Анализ на Гиа Нодиа за Project Syndicate.
Гиа Нодиа е председател на Кавказкия институт за мир, демокрация и развитие в Тбилиси, Грузия.
В навечерието на Нова година се навършиха официално 25 години от разпадането на Съветския съюз. Но, вместо да празнуват, много руснаци - а и част от хората на Запад - изпитват противоречиви чувства относно случилото се.
Руският президент Владимир Путин оглавява списъка на съмняващите се. Той ясно оповести позицията си по отношение на разпадането на СССР през 2005 г., когато го определи като "най-голямата геополитическа трагедия на ХХ век." И мнозина на Запад считат новосформираните страни, които се появиха на хоризонта от останките на СССР - в частност Украйна и балтийските републики - за основен източник на възмущението и желанието за реваншизма от страна на Русия в периода след Студената война .
Тези съмнения се в рязък контраст с консенсуса по този въпрос, надделяващ в продължение на много години, след падането на комунизма в Европа през 1989 г. – 1991 г.. Тогава се приемаше, че краят на Студената война маркира не само освобождението на Централна и Източна Европа, но също така и триумфа на либералните идеи.
Но краят на СССР също може да се разглежда и като своеобразна победа за национализма. В действителност, страхът от националистическо насилие породи желанието на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш и германският канцлер Хелмут Кол да се опитат да помогнат на последния президент на СССР Михаил Горбачов да задържи целостта на Съветския съюз заедно (макар и само след като вече е позволил на балтийските държави да се отделят). В крайна сметка техните усилия претърпяха провал, а впоследствие те дори пожелаха да си припишат заслугите за пълното разпадане на Съветската империя.
В действителност, Беловежкото споразумение, което официализира разпадането на СССР, бе просто завършекът на един процес на разделяне, които бе започнал още през 1989 г. Разликите между страните от Варшавския блок и съветските републики са много важни, но в същото време само една прилика е от решаващо значение: във всички тези страни, Кремъл бе взел комунизма на мушка. СССР имаше шанса да оцелее само дотолкова, доколкото Русия поддържаше контрола в империята - и само и единствено, ако Горбачов бе готов да използва силови методи, за да задържи този контрол.
Много западни стратези и учени залагат в основата на своята оценка погрешно предположение: Съветският съюз също можел да стане свободен, само че с добра редакция в името му и изготвяне на правилната конституция. Но това само по себе си е загубена кауза. Народите, които изграждаха СССР имаха различна история дълго преди руското господство; и, в рамките на политиката в съветската система, самоличността им като членове на различни политически единици действително бе консолидирана. След разпадането на СССР, те бързо демонстрираха индивидуалността си с много различните си социални и политически предпочитания. Човек не може да си представи дори частично свободно политическо пространство, в каквото Русия се превръщаше, което те биха могли да споделят.
Разбира се, след получаване на своята независимост, някои от тези нови държави трябва да се борят за развиването на демократичните институции и надеждни икономики. Други, не е изненада, станаха окончателно диктатури. Но още преди да започнат пътя по тези маршрути, думата "свобода" може да се прилага по значение само дотолкова, доколкото се отнася към идеята за освобождение от контрола на Кремъл.
Разпадането на Съветския съюз си заслужава да бъде отпразнувано подобаващо, защото то създаде нова възможност за развитие по огромната територия, която СССР някога държеше под своя контрол. Друга причина за празник е факта, че това разделение се постига по един относително уреден и мирен начин.
За да сте сигурни, в някои страни, особено моята, Грузия, имаше един период на гражданска война и хаос. Но това беше нашата отговорност. В разцвета на Съветския съюз, когато грузинци от моето поколение мечтали за евентуалната смърт на империята (защото всички империи в крайна сметка се разпадат), ние и в най-смелите си мечти не смеехме да си представим, че това ще се случи, по подобен спокоен и мирен път.
И все пак, въпреки това, Съветският съюз все още отказва да умре напълно. Путин е решил да превърне горчивината от загубата на контрол на Русия над своите непосредствени съседи в център на политиките си, както в страната, така и в международен план. Нашествията, които той нареди - в Грузия (2008 г.) и Украйна (2014 г.) - донесоха временно удовлетворение на обградените от проблеми руснаци, които се нуждаят от национално утвърждаване. Но агресивното поведение на Путин, в същото време, всели и страх у съседите, заедно с широко разпространената угриженост и объркване вътре в международната общност.
Какви други политически проекти Путин ще се стреми да изпълни, за да се възстанови загубата на величие на Русия, тепърва предстои да разберем. Но каквото и да прави, Беловежкото споразумение създаде нова реалност, която може да бъде преразгледана само в мащаб. Повечето от народите на бившия Съветски съюз са пропилели много възможности през последните 25 години; въпреки това, те вече са свикнали да бъдат господари на собствената си съдба. И Путин ще намери това почти невъзможно да бъде променено.
Превод: Теодор Николов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.