Стартиралият процес срещу Ратко Младич със сигурност не беше обикновено дело. Свидетели сме на процес срещу международното правосъдие, въплътено от Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия (МТБЮ). Причината е, че институцията в Хага се дискредитира сериозно по време на историята със Слободан Милошевич. Процесът срещу Слобо се превърна в публичен фарс, забавен от поредица бюрократични спънки. В края на епичното тригодишно дело не само обвиняемият, но дори и съдията вече бяха покойници.
Така вината първо на Радован Караджич, а сега и на Младич, със сигурност трябваше да бъде доказана. В предишния случай прокурорите опитаха да демонстрират честността на Трибунала и позволиха на Милошевич да се защитава сам. По този начин, макар и без да искат, те му предоставиха шанс да изрази политически виждания. Милошевич превърна възможността в реално средство да попречи на хода на процеса. Караджич и Младич не успяха да ползват подобни привилегии.
След Слобо и Радован – Ратко е с най-висок ранг от всички изправени на подсъдимата скамейка. Той беше обвинен за най-тежките възможни престъпления. За значението на делото говори и друг факт. До момента Трибуналът не помнеше такава обвинителна реч, каквато произнесе главният прокурор Алан Тиегер.
Малко хронология. В края на март 2016 г. бившият политически лидер на босненските сърби Караджич беше признат за виновен в геноцид и още девет други престъпления. 40 години зад решетките са много време и означат до живот, но бяха неизбежни. Радован остана в хагския затвор „Схевенинген”. Произнесената присъда е една от най-важните в историята на Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия. Тя беше обявена точно на 17-тата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО над Сърбия.
Сега дойде редът на Младич. За босненските хървати и мюсюлмани той остава „чудовище с мания за величие”. Ричард Холбрук – архитектът на Дейтънското споразумение, сложило край на войната, го описва с думите: „той щеше да е добър нацист".
Новините от Хага доказват, че дори две десетилетия след войната разделението в Босна и Херцеговина продължава да бъде много крайно и непримиримо. В Република Сръбска смятат, че Младич е несправедливо обвинен и имат забележки към всяка възможна осъдителна присъда. Оправдаха се и другите очаквания. Според тях присъда под доживотен затвор щеше да се приеме за грешка в Мюсюлманско-хърватската федерация.
Младич беше обвинен в извършване на етническото прочистване в бивша Югославия и организирането в Сребреница на най-жестокото клане в Европа от 1945 г. Много от жертвите му не дочакаха правосъдие.
Поддръжниците му обаче са убедени в жестокостта на това той да бъде изправен пред Международния трибунал. За жертвите на войните през 90-те години Младич, днес на 75 г., е далеч от това да е бил защитник на сърбите, както се стараят да го описват почитателите му.
„Не се страхувайте, ще бъдете евакуирани в пълна сигурност”, обеща през юли 1995 г. босненският сръбски военен лидер на мюсюлманите, бягащи от анклава Сребреница. След това мъжете и тийнейджърите бяха отделени от жените и повече от тях не бяха видени живи. Около 8000 бяха избити за шест дни в престъпление, окачествено от МТБЮ като геноцид.
Това не е единственото престъпление, в което е обвинен този югославски офицер, натоварен през юни 1991 г., когато войната се задаваше, да организира сръбските сепаратисти от ефимерната Република Крайна в Хърватия. Когато конфликтът се разпростря в Босна през 1992 г., произведен бързо в генерал, той стана човекът, организирал обсадата на Сараево, където за три години от бомби и снайперисти загинаха 10 хиляди души.
Младич очаквано обедини мюсюлмани и хървати в общата си омраза, издигайки се като защитник на сръбския народ. Президентът Слободан Милошевич, починал през 2006 г. в Хага, въплъщава „Велика Сърбия”; Радован Караджич, осъден на 40 години затвор за геноцид, беше фанатичният теоретик, за Младич остана ролята на безпощадната въоръжена ръка.
Пред МТБЮ, макар отслабнал от болестта, Младич никога не съжали: той „само е защитавал страната си”, защитавал е „справедливата сръбска кауза”. Според този военен, понякога гневен, понякога весел, „границите винаги са били белязани с кръв и държавите са ограничавани от гробове”.
През 1995 г., когато завърши войната в Босна, в която загинаха 100 хиляди души и 2,2 милиона бяха разселени, Младич се оттегли в източната си крепост в Хан Пиесак, военна база наполовина под земята.
След това се настани в Белград под защита от армията. Той подрязваше розови храсти, появяваше се в хлебарница, в ресторант и на футболен мач. Международната общност поиска да бъде екстрадиран. Младич премина в нелегалност през 2000 г. Въпреки падането на Милошевич, бягството на Генерала продължи 11 години. Но подкрепящите го мрежи бяха отслабени от арестите и от аспирациите на Сърбия да бъде приета в ЕС. Младич се превърна в проблем.
На 26 май 2011 г. Генерала беше заловен в село Лазарево, Северна Сърбия. Ако местните националисти още ръководеха западната ни съседка, вероятно Младич, а и Караджич, щяха да продължат да се разхождат свободни дълго време по белградските улици. За тяхна зла участ победител на предсрочните парламентарни избори в началото на 2008 г. стана коалицията, обединена около прозападния президент Борис Тадич. В онези месеци Брюксел ясно заяви на управляващите в Белград, че бленуваното членство в ЕС е невъзможно, докато Сърбия не изпълни задълженията си към Трибунала. И западната ни съседка показа ясно желание за окончателно скъсване с национализма от миналото.
За много сърби Генерала остава герой
Арестът му беше повратната точка за Сърбия. Белградските политици дълго бяха обвинявани, че прикриват Младич, с което блокират членството си в ЕС. Качването му на самолета за Хага беше огромният пробив за новото прозападно правителство в Сърбия. Хората около президента Тадич избраха арестуването на един „призрак” от миналото пред международната изолация, в случай, че той остане на свобода. Задържането придоби особено значение в онзи момент.
Тогавашното сръбско правителство беше съставено от един твърде неочакван съюз. В него, освен демократите на Тадич, влизаха и социалистите на Ивица Дачич. Последните воюваха със Запада през 90-те. Днес обещават и работят (Дачич и в момента е вицепремиер и външен министър) по кандидатурата на Сърбия за ЕС. Така на практика Младич беше предаден именно от някогашните си съмишленици.
Подобно твърдение би звучало абсурдно преди години, но днес изглежда като логично изражение на фона на новите реалности в Белград. През 2017 г. Хърватия и Словения вече са част от ЕС. Босна, Черна гора, Македония и Албания също са на опашката. Последните събития в Сърбия също говорят за необратим процес на евроинтеграция при западните ни съседи. Изглежда, че може би най-после е дошло времето за уреждането на старите балкански проблеми.