Междинните избори в САЩ: най-важните въпроси и отговори

"На междинни избори се проявява старото правило: президентът губи, независимо дали е републиканец или демократ, независимо дали е добър или лош" - това заяви Доналд Тръмп в петък пред журналисти в Белия дом. И както често се случва, думите му са само отчасти верни.

Да, обикновено американските избиратели използват междинните избори, за да създадат противовес на президента и да укрепят опозицията в двете камари на Конгреса. Но дали президентът си върши добре работата, или не - определено играе роля. Думите на Тръмп, който иначе е винаги уверен в победата си, сега са показателни: очевидно той подготвя почвата за това, което всички очакват да се случи - тежко поражение на републиканците на междинните избори, пише германската обществена медия АРД.

Тръмп - "с вързани ръце"?

Все още обаче не е ясно колко тежко ще е поражението на партията. Дали демократите ще си върнат само Камарата на представителите, което се счита за много вероятно, или ще успеят да спечелят и мнозинството в Сената, което не е никак сигурно. За втората половина от мандата на Тръмп обаче именно това ще е от решаващо значение.

Мнозинството в Камарата на представителите дава на демократите възможност да изискват информация от правителството и да създават разследващи комисии. Като опозиция правата им в това отношение бяха силно ограничени. Мнозинството в Сената освен това взема решения по важни кадрови въпроси като назначаването на съдии. Президент, който управлява в противовес на двете камари, макар и да продължава да има свобода на действие във външната политика, във вътрешната политика е като „с вързани ръце“.

Демократите печелят от непопулярността на Тръмп

В Камарата на представителите, чиито членове се избират изцяло наново, преди две години републиканците спечелиха най-крехкото мнозинство от 1930 г. насам: 220 места отидоха при републиканците, а 215 – при демократите. Ето защо от месеци насам наблюдателите и проучванията предвиждат, че демократите ще си върнат контрола над Камарата на представителите.

В тази камара, разбира се, всичко зависи и от отделните съперничества в избирателните окръзи – но настроенията в цялата страна играят много по-голяма роля, отколкото в Сената. И тази тенденция е недвусмислена: Според много проучвания, които сайтът изчислява редовно, на 1 ноември, например, общо 51,8% са искали да гласуват за демократични кандидати, а 43,2% – за републикански.

От септември насам демократите значително увеличиха преднината си. Успоредно с това, с продължаването на войната в Иран и силното покачване на цените, рейтингът на президента спадна. Според проучване на „Галъп“, което се провежда от десетилетия, Тръмп получава най-лошата оценка, давана от избирателите преди междинни избори от около 80 години насам, пише германското издание.

Избирателната активност е най-значимият фактор

Въпреки това изходът от изборите остава труден за предвиждане поради няколко причини. Пазарът на социологически проучвания в САЩ не може да се сравнява с този в Германия; повечето проучвания, оповестени в отделните щати, идват от организации с партийни връзки или са поръчани от самите партии, които често използват данните си за постигане на тактически цели. Следователно към подобни проучвания следва да се подхожда с по-голяма предпазливост.

Но с оглед на силната поляризация в САЩ, избирателната активност остава най-голямата неизвестна. На предишни избори Тръмп успя да мобилизира групи, които обикновено гласуват по-рядко – включително по-нискообразовани млади мъже и имигранти от испаноезичен произход. Трудно е да се предвиди как евентуалното разочарование от президента ще повлияе на тези групи.

Въпреки това се очертава необичайно висока избирателна активност за тези междинни избори. Според проучване на „Election Lab“ към Университета на Флорида, до неделя вече са гласували над 53 милиона души – по пощата, или в пунктове за предсрочно гласуване.

Ще се окаже ли определящ фактор начинът, по който са очертани границите на избирателните райони? В надпреварата за Камарата на представителите републиканците имат предимство: те контролират изборните органи в повече щати, отколкото демократите. През последните две години те се опитаха да подобрят шансовете си чрез преначертаване на границите на избирателните райони – процес, който според техните изчисления би могъл да им осигури до 15 допълнителни места в седем щата. Демократите приложиха същата тактика, най-вече в Калифорния, където това може да им донесе предимство от до шест места. В зависимост от мащаба на евентуална промяна в нагласите на избирателите, тези маневри биха могли да се окажат решаващи.

