Честито за победата, г-н Тръмп! Бихте ли ни върнали Гюлен? По този начин може да бъде описана реакцията на турските управляващи след успеха на републиканеца на американската политическа сцена. След първоначалния шок бързо бе направена прелюдията към собствените интереси.
Анкара и Вашингтон са дългогодишни партньори и стратегически съюзници и няма изгледи това да се промени макар и в тези времена разделни. За Турция след опита за военен преврат – разпалил пожара на чистките – има една простичка, но сложна за изпълнение дипломатическа задача – връщането на Фетхуллах Гюлен на турска земя.
Някогашният съратник на Реджеп Ердоган бе посочен за организатор на опита за пуч, а на неговата организация ФЕТО се гледа като на терористична такава. Мандатът на Барак Обама е към своя край и въпросът „да върна или да не върна Гюлен” ще тежи на администрацията на Доналд Тръмп.
За турците няма значение дали новият американски президент е мъж или жена. Няма значение дали е шоумен или дипломат. Няма значение дори дали е Майли Сайръс или Доналд Тръмп. За тях е от значение да си получат Фетхуллах Гюлен.
Трябва ли обаче да бъде екстрадиран проповедникът, в който юридически ход има и политически нюанс? Да – ако бъдат представени неопровержими доказателства за неговата вина в пуча. Но няколко месеца след метежа – потушен в ранните часове на 16 юли – турските власти все още не са доказали на американските си колеги неговата вина. Обвинения, определения и призиви – но не и доказателства.
До встъпването в длъжност на Доналд Тръмп остават два месеца и все още няма категорични индикации дали той ще удовлетвори желанието на Реджеп Ердоган – в чието лице Европа вижда диктатор, погазващ грубо човешките права – или ще иска ясни доказателства за неговата вина (бел.ред. самият Гюлен заяви в дните след преврата, че Ердоган – страдащ от психическо разстройство по думите му – стои зад всичко).
Ген. Майкъл Флин обаче, който е новият съветник на Тръмп по въпросите за националната сигурност – има категорична позицията – Гюлен трябва да бъде предаден на турските власти. „Турция е важна за американските интереси. Гюлен е радикален ислямист”, заяви Флин, подчертавайки, че Гюлен трябва да бъде екстрадиран.
Дали неговата позиция се базира на факти? Според Дейвид Филипс от Института за човешки права към Колумбийския университет в основата на всичко стоят пари. По думите му Флин е получил пари – изпрани чрез холандска компания – да лобира за интересите на турското правителство. Бизнесменът Еким Алптек – близък до Ердоган и основател на Inovo – е бил в основата на сделката, подписана в средата на месец септември.
Играта на тронове в политиката е опасна, а когато топ съветник на американския президент по сигурността лобира за екстрадирането на Гюлен – когато все още няма доказателства за вината му – нещата много лесно могат да се объркат.
Турският президент заяви, че лично по телефона е честитил победата на Доналд Тръмп и го е поканил на посещение в страната, след като встъпи в длъжност. Очаква се Турция да бъде една от първите дипломатически дестинации на републиканеца. Визитата ще демонстрира желанието на Тръмп да продължи приятелските отношения с турците, но и ще покаже решимостта на US президента по отношение на сирийския конфликт и победата над „Ислямска държава”.
Гюлен ще бъде основна тема на разговорите – няма съмнение. През последните години Сирия пък се превърна в минно поле, и докато Турция и САЩ са стратегически съюзници, то по някои въпроси те са на двата полюса. Такъв е и кюрдският. Вашингтон въоръжава сирийските кюрди, докато Анкара се бие с тях.
Доналд Тръмп се нуждае от съюзници в Сирия и Ирак в борбата срещу „Ислямска държава”. Турция е необходим приятел на САЩ. Трябва ли обаче това приятелство да бъде спечелено с цената на погазените права – ако не бъдат представени доказателства за връзката между Гюлен и военния преврат.
Да бъдеш или да не бъдеш? Тръмп, това е въпросът...