Анализът е на Ги Верхофстад за Project Syndicate.
Ги Верхофстад е бивш белгийски премиер и лидер на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент. Неговата книга "Последен шанс за Европа. Защо европейските страни трябва да създадат по-съвършен съюз" ще бъде публикувана от Basic Books през януари 2017 г.
Точно както социологическите проучвания преди референдума на Обединеното кралство за Brexit, допитванията до общественото мнение от навечерието на президентските избори в Съединените щати показаха грешни резултати. И точно както при Brexit, немислимото се случи: Доналд Тръмп стана новият президент на САЩ, показвайки ясно, че традиционализмът триумфира над интернационализма. В състезанието между отворени и затворени общества, като последните ясно спечелиха, либералната демокрация бързо се превърна в съпротивително движение.
С Тръмп в Белия дом САЩ ще се превърне в страна обсебена от себе ас. Спокойно може да се каже, че трансатлантическата търговия и инвестиционното партньорство между САЩ и Европейския съюз в момента са губещи каузи. Но президентството на Тръмп ще се отрази неблагоприятно на Европа в много други аспекти. Самата териториалната цялост на ЕС сега е заложена на карта.
Тръмп даде да се разбере пределно ясно, че неговите приоритети, относно външната политика, не включват европейската сигурност. Той не признава стратегическата необходимост от НАТО и показа, че интересът му към трансатлантическите отношения е свързан само с неплатени сметки. Поемането на президентския пост от Тръмп ще доведе до една епична геополитическа промяна: за първи път от 1941 г., Европа няма да може да разчита на отбранителния чадър на САЩ; сега тя остава сама.
Европа бе станала твърде щастлива от това, че животът ѝ е станал по-лесен. За миналия век, трансатлантическите отношения се придържаха към извратена, неизречена динамика, при която колкото по-активни ставаха САЩ, толкова по-задремала бе Европа. Когато американците се намесваха в чужбина — както направиха в Ирак — Европа отговаряше с демонстративни лекции за "имперското свръх разпростиране". Но когато американците не успяваха да се намесят или се намесваха късно или неефективно — както в Сирия и Либия — европейци настояваха за по-силна лидерска позиция от страна на САЩ.
Тази епоха вече приключи. Тръмп знае, че ЕС разполага с пари, технологии и ноу-хау, за да бъде глобална сила, равна на САЩ и не е негов проблем, че на Европа й липсва политическа воля да впрегне целия си потенциал. Ние, европейците, прекалено дълго предполагахме, че е по-евтино и по-безопасно да позволяваме на САЩ да решават проблемите ни, дори тези, възникнали в собствения ни двор. С избирането на Тръмп (и пъстрото външнополитическо наследство на Америка) ние трябва да се откажем от тези си вярвания.
Сега ЕС следва да разглежда избирането на Тръмп като сигнал за пробуждане и поеме отговорност за собствената си съдба. Продължаващите конфликти, като кървавата гражданска война в Сирия, анексирането на Крим от Русия и намесата в Източна Украйна, пряко засегнат държавите-членки на ЕС по теми като сигурността, икономиката и обществата. И все пак руснаците и американците, а не европейците, са тези, които досега определяха съдбата на Украйна, както и съдбата на други европейски погранични зони. В резултат на това ЕС загуби контрола над собствената си сигурност, търговските си отношения и миграционните потоци.
През 2014 г., един показателен разговор, между американския помощник държавния секретар по европейските и евро-азиатските въпроси Виктория Нюланд и бившият посланик на САЩ в Киев Джефри Паят, изтече в интернет. Обсъждайки отговора на САЩ в Украйна — след като бившият украински президент Виктор Янукович избяга в Русия — Нюланд казва: "Майната му на ЕС." Това бе отношение, което самата Европа позволи. Макар да бе достатъчно лошо да чуем такива изказвания от служител в администрацията на Обама, сега можем само да си представяме с какво ще се сблъскаме при управлението на Тръмп, който може дори да не си направи труда да назначи служител по "европейските и евро-азиатските въпроси."
Ето защо ЕС не може вече да чака, за да изгради своя собствена европейска отбранителна общност и да развива своя собствена стратегия за сигурност. Общността трябва да започне да рационализира и разширява двустранните и регионалните си отношения, като обърне внимание на прибалтийските и скандинавските страни, на Белгия и Холандия, и на Германия и Франция. Всички тези коренно различни отношения, трябва да бъдат обединени под едно-единствено европейско командване, с общо финансиране и система за обща отбрана.
ЕС трябва да стане независим, трябва да бъде в състояние да гарантира собствената си сигурност. Ако бъде направено по-малко от това — то ще е недостатъчно, за да подсигури неговата територия. Това е трудно, но жизненоважно решение, което ЕС отлагаше прекалено дълго. Сега, когато Тръмп бе избран, то не може да чака повече.
Превод: Милена Трачева
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.