Анализ на Мингао Джао за Project Syndicate
Мингао Джао е научен сътрудник в Института Чарнар в Пекин. Сътрудник е в института за финансови изследвания в университета Ремлин. Също така е и член на Съвета за сътрудничество в областта на сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион.
Шокиращата победа на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ отхвърли всички постулати, които са оформили не просто американската политика, ами и начина, по който светът мисли за Америка. Сега Тръмп ще трябва да се изправи срещу най-общата представа, за това как трябва да бъдат ръководени международните отношения между на Америка. Вероятно никои от тях не са по-важни за света от тези между САЩ и Китай. Те обаче са и най-оспорваните от шумната кампания на Тръмп.
Новоизбраният президент може да усложни двустранните отношения, особено като се има в предвид факта, че първата година от мандата му ще съвпадне с 19-тия Национален конгрес на комунистическата партия. В един идеален свят Тръмп и китайският президент Си Цзин Пин би трябвало да искат да запазят отношенията между двете страни стабилни. Това обаче би се оказало трудно, като се има в предвид не просто реториката на Тръмп, но и продължаващите разногласия около китайските териториални претенции в Южнокитайско море и ядрените амбиции на Северна Корея. Тези отношения могат да станат жертва и на вътрешните разногласия в Америка, относно световната търговия, стойността на долара и протекционизма.
Много китайски наблюдатели приемат, че Тръмп ще трябва да се справи с безпрецедентно делене вътре в самата си страна. Той ще бъде предизвикан не само от шокираните демократи, а и от републиканците, които се противопоставяха на кандидатурата му, скрито или явно. В тези обстоятелства той ще трябва да вкара в ред самата американска къща. При грешки в този процес може да ескалира още напрежение.
Отвъд вътрешната политика, международният ред също преживя някои сътресения. Дълбоко се променя глобалния контекст в отношенията между САЩ и Китай. Продължителните конфликти в Украйна и Сирия, както и намеците за нова Студена война с Русия, са все по-разрушителни за националните икономики и режими за сигурност.
Като водещите глобални сили, САЩ и Китай трябва да се разберат как да работят заедно в подобна нестабилна обстановка. Днес тяхната нестабилна връзка предлага сътрудничество, на фона на засилваща се конкуренция.
Президентът Барак Обама разшири американското военно присъствие в и около страните край Китай. Така се развиха съюзи за сигурност в Азия и пряка намеса в спора за Южнокитайсо море. Китайското правителство разглежда тези ходове, както и 12-странната търговска сделка, като опит за сдържане на Китай.
В същото време САЩ ребалансира своята геополитическа политика към Азия. Китай утвърждава своето глобално присъствие с инициативи за сигурност и международно сътрудничество, включително и проект, свързващ китайската икономика с голяма част от Евразия. По същия начин Китай ръководи Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура, която САЩ виждат като инструмент за оспорване на съществуващия международен ред. Тя обаче продължава да привлича далечни членове като Канада, за която се смята, че ще се присъедини през август.
Нулев резултат от конкуренцията между САЩ и Китай ще направи конфликта между тези страни още по-вероятен. Потенциален възпламенител би могла да бъде програмата за ядрени оръжия на Северна Корея. САЩ вече взимат мерки да защитят себе си и Южна Корея от евентуални севернокорейски атаки, чрез подобрени системи за отбрана срещу балистични ракети. Новата администрация на Тръмп може да подкрепи тези действия с военна намеса, което да засили натиска над Китай. Всеки опит за превоз на ядрени оръжие в Япония или Корейския полуостров, който Тръмп обяви за приемлив, би предизвикал криза в Североизточна Азия. Такава светът не е виждал от Корейската война насам.
САЩ могат да влязат в конфликт с Китай и заради Тайван. Отношенията между Тайван и континенталната част на Тайван са доста спокойни. Това се случва след кризата в Тайванския пролив през 1995 – 1996 г, , когато тогавашният президент Бил Клинтън изпрати група от американски самолетоносачи в пролива. Тайван обаче остава силно чувствителен проблем за Китай. Ако тези отношения се влошат, то могат да се влошат и отношенията със САЩ.
Светът има полза, когато отношенията между САЩ и Китай са стабилни. В този случай и двете страни трябва да са по-прозрачни за националните си интереси. С ясно изразена позиция, всяка страна може да води политика на стратегическа сдържаност , избягвайки сблъсък на сила, какъвто е бил изкушаващ в миналото.
Ако изригне конфликт между САЩ и Китай, то китайската модернизация може да излезе от релси и да изпусне поставената за цел от Си Цзин Пин китайска мечта. Дипломатическата разбивка показва на САЩ, че Китай е бил загубен. Той беше загубен, когато Мао Цзедун победи САЩ с подкрепата на Чан Кайши през 1949 г. По-общо казано враждебността между САЩ и Китай ще се усети в целия свят и ще наруши международните усилия за справяне с глобални предизвикателства като изменението на климата.
За да избегнат такъв сценарий в близко време, САЩ и Китай трябва да помислят за формирането на съвместен екип, който включва опитни високопоставени служители и видни експерти на двете страни. Таз група може да очертае отношенията между двете страни през 2017 г., преди напрежението да достигне точка на кипене. С новата дипломатическа рамка на двустранните отношения, САЩ и Китай могат да предотвратят стратегически сблъсъци.
В дългосрочен план САЩ и Китай се нуждаят от задълбочен диалог и обща визия за международния ред, така че двете страни няма да бъдат изкушени от образуването на съперничещи си блокове. САЩ и Китай трябва да работят заедно за нова глобализация, чрез реформиране на международните правила и институции, за да се утвърдят като двете утвърдени и бързо развиващи се страни.
Въпреки, че има голям потенциал за конфликт между САЩ и Китай през следващите години, има и възможности за подобряване на сътрудничеството. На фона на по-голяма несигурност, създадена от победата на Тръмп, новите отношенията имат по-голям стратегически смисъл от всякога.
Сега Тръмп ще трябва да избира между сътрудничество и конфронтация като рамка за политиката между САЩ и Китай. Очевидно съвместните усилия за реформиране на международния ред ще бъдат от полза и за двете страни.
Превод: Росен Стойчев.
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.