Гордите бъдещи председателстващи на ЕС се дърлят кое е по-важно – санирането или 150 евро минимална пенсия. Всеки жител на ЕС извън България веднага би се обесил, ако това са месечните му доходи. Преди това щеше да сложи край на мъките на близките си, като Кочо Честименски. Без саниране пък скоро ще очакваме шоуто на падащите панелки, като много от нас ще участват в масовките. Трагедия е, че двата въпроса въобще се обсъждат през 2016 г., да не говорим за перверзията, че на всичко отгоре ги и противопоставят.
Гордите бъдещи председателстващи на ЕС желаят да отпадне мониторинга върху съдебната система. И това е напълно логично, щом за толкова години няма осъден политик – просто няма корупция. Причинно-следствената връзка е налице. Ако ще има за нас мониторинг – да има и за останалите. Така наглеят нашите. Ако перифразираме Пищова – с какво сме по-лоши от тях. Гордите бъдещи председателстващи на ЕС, в който бяхме приети по политическа целесъобразност, а файдата видяха единствено рояците ненаситни изпълнители и почистващите зейналите им усти подизпълнители, нямат никаква идея какво да правят в момента. Но от време на време ни смъмрят, че ни предстои да бъдем горди председателстващи на ЕС и ако не си опичаме акъла, ще се изложим пред чужденците.
Ние да бъдем. Кои по-точно сме тези ние. Не съзнават ли, че разделителната линия между тях нас никога не е била по-ярка и би заслепявала и в безлунна нощ. Слагат ли в това „ние“ двумилионната армия на живеещите под прага на бедността, насилените бабички и пребитите немощни старци в селата, в които не стъпва полицай. Превърнатите в клошари жертви на имотната мафия, които спят в шахтите на топлофикация. Или армията от изгубили трудови навици трайно безработни, които псуват себе си и всичко живо в радиус от сто километра. Мизерстващите учени, които изкараха комунисти, защото търсели справедливост, а това било класово понятие. Ами притиснатите от лихвари и прецаквани от телефонни измамници оглупели от скотски живот нещастници. Ами родителите, пуснали банкова сметка с последна надежда за помощ за умиращото си дете.
Всички сме добре дошли в техните послания, когато е необходима колективна отговорност и вменяване на всевъзможни вини. Тогава сме „ние“. Тези хора имат мащабно мислене и в главите им вече са готови речите, които ще държат като горди бъдещи председателстващи на ЕС след две години. Не се занимават с глупави битовизми, като например да делят 164 лева на 30 дни. Тихичко си запазиха и партийните субсидии, защото без тях ставало по-лошо – знаели си стоката и щели да забозаят от някоя бизнес-цицка. Всяка партия с олигарха си. Плашат раята със собствената си поквара. Оставете ни паричките, че иначе нищо не ни остава, освен да станем гадни, корумпирани лобисти и ще видите вие тогава.
Мъчително е всеки ден да се занимаваме с тях, но не бива да ги оставяме. Това е мокрият им сън – нормалните хора да ги извадят от разговорите си, а медиите да излъчват само репортажи за домати и тикви-рекордьори, сомове-убийци, китове-самоубийци и коледни намаления. И поне три кулинарни шоута, които да вървят успоредно в праймтайма.
Малцина очакваха Референдумът да събере 3,5 милиона бюлетини при пълното му игнориране в кампанията, но това се случи. Най-привлекателното в него се оказа това, че не даваш гласа си за втръснали до болка кандидати, а за простичко формулирани въпроси. Нещата се случиха и това се превърна в проблем.
Представете си само в колко домове на политици всяка вечер се играе „Големанов“. Нищо, че може да не са чували за пиесата, камо ли за Ст.Л.Костов. През деня го подлъжат завалията, че ще става министър, той пораства две педи и се прибира с галон уиски, но пуска новините и, о, ужас….Неговият покровител нямало да прави кабинет. Политическа криза е, случва се. Пък и такива са рисковете на професията.
Бойко твърдеше, че никой не искал да носи отговорнст, а всички предпочитали да са опозиция, но се оказа, че не е така. Москов дори се обърка, като го питаха, дали би останал здравен министър в нов кабинет. Щял да се консултира с парламентараната си група. Интересно, коя точно е тази група. Методи Андреев пък без да иска е на път да нанесе сериозна щета на НАП. Там чакат постъпления от търга за емблемата на ЦСКА, но с минаването на петолъчките в забранителния списък, това би отблъснало потенциалните купувачи.
Дано поне Стоянка Мутафова се оправи, пък може да стане един служебен премиер или министър на културата. Нали разправя, че не може да стои без работа, а и зорът е за няколко седмици.
Баба Гицка беше рода с Големанов, ще се справи…