На 11 декември македонските граждани за девети път ще гласуват за нов парламент. Всички избори от 1990 насам получаваха по някакъв драматичен етикет: едни бяха „исторически”, други - „епохални”, трети обещаваха огромни промени, че дори възраждане. Това пише Борис Георгиевски в коментар за "Дойче Веле".
Ако си припомним обещанията от предишните кампании, досега Македония трябваше да бъде райска градина: без безработни, със заплати от по няколко хиляди евро, с признат статут и име, членуваща в мощните евроатлантически организации и институции. Но нищо от това не се сбъдна.
Една ограбена държава
И сегашните избори бяха обявени за исторически, съдбовни, решаващи. Живот или смърт! Драмата обаче е в това, че този път те наистина са такива.
Избори след избори, година след година - за много хора цялата им младост премина в очакване да свърши преходът и да дойде нещо по-добро. Едни вече остаряха, други си тръгнаха, а онези, които останаха, хранят все по-малко надежди. През тези 26 години хората гласуваха девет пъти и сякаш преминаха през Деветте кръга на Ада, описани от Данте. Във всеки следващ кръг греховете са по-тежки, а страданията - по-страшни.
През деветте кръга на македонските избори дефилират лакомите, алчните, завистливите, стиснатите, злобните, горделивите, разсипниците, измамниците, крадците, дори и убийците. Там ще срещнете още врачките, пророците, магьосниците, лицемерите, подлеците и интригантите, сеячите на раздор, разколниците... И след всичко това накрая останаха корумпираните политици, една ограбена държава и една шепа народ, който вече никой не смее дори да преброи.
Днешна Македония е най-бедната страна в Европа.
Днешна Македония е вероятно и най-корумпираната държава в Европа.
В днешна Македония вече няма свободни медии.
Македония вече 26 години се управлява от корумпирани елити, а метастазите на мафията проядоха социалната тъкан и институциите на системата.
В Македония вече няма живот.
Личната карта отдавна е заменена от партийна книжка, без която няма ни работа, ни заплата, ни въздух. Ако нямаш партийна книжка, ти остава само едно: задграничен паспорт и еднопосочен билет.
Преди хората отпътуваха, днес вече масово бягат. Бягат презглава, сякаш ги гонят демоните, минотаврите и кентаврите на Данте.
Демокрацията предлага тази прекрасна възможност: веднъж на 4-5 години гражданите да кажат на досегашните властници какво мислят за тях и тяхната политика. Сами, скрити зад паравана, с химикалка в ръка и с надеждата за нещо по-добро. През последните месеци обаче научихме, че и това свещено право на избирателя е било погазвано при предишните гласувания. Остава ни само да се надяваме, че този път изборният резултат ще покаже истинската воля на гражданите. Ни повече, ни по-малко.
В чистилището
Македонските граждани са тези, които решават бъдещето на страната. Никъде по света няма "добър народ" и "лоши политици". Има обаче народи, има избиратели, които гласуват протестно, по убеждение или за личната си изгода. И в крайна сметка всеки "народ" си получава властта, която заслужава.
В Македония все по-малко хора дават гласа си по убеждение. Страната е силно поляризирана между недоволните, които търсят радикални промени, и защитниците на статуквото, които печелят от него.
След десет години управление на ВМРО-ДПМНЕ клиентелизмът, шуробаджанащината и корупцията, от които лична полза трупаха както отделни хора, така и цели групи, причиниха щети, поставящи под въпрос дори самото физическо оцеляване на държавата. Тази система трябва да се промени, а властта, която я изгради - безусловно да си отиде.
Нека не се лъжем: след всичко, случило се през последните години, Македония още дълго ще остане в „чистилището”. За македонското заболяване няма нито чудотворни лекарства, нито бърза терапия. От решаващо значение е да се сложи край на системата, която превърна Македония в държава, взета на абордаж, както наскоро установи и Европейската комисия. Всемогъщите елити трябва да върнат суверенитета на народа, необходимо е да се възстановят контролните механизми и конституционното разделение на властите. Само така може да се гарантира, че няма да се появи някой нов Груевски.
Едва ли ще дочакаме в Македония да настъпи земният рай, но следващите поколения все пак не заслужават да останат вечни пленници в деветия кръг на ада.