Анализът е на Йошка Фишер за сайта Project Syndicate
Йошка Фишер беше германски външен министър и вицеканцлер в периода от 1998 г. до 2005 г. През тези години Германия показва силна подкрепа за намесата на НАТО в Косово през 1999 г., а след това се противопостави на войната в Ирак. Фишер влезе в политиката след участието си в студентските, антивоенни протести през 60-те и 70-те години. Той изиграва значителна роля при създаването на германската Зелена партия, на която е лидер в продължение на почти две десетилетия.
Сега, след като Доналд Тръмп бе избран за президент на САЩ, краят на онова, което до този момент наричахме "Запад", стана всичко друго, но не и сигурен. Този термин описваше трансатлантическия свят, който се роди след двете световни войни на двадесети век, преобърна международния ред по време на четири десетилетната Студена война и господстваше в световен мащаб — до сега.
Западът не трябва да се бърка със "Западното полукълбо." Макар западните култура, норми и преобладаваща религия като цяло да произхождат от Западното полукълбо, с течение на времето те се превърнаха в нещо по-различно. Основният характер на Западното полукълбо се формира в продължение на векове от Средиземноморския регион (макар за развитието му да имат важен принос части от Европа, намиращи се на север от Алпите). Западът, от друга страна, идва отвъд океана и е рожба на ХХ век.
Когато започва Първата световна война, тя всъщност представлява европейски конфликт и е между Централните сили и съюзилите се Великобритания, Франция и Русия. Тя се превръща в истинска световна война едва през 1917 г., когато САЩ се намесват в свадата. Това е моментът, в който започва да се оформя това, което сега наричаме Запад.
Можем да кажем обаче, че Западът получава своето удостоверение за раждане по време на Втората световна война. През август 1941 г., след като нацистка Германия напада Съветския съюз, британският премиер Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Франклин Рузвелт се срещат на военен кораб край бреговете на Нюфаундленд и подписват Атлантическата харта. Това споразумение по-късно ще се превърне в НАТО, организацията, която в продължение на четири десетилетия ще дава власт на един съюз от независими демокрации с общи ценности и пазарни икономики, да противостоят на съветската заплаха — и която гарантира сигурността на Европа и до днес.
По принцип, Западът е създаден върху поетия от Америка ангажимент да защитава своите съюзници. Западният ред не може да съществува без решаващата роля, която е отредена на САЩ и която сега може да бъде отречена при управлението на Тръмп. В резултат на това бъдещето на Запада, сам по себе си, е заложено на карта.
Никой не може да бъде сигурен какво ще означава за американската демокрация избирането на Тръмп или какво ще направи той, когато встъпи в длъжност. Но ние вече можем да направим две разумни предположения. Първо, неговото президентство ще нанесе големи щети на американската вътрешна и външна политика. Тръмп спечели президентския пост, пренебрегвайки почти всяко неписано правило в американската политика. Той победи не само Хилари Клинтън, но и ядрото на Републиканската партия. Не съществува почти никакво основание да смятаме, че след 20 януари той изведнъж ще се откаже от тази печеливша стратегия.
Също така, можем да предположим, че Тръмп твърдо ще се придържа към обещанието си да "Направи Америка отново велика". Без значение какво се случва, това обещание ще стои в основата на неговото президентство. Бившият президент Роналд Рейгън също обеща това, но неговото обещание дойде в момент, когато САЩ, все още ангажирани в Студената война, можеха да следват имперски подход.
В резултат на това Рейгън предприе мащабни действия за превъоръжаването на САЩ, които в крайна сметка доведоха до краха на Съветския съюз; той също така проправи пътя за американския икономически подем с огромно нарастване на вътрешния дълг.
Тръмп обаче не разполага с лукса на имперския подход. Точно обратното, по време на предизборната си кампания Тръмп непрестанно критикуваше безсмислените войни на Америка в Близкия изток, а неговите поддръжници не искат нищо повече от това, САЩ да се откажат от своята глобална лидерска роля и да се отдръпнат от света. Съединените щати, които се движат към изолационен национализъм, ще продължат да бъдат най-силната страна в света, но с една голяма разлика, те вече няма да са гарант за сигурността на западните страни или защитници на международния ред, създаден върху основите на свободната търговия и глобализацията.
Единствените въпроси, които остават сега, се отнасят до това колко бързо ще се промени американската политика и колко радикална ще е тази промяна. Тръмп вече обеща да изхвърли на боклука Транстихоокеанско партньорство (ТТП) - (едно от най-големите мултинационални споразумения за търговия), подписано от 12 държави — решение, равняващо се на подарък към Китай, независимо дали го осъзнава или не. Освен това той може да направи и друг подарък на Пекин: намаляване на американския ангажимент в Южнокитайско море. Така Китай съвсем скоро може да се окаже новият гарант за глобална свободна търговия — а вероятно и новият световен лидер в борбата с изменението на климата.
По отношение на войната в Сирия Тръмп с лекота може да остави съдбата на тази опустошена страната в ръцете на руския президент Владимир Путин и Иран. На практика това ще преобърне баланса на силите в Близкия изток, което ще има тежки последици далеч извън рамките на региона; от морална гледна точка, това би било жестоко предателство срещу сирийската опозиция и голяма услуга към сирийския президент Башар Асад.
И ако Тръмп отстъпи пред Путин в Близкия изток то човек се замисля какво би правил по отношение на Украйна, Източна Европа и Кавказ. Трябва ли да очакваме Ялтенска конференция, версия 2.0, която да признае новата сфера на влияние на Путин?
Новият курс, който Тръмп ще очертае за САЩ вече се усеща; ние просто не знаем колко бързо ще отплава този кораб. Много ще зависи от съпротивата (както от демократи, така и от републиканци), с която Тръмп ще се сблъска в Конгреса на САЩ, както и от отпора, който ще срещне в лицето на по-голямата част от американците, които не са гласували за него.
Но ние не трябва да таим каквито и да било илюзии: Европа е твърде слаба и разединена, за да замести САЩ в стратегическо отношение; а без американското лидерство Западът не може да оцелее. И ето как Западният свят, такъв какъвто го познаваме днес, почти сигурно ще загине пред очите ни.
И така, какво следва? Китай, в това можем да бъдем сигурни, се готви да заеме мястото на Америка. А в Европа гробниците на национализма вече бяха отворени. С течение на времето те отново ще освободят своите демони, които ще плъзнат по континента и по света.
Превод: Милена Трачева
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.