Анализът е на Хюго Дрохон за Project Syndicate.
Хюго Дрохон е преподавател в Кеймбридж и автор на книгата „Великите политики на Нищше“.
В първичните избори за президентската кандидатура на френската партия „Републиканци“, Франсоа Фийон удържа звучна победа над своя конкурент Ален Жупе, получавайки близо 67% от вота.
Преди две седмици, победа за считания за аутсайдер кандидат беше считана за немислима. Дълго време се очакваше, че Жупе, който беше кмет на Бордо и бивш премиер при президента Жак Ширак, ще победи другият претендент Никола Саркози на балотажа. Вместо това Фийон, който е бивш премиер от времето на президентския мандат на Саркози, спечели впечатляващите 44% на първи тур. Резултатите бяха унизителни за Саркози, който получи само 20% подкрепа и приключи политическата си кариера.
Според много експерти, тези избори са били обсебени от духа на Brexit и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Проучванията на общественото мнение, които сочиха Фийон за най-вероятния трети в класирането, бяха опровергани, отчасти защото изглежда, че много от гласоподавателите са взели решение за кого ще гласуват в последните дни преди изборите. Отново беше отчетена голямата роля, която играят социалните мрежи. В последните дебати преди вота, Фийон се е представил като надеждна алтернатива на Жупе и Саркози.
Рейтингът на действащият президент Франсоа Оланд към момента е 5%. Това е най-ниското ниво на доверие за френски президент в историята. Така, че сега въпросът е дали Фийон ще успее да победи лидерът на крайнодесйните Марин Льо Пен по време на балотажите на президентските избори през 2017 г.
Жупе се разглеждаше като достатъчно „мек“ кандидат, който може да осигури алтернатива за левите избиратели при следващите избори. Фийон е доста по-десен от Жупе, което ще рече, че левите избиратели може и да не видят голяма разлика между него и Льо Пен. Възможно е те да вкарат и трети ляво – центристки кандидат в битката. Една от възможностите е Емануел Макрон. Той обяви, че иска да се кандидатира, но отказва да се включи в първичните избори на Социалистическата партия през януари. Без голяма партия и само със своето движение „En Marche!“ зад гърба си, изглежда малко вероятно Макрон да събере голяма подкрепа, като за сега той има симпатиите на само 14% от избирателите. Освен това в ролята си на финансов министър реформист при мандата на Оланд, Макрон ще бъде много уязвим при антиелитарната реторика на Льо Пен.
Отвъд Макрон, лявото политическо пространство има проблеми да издигне по-надеждна кандидатура. Оланд се отказа да се бори за нов мандат. Шансовете на неговия премиер Манюел Валс са минимално по-високи, като той има подкрепата на 9% от избирателите. Така като варианти остават крайнолевият Жан – Люк Меленшон с 13% и фотогеничният, но странен Анро Монтебур, когото Макрон наследи като финансов министър.
Ако кандидат от лявото пространство не стигне до втория тур, то левите избиратели може да гласуват за „Републиканско единство“, както направиха през 2002 г. Тогава Жак Ширак удържа категорична победа над бащата на Льо Пен. Левите избиратели биха предпочели Жупе и биха изтърпели Фийон. През 2017 г. обаче тези гласове може и да нямат този ефект, който имаха през 2002 г.
Избирателната база на Фийон се формира основно от провинциалисти, мъже – католици и пенсионери, които се оказаха голяма сила по време на първичните избори. Изглежда, че те са обединени по своята позиция за гей браковете. Също така Фийон, като отявлен католик, беше най-социално консервативният кандидат, който можеше да бъде предложен. Фийон не иска да отнема правото на брак за еднополовите двойки, но се противопоставя на идеята те да могат да осиновяват деца.
Географски, Фйон спечели почти навсякъде, с изключение на бастиона на Жупе в Бордо. Той победи и в Лазурния браг, който се счита за силна зона на Саркози. Това обаче е и силен регион за Националистичния фронт. Така, че Фийон ще трябва да се разграничи от Льо Пен, за да не решат избирателите, че им се предлага копие на оригинала.
Има няколко области, в които Фийон и Льо Пен се различават. Например Флориан Филпо, един от заместниците на Льо Пен, е открит гей. Тя самата избягва да взима твърда позиция по социалните въпроси. Фийон е икономически либерал и често го определят като френска версия на Маргарет Тачър. Льо Пен пък е протекционистка. Фийон иска да намали държавните служители с 500 000, а Льо Пен приветства силната държава.
Льо Пен се противопоставя на членството на Франция в ЕС и иска да върне франка. Фийон пък предпочита да делегира власт обратно на националните асамблеи. Фийон може да формира проевропейска платформа за същинските избори,
За разлика от Доналд Тръмп и кампанията за излизане от ЕС във Великобритания, Националистичният фронт има предвидимо избирателно ядро, в размер на една четвърт от избирателите.
Фийон е способен да постигне същото ниво на подкрепа и дори да отклони гласове от Льо Пен. 8% от гласоподавателите на първичните избори за кандидат на консерваторите, се описват като поддръжници на Националистичния фронт. Политическият католицизъм все още се харесва на много френски избиратели, като самата църква иска да отклони католиците в Националитичния фронт към по-традиционни десни партии. Няколко крайнодесни организации подкрепиха кандидатурата на Фийон, заради неговата подкрепа към закони, целящи забраната на буркините.
Предвид сегашната политическа ситуация, през май, Фийон най-вероятно ще се изправи срещу Льо Пен на втори тур от президентските изброи. Според сегашните проучвания Фийон има подкрепата на 26% от избирателите, а Льо Пен на 24%. На втори тур обаче се очаква кандидатът на консерваторите да спечели 67% от гласовете.
Били сме тук и преди, като проекцията за втория тур се основава на „Републиканското единство“, което може и да не издържи. Левите избиратели, подтикнати от либералната икономика и социалния консерватизъм, разгласявани от Фийон, може и да си останат у дома. Като се имат в предвид изненадващите резултати на други места, на социолозите също не трябва да се вярва до край. Поне докато бюлетините не бъдат финално преброени.
Превод: Росен Стойчев
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.