Теориите на заговора се сменят с времето. Според тях светът се управлява ту от евреите, ту от масоните, ту от йезуитите, ту от болшевиките. Издателят на реномирания германски вестник „Ди Цайт” Йозеф Йофе признава, че дълго време и той самият е защитавал подобна теория: за Харвард като център на световната власт. Та нали от този най-стар университет в САЩ са произлезли седем американски президенти, сред които и Барак Обама? Да не говорим за десетките други ключови фигури в областта на политиката, икономиката и медиите, като например легендарния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.
Банън, Драги, Барозу, Проди, Зелик...
С лека ирония Йофе формулира най-новата версия за лоното на световната власт. Днес то се намира в Ню Йорк, на Уест Стрийт 200, където е седалището на инвестиционната банка „Голдман Сакс”. Стивън Банън, главният стратег на Доналд Тръмп, е работил за тази банка. Същото важи и за Стивън Мнучин, бъдещия финансов министър. Още неколцина някогашни финансови министри са бивши кадри на „Голдман Сакс”: Хенри Фаулър (в администрацията на Линдън Джонсън), Робърт Рубин (при президента Клинтън) и Ханк Полсън (в кабинета на Джордж У. Буш). Това трио илюстрира факта, че „Голдман Сакс” дори успява да заличи границите между републиканци и демократи, коментира Йофе и припомня, че същата тази банка финансира Хилари Клинтън с 1 милион долара.
По-нататък издателят на „Ди Цайт” изброява и други важни световни играчи, които имат връзки с „Голдман Сакс”: например Марк Карни, гуверньор на „Банк ъф Ингланд”, и шефа на ЕЦБ Марио Драги. И още: Жозе Мануел Барозу беше председател на Еврокомисията, а днес работи в „Голдман Сакс Интернешънъл”. Романо Проди смени службата си за банката с поста на правителствен ръководител в Италия, а Робърт Зелик се изстреля начело на Световната банка. И в Австралия кадър на „Голдман Сакс” пое правителственото кормило.
"Опортюнистите не са заговорници"
Разбира се, за глобален комплот и дума не може да става, заключава Йозеф Йофе. И припомня, че всички изброени хора, свързани с инвестиционната банка, са публични личности, които не крият биографията и кариерното си развитие и добре знаят, че обществеността ги гледа под лупа. „Те просто са верни служители на своите политически господари, които високо ценят глобално омрежените професионалисти. Опортюнистите не са заговорници”, коментира авторът.