относно външната политика на България?
Най-общо смятам, че добрата външна политика може да помогне много на страната ни, за да извоюваме подкрепа за българските интереси от нашите съюзници и приятели; и респект и уважение от всички останали страни. Нашите дипломати не бива да служат просто за любезни глашатаи на чужди политически решения. Познанствата и семейните снимки с различни лидери трябва да се използват в полза на българския интерес, а не да служат за вътрешнополитическа реклама, която прилича повече на стария виц: „Този до бай Иван, папата ли е?“
Проблемът АЕЦ „Белене” ... Има ли бъдеще ядрената енергетика у нас?
Това са два абсолютно различни въпроса. Ние имаме ядрена енергетика и сигурно още дълго ще се налага да имаме. Толкова по въпроса за бъдещето. Но „Белене“ е друга тема – това е корупционна схема, целяща да постави страната ни в зависимост и да обогати няколко души. За мен „Белене“ не е въпрос на ядрената енергетика, а тема на българската прокуратура. Така, че в тази връзка е по-любопитно да разберем има ли бъдеще днешната българска прокуратура.
Прави ли се нужното по отношение на бежанския въпрос?
Не. Във външнополитически план, вместо да търсим съюзници сред граничните държави, като Испания, Италия, Малта и Гърция, за да наложим в Европейския съюз нашият български интерес, се занимаваме с подтичване в триъгълника между Анкара, Берлин и Вишеградската четворка. Не и по втора сериозна причина - администрацията ни работи тромаво и центровете за бежанци са пълни с хора, които бързат да отпътуват за други държави, при роднините си. През това време кръчмарски патриоти обикалят около тях да веят байраци. И трето, но не на последно място – корупцията, която е чисто български, вътрешен проблем, отпушва всички контрабандни канали за нелегални мигранти, а срещу това телена ограда няма. Аз знам прекрасно какво трябва да се направи и нито един от трите въпроса няма да се реши с любезни телевизионни репортажи край телта на турската граница.
Политиката по сигурността става все по-важна. Трябва ли България да модернизира въоръжението си и мисленето?
Сигурността винаги трябва да бъде приоритет за българския президент и това не е въпрос на мода, а сериозен конституционен ангажимент. Разбира се, че ще подкрепя модернизация на армията, но и обучение и квалификация за хората, които са в нея. Защото технологичният напредък е много сериозен и, за разлика от Илинденско-Преображенското въстание, никак не е достатъчно да знаеш как да носиш пушка.
Сигурността е комплекс от въпроси. В него влизат сигурността на хората, което засяга и системата на МВР, и системата на специалните служби, но и здравеопазването, и Гражданската защита, и сигурността на парите ни, и доста други елементи, изпълващи смисъла на това понятие. Мога да покажа целия обхват на тази отговорност, ако получа доверието на хората.
Необходими ли са повече правомощия на президента?
Готов съм да дискутирам тази тема, ако видя, че някой е използвал докрай сегашните правомощия, заложени в закона. Но все още не съм видял това. Затова смятам, че такива не са необходими. За президента е достатъчно да бъде близо до хората и техния интерес, и до законите на България. Няма нужда непрекъснато да стъпва на пръсти между партиите, за да не се обиди някого, защото тогава засегнати остават хората. По мое разбиране, водещото условие за политическия консенсус между партиите е интереса на нацията, а не обратното. Точно затова повечето от тях нямат интерес България да има силен президент, а пробутват подставени лица на собствената си партийна воля.
Какво ще промените като президент?
Именно това, за което ме попитахте преди малко. Например ще се възползвам от правото си да предложа конституционни промени. Знам, че този дебат ще е тежък, но не се притеснявам от него. Ще го направя именно по въпроси, които засягат съдебната система, защото това ще послужи като очистително срещу корупцията и търговията с влияние в целия публичен сектор.
Хората, заемащи позиции от името на президентската квота в различните държавни органи, ще бъдат внимателно подбирани, след публична дискусия. Има и други назначения, които се определят от други, но се утвърждават с подпис от президента. Няма да слагам подписа си под назначения на хора, които са професионално неубедителни, които са плод на задкулисна политическа договорка или пробутани олигархични номинации.
Аз съм енергичен човек и гражданите ще ме срещат там, където най-малко очакват да срещнат президента на Републиката. Не защото това е част от правомощията ми, а защото мога да насоча лъча на общественото внимание и ангажимента на държавната администрация в кътчета, които всеки пренебрегва или умишлено избягва. По-често ще ме срещате в домове за деца, където се употребява насилие, отколкото да си правя снимки, когато раздавам коледни подаръци. Човек е силен, когато е свободен, а аз наистина съм свободен човек и затова съм спокоен за съвестта си.