Русия изигра неочаквано голяма роля в отминалата неотдавна изборна кампания в Америка. По думите на директора на Националното разузнаване руски държавни институции са съпричастни към кибератаките и теча на информация, които бяха насочени, за да сринат кампанията.
Президентът Барак Обама и вицепрезидентът Джоузеф Байдън открито говориха за мерките по сдържане на по-нататъшни кибератаки. Хилари Клинтън и други политици с безпокойство говореха за доброжелателните отзиви на избрания президент Доналд Тръмп за Владимир Путин, казва Джоузеф Най-младши, почетен професор в Харвардския университет. Ето неговото мнение от симпозиум, проведен пи инициатива на National Interest и Carnegie Corporation of New York.
Колкото и да е парадоксално, може да се окаже, че благодарение на тази кампания, Тръмп може да бъде в по-добро положение за подобряване на отношенията с Русия, отколкото държавния секретар Клинтън с нейните опити да започне през 2009 г. прословутото „презареждане“.
Всеки американски президент се сблъсква с една и съща важна дилема. Русия се намира в състояние на упадък, но както и преди е потенциална заплаха за Америка и други страни, доколкото само тя има достатъчно количество ракети и ядрено оръжие, за да унищожи САЩ.
Десетилетие на ръст в контекста на високите цени на петрола бе засенчено от факта, че високотехнологичното производство е само 7% от руския експорт и това, че Русия трябва да модернизира икономиката си. В икономиката на страната има ясни изкривявания, тъй като е силно зависима от износа на енергийни ресурси. В Русия е сериозен проблемът с демографията и здравето на населението.
Путинската стратегия за намеса в съседните и близкоизточните страни, а така също и киберинтервенцията, са с цел да направят Русия отново могъща. Но от това ситуацията в перспектива само ще се влоши. Страните в състояние на упадък често рискуват и затова са още по-опасни. Достатъчно е да погледнем към Австро - Унгария от 1914 г.
С такава политическа дилема днес се сблъсква президента Тръмп. От една страна е важно да се продължи съпротивата на действията на Путин, с призив за реда след 1945 г., в който държавите не отнемат със сила територии от своите съседи. В еднаква степен е важно да не се разреши на Путин да раздели Съединените щати и Европа и да отслаби НАТО. В същото време е необходимо да се избегне пълната изолация на страната, с която имаме общи интереси в области като ядрената сигурност, антитероризма, Арктика и по регионални въпроси като Иран и Афганистан.
Финансовите и енергийните санкции са необходими за сдържане, но ние реално сме заинтересовани от сътрудничество с Русия по тези и други въпроси. Добрата новина е в това, че Тръмп е в състояние да подобри общуването, а Путин е готов да се договаря. При това никому не е необходима студена война. Въпросът е в това ще съумее ли Тръмп да балансира тези цели?