Анализ на Саадиа Мадсберг за Project Syndicate
Саадиа Мадсберг е управляващ директор на Фондация "Рокфелер".
В днешно време пръснатите бежанци из целия свят наброяват 21.3 милиона. Това са 21.3 милиона души, които са били прогонени от своите страни чрез силата на страха от насилие или потисничество, основаващи се на разлики в расата, религията, националността, политическите възгледи, или идентичността. Много от тези хора живеят в пренаселени и опасни лагери, често при сериозна липсва на продукти от първа необходимост, чакайки с надежда някоя държава да им се предостави убежище.
Но дори и това се оказва крайно недостатъчно, за да може бежанците напълно да възстановят живота си. Техният правен статут на бежанци помага за защитата на човешките им права само в краткосрочен план, но не им дава право на икономическа подкрепа, която да задоволи техните дългосрочни нужди. Време е да се разработи система, която да разпознава специалния икономически статут на бежанците, в допълнение към специално техния правен статут.
Основите на подобна система вече са налице. Световната банка е създадена в исторически план именно в отговор на последната бежанска криза на световно равнище, която възниква по време на Втората световна война. След края на войната, десетки държави създадаават Банката не просто с цел да се възстанови Европа, но също така да се посрещнат нуждите на тези, които са били изселени.
В последващите десетилетия, Световната банка помага активно за финансиране на международното развитие и намаляване на бедността. И тя остава най-добрата платформа за бързо и ефективно събиране на средства за посрещане на неотложните нужди в глобален мащаб. В действителност, тя дори и сега работи за преодоляване на настоящата бежанска криза.
Механизмът на Банката за финансиране с преференциални условия (CFF) има за цел да предостави $ 3-4 милиарда в нисколихвени заеми на правителствата на Йордания и Ливан, които са отбелязали нарастване на населението от 10% на 25%, съответно, дължащо се на притока на сирийски бежанци. Като част от програмата, Световната банка се стреми да събере поне 1 милиард щатски долара от донори с цел финансиране на намалянето на лихвения процент от нивото, характерно за страни със средни доходи (приложимо и в случаите на Йордания и Ливан), до ставките на една бедна страна.
Но този подход - в които подкрепата се предоставя чрез страните-членки и под формата на кредит - е погрешна. Страните, които са на фронтовата линия на бежанската криза срещат сериозни икономически затруднения. (Сумираният БВП на трите основни страни, които приемат бежанци - Йордания, Ливан, и Турция - се явява по-малко от 6% от БВП на САЩ). В много от случаите, те вече имат дългове, и се фокусират върху борбата за финансиране на собствените си инвестиционни приоритети, като образование, инфраструктура и сигурност.
Няма много смисъл в това да се принуждават страните-приемници да увеличават дълга си, с цел подпомагане на бежанското население. Ако не друго, това може да доведе местното население да възприеме бежанците като финансова тежест, която просто източва националните ресурси. Това не благоприятства за интеграцията и много по-малко помага за просперитета на на бежанците.
За да се избегне това възприятие - и да се предоставят реални условия за развитие пред бежанците, се изискват субсидии, а не заеми, и те трябва да бъдат доставени не чрез правителства, а директно по програмите за обучение на бежанци, инфраструктурата, здравеопазването и заетостта им. И безвъзмездните средства, трябва да бъдат поддържани за известен период от време - така нареченото "издръжливо финансиране",
Не се заблуждавайте: дългосрочните решения са от жизнено важно значение. Много от днешните бежанци вече са били разселени в продължение на десетилетия, с нови поколения - деца и внуци - родени и израсли в бежански лагери като Дадааб в Кения. Специално отдадено на каузата предприятие, която да може да предостави дългосрочна икономическа подкрепа, е от съществено значение за подобряване на съдбата на някои от хората в неравностойно положение по целия свят.
Такова предприятие може да функционира в рамките на съществуващата Международна асоциация за развитие към Световната банка (IDA), която доставя безвъзмездна помощ, целяща се в насърчаване на равенството, икономическия растеж, създаването на работни места, и по-добри условия на живот. Всичко, което е необходимо, е да се даде възможност на тези средства да отидат не само за бедните държави, но също така и за бедните бежанци без гражданство.
Един важен въпрос остава: Кой е отговорен за средствата, предоставени на бежанците? Когато Банката предоставя средства на правителството, то е ясно кой е отговорен. В случая с бежанците, обаче, други организации от страната- приемник ще трябва да изпълняват отговорно тази роля.
Но тук, отново, решението не изисква чак толкова радикални промени. Не би било трудно за Световната банка, да назначи секретариат, който да официализира мрежата от най-ефективните публични, частни и неправителствени организации по места, които ще получат и разпределят даренията за бежанците.
Такава мрежа може да включва агенции в рамките на държавите, като например министерствата на образованието в целия Близък изток, където една празнина на стойност 1 милиард долара във финансирането би означавала, че един милион от децата-бежанци рискуват да бъдат принудени да пропуснат още една учебна година. Това може да включва и агенции на ООН като Организацията по прехрана и земеделие, която вече е стартирала пробни бежански програми, стимулиращи заетостта и подпомагащи за възстановяване на така необходимата селскостопанска инфраструктура в приемащите страни, докато в същото време и овластяване бежанците икономически.
И накрая, мрежата може да включва иновативни start-up фирми. BanQu е организация, която използва blockchain криптиране, за да подкрепи "икономическата идентичностна платформа" - универсална виртуална лична карта, без ограничения, която би могла да проследи така важната информация за всичките 21.3 милиона бежанци, включително справки от обучения, информация за заетост и образование, списъци на минали финансови сделки, както и здравни досиета.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш, докато служеше на поста Върховния комисар на ООН по въпросите, свързани с бежанците, определи системата, той се прилага като "финансово фалирала." Той беше прав. Вместо да се създават възможности за бежанците да се заселят и да успеят да изградят живота си в нови страни, системата си постави за цел да се справи с настоящата криза, възпрепятствайки напредъка, генерирайки всеобщо недоволство, и наслагвайки допълнително напрежение върху вече така или иначе притиснатите финансово правителства. Сега е време да се изгради нова система - върху основите на старата - такава, която създава реални възможности за бежанците да се развиват.
Превод: Теодор Николов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.