Анализ на Джефри Франкел за Project Syndicate.
Джефри Франкел е професор в училището за политика „Кенеди” в Харвардския университет. Преди това той е бил член на съвета от икономически експерти при президента Бил Клинтън. Понастоящем ръководи Програмата за международни финанси и макроикономика към Националното бюро за икономически изследвания на САЩ.
Всяка оценка на осемгодишния мандат на Барак Обама като президент на САЩ трябва да започне още от самото начало: с встъпването му в длъжност на 20 януари, 2009 г. В онзи момент кономиката на САЩ се намираше състояние на свободно падане: финансовите пазари не работеха, БВП се свиваше, а заетостта бе в криза, губейки по около 800,000 работни места месечно. И две зле замислени и лошо изпълнени войни също вече бяха в ход.
Накратко, при встъпване в длъжност, Обама изправени условия по-неблагоприятни, отколкото всяко входящо президент бе изправен в много десетилетия. Вярно е, Франклин Д. Рузвелт наследил Голямата депресия и Ейбрахам Линкълн встъпи в длъжност като Гражданската война избухва. Но кой друг влезе в Белия дом с лице както от икономическа и криза на националната сигурност?
За да се справи с икономическата криза, Обама инициира фискални стимули и спасителни планове за финансовата система и автомобилната индустрия - политики, които допълниха и затвърдиха агресивната и иновативна парична политика на Федералния резерв на САЩ. Републиканците почти единодушно се противопоставиха на тези стимули. И почти всички бяха критични по отношение на спасителните планове, настоявайки Обама или да национализира банките и автомобилните компании или да ги остави да се сринат.
Противно на всички очаквания, администрацията на Обама направи така, че междинен вариант да сработи, избягвайки от крайностите. Рецесията приключи през юни 2009 г. - постижение, за което администрацията не получи достатъчно похвали, въпреки яснотата относно това кое е довело до обрата на събитията. През последното тримесечие на 2008 г., икономическата продукция е намаляла с изумителните 8,2% на годишна база. И все пак, почти веднага след като програмата за стимулиране на икономиката бе реализирана, спадът на производството и загубите в сферата на заетостта се забавиха чувствително. Ключовият момент обаче дойде през юни 2009 г. Растежът на производството вече бе положителен през следващото тримесечие.
Последва масовото създаване на нови работни места в началото на 2010 г. Ръстът на заетостта продължи и за целия период през управлението на Обама, достигайки рекордни нива: икономиката на САЩ добави повече от 15 милиона работни места през оставащите години от управлението на държавния глава. От втората половина на втория мандат на Обама, безработицата вече бе спаднала наполовина, до под 5%; заплатите нарастваха; и реалните средни семейни доходи най-накрая също започнаха да се увеличават, с рекордно високите 5,2% в последната отчетна година, с групи с ниски доходи, които се възползват от още по-високи печалби.
Вярно е, че възстановяването бе разочароващо дълго и бавно. Една от основните причини за това е дълбочината и финансовия произход на кризата 2007-2008. Като друга такава се характеризират усилията на републиканците, които си осигуриха мнозинството на Конгреса през 2010 г., за блокирането на допълнително стимулиране, въпреки че увеличението на разходите за инфраструктура и добре разработените редукции на данъците бяха точно това, което бе необходимо на икономиката на САЩ в периода 2011-2014 г.. Републиканците, по всичко личи, подкрепят фискалната експанзия, само когато те контролират Белия дом.
Обама успя да постигне още две други големи постижения преди Републиканската обструкционизъм да се намеси: подписването на закона "Дод-Франк" и Закона за достъпното здравеопазване (ACA, известен също като "Obamacare"). Въпреки последващите стъпки на републиканците да отслабят тези две реформи, двата закона направиха много повече добро, отколкото мнозинството осъзнава. Законът "Дод-Франк" помогна много случилото се през 2007-2008 да бъде по-малко вероятно за в бъдеще. ACA от своя страна даде достъп на повече от 20 милиона американци до здравното осигуряване, като в същото време забави нарастването на общите разходи за здравеопазване.
Двете войни, че Обама наследени бяха неразрешими. Но той все пак взе най-трудните решения, които доведоха до отстраняването на подбудителя на атентатите от 11 септември 2001 г. - Осама бин Ладен - цел, която неговият предшественик Джордж У. Буш, в желанието си да нахлуе в Ирак, загуби от фокус и вече нямаше интерес яростно да преследва.
Освен това, през 2015 г., точно когато пресата започна да му лепи етикета на "неудачник", Обама постигне редица успехи във външната политика на страната - а именно, много необходимото ядрено споразумение с Иран, нормализиране на отношенията с Куба, и Транстихоокеанско споразумение (TPP). Той също така спомогна, за да се осигури на глобално споразумение за борба с изменението на климата, по-специално за първи път правейки пробив с Китай.
Новоизбраният президент Доналд Тръмп, който поема щафетата през този месец, е изправен пред много по-лесни условия, отколкото Обама бе, когато встъпи в длъжност. Въпреки това, той обяви плановете си да премахне, дали не и всички, от постиженията на Обама. Транстихоокеанско партньорство, например, вече е мъртво. И четири години, считано от сега, вероятно вече ще бъде твърде късно, то да бъде съживено, тъй като до тогава източноазиатските страни може вече да са част от водената от Китай търговска групировка.
В някои от случаите, обаче, Тръмп може би ще се сблъска със сериозни пречки при опитите си да спечели тълпата на своя страна. В отмяна на Obamacare, например, републиканците могат да бъдат възпрепятствани от липсата на алтернатива, която да не отнеме здравното осигуряване на над 20 милиона американци, или да повиши значително разходите за здравеопазване. Като се има предвид това, те могат просто да направят само някои малки и незначителни промени промени в ACA и след това да заменят старото име с ново - аналог на изграждането на "красивата" стена по границата с Мексико, която да служи като фон за възможности за снимка.
Обещанието на Тръмп да сложи край на ядреното споразумение с Иран по подобен начин няма връзка с реалността. Без участието на американските съюзници, повторното налагане на санкции ще има малко въздействие, което само ще предизвика Иран да рестартира и дори ускори ядрената си програма. Точно това стори и Северна Корея, когато Буш, при встъпването си в длъжност, прекрати "договорените ограничения" с тази страна.
Тръмп, с готовността си да поеме такива необмислени решения, дали избирателите ще го държат отговорен за действията му? Буш направи сериозни грешки от стопанско и външнополитическо естество по време на президентството си, започвайки още от ранните години на мандата си, а последиците за икономиката, федералния бюджет, както и националната сигурност бяха предвидими. Въпреки, че рейтинга му скочи при първия си мандат, цифрите бяха много по-ниско до момента на неговото сдаване на поста.
Обратно на това, популярността на Обама изоставаше през по-голямата част от осемгодишния му мандат. И все пак той напусна поста си със значително по-високи рейтинги на одобрение в сравнение с тези на повечето президенти преди него- и по-важното далеч по-високи, отколкото на Тръмп. Американската общественост, в крайна сметка, признава грешките и успехите на своите лидери. За съжаление, това понякога отнема време.
Превод: Теодор Николов
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.
Copyright Project Syndicate