Застанала по средата между Запада и Изтока, България отдавна се стреми да поддържа деликатното равновесие. Но сега страната и новият ѝ президент Румен Радев ще трябва да се научат как да балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин, пише американското издание "Ню Йорк Таймс".
Радев планираше новата си роля като главен балансьор два дни преди да положи клетва на 19 януари. "Ние ще следваме ясна пътна карта. Ние сме част от ЕС и част от НАТО. Но в същото време, имаме и дълбока историческа връзка с Русия", каза Радев.
Страни като България са прекарали десетилетия, поддържайки баланса между Изтока и Запада. Но перспективата, че президентът Тръмп се доближава към Путин обърква тази стратегия, носейки противоречиви послания, идващи от новата американска администрация.
Тръмп изглежда нетърпелив да постигне по-тесни връзки с Кремъл, като дори започна да подражава на презрителното отношение на Москва към НАТО и Европейския съюз.
Но миналата седмица новият му посланик застана зад твърдата позиция, която администрацията на Обама държеше, заявявайки, че САЩ няма да оттегли санкциите срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим.
В същото време Путин показа нови признаци на прекалена самоувереност в отношенията със съседните на Русия страни. В четвъртък той пристигна в Унгария.
България е пламенен член на Европейския съюз, но тъй като надигащият се национализъм навсякъде из Европа създава предпоставки за отслабването на съюза, руското влияние започна да се промъква. На пръв поглед това предполага, че опитите на Тръмп да се доближи по-близо до Москва биха се отразили добре на България - и наистина, националистите са развълнувани.
Но България също така познава много примери на предателства и робство, така че това внезапното залитане разпали не само въодушевление, но и също толкова силна тревога, включително и опасения, че Тръмп и Путин ще постигнат помежду си споразумение, което ще обслужва техните национални интереси и ще доведе до ново разделение на сфери на интереси, както след Втората световна война.
По много причини, включително и икономическа необходимост, а също и обща култура, и дълбоки исторически връзки, български политици, включително президентът, искат по-тесни отношения с Русия, но не толкова близки, че тяхната нация да загуби своите съкровени връзки със Запада и да попадне твърдо в орбита на Русия.
Не е ясно дали старият баланс на България ще работи в нововъзникващите условия на международния ред. Всъщност, подобни изчисления се правят в цяла Централна и Източна Европа и местни лидери чакат да видят какво Тръмп има впредвид. Това беше подтекстът на срещата в Будапеща през седмицата седмицата между Путин и автократичният министър-председател на Унгария Виктор Орбан. Двамата изразиха желание за приятелски отношения, но не споменаха нищо за някои деликатни въпроси като санкциите заради Крим.
За България, най-бедната страна в Европейския съюз, и тази с най-дълбоките връзки с Русия, пътуването е особено неспокойно. След първоначалната еуфория заради рухването на комунизма и членството в Европейския съюз през 2007 г. и НАТО през 2004 г., последваха разочарования. Бавният темп на икономически растеж, устойчивите нива на корупцията, с доминиращи олигарси и зависимостта от руския петрол и газ, причинена от много политици в България и на други места, става причина страната да се завърти на изток. Расте броят на популисти и националисти, които се възхищават на авторитарния подход на Путин.
Когато България беше приета в Европейския съюз, страната се обърна на запад с голямо усърдие. Парите потекоха към нея от Брюксел. Стотици хиляди българи се възползваха от възможността да се преместят във Великобритания, Германия и другаде. Но нарастващата амбивалентност в съюза е видна, особено, след като миналия месец беше отбелязана 10-ата годишнина от влизането на България, което премина без публично честване.
Сега прозападните гласове са в отбранителна позиция в България и тонът на националната политика е изместен към Русия. Как объркването около действителните намерения на г-н Тръмп към Москва ще се отразят на всичко остава да се види. Начинът на говорене на г-н Тръмп вече е окуражава националисти и популисти в цяла Централна и Източна Европа - включително и г-н Орбан, и Милош Земан – президентът на Чешката република. Те постоянно изострят собствената си политика и предлагат на Кремъл още по-приятелски ръка, дори и след като много анализатори предупреждават за пълзящото влияние от Русия.
"Колкото повече се отива на изток, толкова повече ще видим по-авторитарни системи и по-корупционни практики", казва Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и професор по политически науки в университета в София. "Ако това не се охранява, всичко ще ерозира и този процес ще се придвижи към Запада. Това е битка и това е битка за един регион, който е исторически определен като ничия земя".
Един голям въпрос е надвиснал над Европейския съюз тази година: колко точно Путин ще се опита да повлияе на критичните избори във Франция, Германия и Холандия - както и в по-малко известни надпревари като парламентарният вот през ноември в Чехия, която е остана твърдо прозападна, въпреки симпатиите на своя президент към г-н Путин.
"Проевропейците са в отстъпление. През следващата година Меркел може да падне", казва Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията в София. "Холандия може да напусне ЕС. Италия. Франция. Това е един прекрасен нов свят", добавя той.
Унгарският политически анализатор Петер Креко смята, че обсъждането на по-приятелски отношения между Вашингтон и Москва вече се отразява на европейските националисти. "Това определено се приема като зелена светлина за националистичните и популистките лидери из цяла Европа да ускорят сближаването си с Русия", заявява той.
Според него обаче тези лидери се лъжат, ако си мислят, че ще спечелят от някакво голямо споразумение между Тръмп и Путин. Според Креко такова евентуално споразумение ще доведе до намаляване на американското присъствие в региона и засилване на руското.
"Подобряване на отношенията с Русия е добро за България, САЩ и за света", казва Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили, основано през 2003 г. "Когато се чуват оръжия или се налагат санкции, това не е добре. Ние трябва да лекуваме тези рани", твърди той.
Г-н Малинов, чието движение има 35 000 членове, го описва като културна организация, което прави концерти, поддържа паметници за миналото на България с Русия, издига нови и настоява за повече обучение по руски език.
В България президентът действа като държавен глава и главнокомандващ на армията, но политическата власт е в премиера. Бойко Борисов взе малко по-прозападен наклон, но силно облагодетелства и тесни връзки с Москва. Той се оттегли от поста министър-председател след победата на г-н Радев.
„Г-н Радев имаше 20 опоненти в надпреварата за президент”, казва Иво Инджев, прозападен журналист. Само един изрично застана зад санкциите срещу Русия. Но парадоксът на тази промяна на изток е нарастващото безпокойство, че България може да стане геополитически разменна монета.
По-голямото притеснение на анализаторите е, че такава голяма сделка ще задвижи отново сферите на влияние между Изтока и Запада, в резултат на което ще намалява военно присъствие на САЩ в региона за сметка на руското.
"Това не е нищо ново за Източна Европа. Да бъде част от план за игра, която напомня на Ялта", казва Илиян Василев, български посланик в Русия от 2000 г. до 2006 г. "За тези от нас, които винаги са вярвали, че САЩ са фар на надежда, това е шок", каза г-н Василев. "Най-проамериканските момчета в България се обръщат срещу Америка, защото те не могат да направят разлика между Путин и Тръмп", завършва той.