Най-авторитетният източник за изборни анализи в САЩ е Cook Political Report. Изданието има репутация на безпристрастен и независим наблюдател на всяка отделна надпревара за Конгреса. От 1984 г. насам неговите прогнози почти винаги са били точни: 97 процента от местата, определени като „вероятни“ за дадена партия, в крайна сметка са били спечелвани именно от нея. Към момента Cook Political Report предвижда 204 места в Камарата на представителите като „сигурни“ или „вероятни“ за демократите, а 178 – за републиканците. За мнозинство са необходими 218 места.

Битката за Сената е доста по-оспорвана

Сенаторите имат шестгодишни мандати, като на всеки избор се подновява една трета от състава на камарата. Поради напускането на двама сенатори, сега се разиграват 35 места. Към момента републиканците държат мнозинството и в тази камара – те разполагат с 53 места срещу 47 за демократите.

За повечето от местата, които се оспорват, може с голяма доза сигурност да се предвиди коя партия ще ги спечели – било защото настоящите титуляри са особено популярни, или защото политическата обстановка в съответния щат е ясно изразена. Има само седем места, за които дори опитни анализатори засега не могат да направят категорична прогноза: тези в Мейн, Мичиган, Охайо, Айова, Канзас, Тексас и Аляска. И именно тези надпревари вероятно ще се окажат решаващи. Според Cook Political Report демократите биха могли да спечелят между две и шест места над сегашните си 47 – а за осигуряване на мнозинство от 51 гласа са им необходими точно четири допълнителни места.

В повечето от тези битки ключови са два въпроса: какъв опит и каква репутация притежават кандидатите на всяка от страните? И доколко кандидатите на републиканците са успели да се разграничат от непопулярния президент?

Седем щата са в центъра на вниманието

В Канзас демократите издигат един от най-силните си кандидати – Адам Хамилтън. Той е основател на една от най-големите методистки общности в Съединените щати. В политически план той заема центристка позиция и има добри шансове да измести настоящия консервативен сенатор Роджър Маршал. Ако успее, той ще стане първият сенатор от Демократическата партия, представляващ Канзас, от 1932 г. насам.

В Мичиган ситуацията е различна. Абдул Ел-Сайед, син на египетски имигранти, представлява лявото крило на Демократическата партия. Въпреки че на теория Мичиган би трябвало да бъде лесна победа за демократите на междинните избори – особено предвид съпротивата срещу митническата политика на Тръмп по отношение на съседна Канада – надпреварата остава напълно равностойна. Макар че Ел-Сайед се ползва с подкрепата на по-младите избиратели и имигрантските общности, той среща сериозни трудности да спечели доверието на част от традиционната електорална база на партията. Нещо повече, сред демократите в Мичиган цари вътрешно напрежение; представителката на демократите Хейли Стивънс, която загуби на първичните избори, малко преди вота дори призова избирателите да подкрепят републиканския кандидат Майк Роджърс.

В Тексас Доналд Тръмп използва цялото си влияние и значителни финансови ресурси по време на първичните избори, за да осигури номинацията на кандидат, замесен в множество скандали. Кен Пакстън е изправен пред риск да загуби Тексас – щат, смятан за сигурна крепост на републиканците – в полза на кандидата на демократите Джеймс Таларико. Тези примери показват, че някои изборни надпревари не следват традиционните партийни линии.

Всичко ще зависи от Аляска?

Ако мнозинството в Сената се окаже крехко, окончателното решение вероятно ще се забави. Тогава всичко може да зависи от Аляска – по две причини. Ако нито кандидатката на демократите Мери Пелтола, нито действащият сенатор републиканец Дан Съливан не съберат поне 50 процента от гласовете, ще се приложи една особеност на избирателната система там. В този щат избирателите гласуват и с преференции, а те ще бъдат преброени чак на 18 ноември.

Има и още една причина, поради която всичко може да зависи от Аляска: Министерството на правосъдието на САЩ вероятно ще оспори изборните резултати в случай на победа на демократите. Причината е, че щабът на Пелтола е открил и убедил да се включи в надпреварата кандидат със същото име като това на действащия сенатор - Дан Съливан. А това може да обърка избирателите, когато разгърнат избирателната бюлетина.

Източник: www.dw.com