Какво се проповядва по време на петъчните молитви в германските джамии? Това се питал журналистът Константин Шрайбер. За да намери отговора, той посетил 13 проповеди на турски и арабски език. Ето какво е чул в джамиите:
Журналистът Константин Шрайбер е посетил 13 петъчни молитви в различни джамии в Германия. Той дал за превод текста на проповедите, произнасяни съответно на турски и арабски, и ги представил за анализ на реномирани ислямоведи. Шрайбер публикува резултатите в книгата си "Inside Islam".
Г-н Шрайбер, какво Ви накара да напишете тази книга?
През миналата година работодателят ми ме помоли да заснема кадри от петъчна молитва в някоя германска джамия. Тогава попаднах на странни брошури с антидемократично съдържание. Впоследствие разговарях с имама, а и с един от посетителите на въпросната джамия, който сам се определи като ислямист. Именно тези странни случки ме накараха да продължа да посещавам и други петъчни молитви в други джамии, след което да опиша впечатленията си в книга.
Какви бяха общите Ви впечатления от тези посещения?
Турските проповеди, на които присъствах, бяха винаги с политически характер – кога изразен по-открито, кога по-мъгляво, но те винаги съдържаха политически контекст. Арабските проповеди – обратно – бяха по-скоро спиритуално-теологически, но консервативни в посланията си. Във всички проповеди обаче неизменно се съдържаха предупреждения за опасностите, свързани с живота в Германия.
Ако човек прочете проповедите, които Вие публикувате във Вашата книга, няма как да не се учуди от факта, че имамите описват Ориента като някакъв почти приказен свят. Един от тях онагледява дадените от него примери с помощта на фурми и камили. Какво мислите Вие по този въпрос?
Голяма част от тези проповеди нямат никаква връзка с живота в Германия или Европа. А това е странно. От разговорите ми с повечето имами забелязах също така, че под "родина" те разбират например Турция или Египет, но никога – Германия. На моя въпрос дали поддържа контакт с германци, един от имамите отговори: "Да, контактувам си и с чужденци". За този човек чужденците в Германия явно бяха самите германци. Подобна линия се наблюдава и в друго отношение: Германия бива или изцяло отричана, или слушателите умишлено биват отвеждани в един съвсем друг свят.
Пример за това е случаят с имама, който в една своя проповед предупредил за културните опасности, които са свързани с Коледа. Посланието е, че мюсюлманите не бива да празнуват този християнски празник. Как ще коментирате това?
Намирам подобни факти за ужасяващи. Още повече, че в конкретния случай става дума за проповед, държана в седмицата след атентата на берлинския коледен базар. Самият атентат беше споменат завоалирано: случило се било нещо, някакви хора били убити и ето, че поради това сега се предприемали действия срещу исляма. За атентата изобщо не беше казана нито дума. Вместо това имамът разказваше, че всички големи опасности произлизали от празнуването на Коледа. В подобен контекст това ми прозвуча като гавра с паметта на жертвите и подигравка с последвалите дебати за сигурността.
Вие сте водили много разговори с имами. Какви бяха впечатленията Ви?
Една от молбите ми за разговор беше отхвърлена по най-категоричен начин, много от имамите умишлено отлагаха интервюто, така че да не мога изобщо да разговарям с тях. А аз всъщност исках да им дам възможност да изразят своята гледна точка, да ми разтълкуват проповедите, които са държали. Можеше например да се окаже, че са имали нещо съвсем друго предвид и че аз грешно съм ги разбрал.
Аз не съм правил представително проучване. Но онова, което видях, не потвърждава цитираните от Вас твърдения. Повечето посетители на джамиите бяха млади, даже много млади хора.
Как, според Вас, би могла да се подобри интеграцията на чужденците?
Не съм политик и не мога да поставям изисквания. Но, ако ислямът действително е част от Германия, както твърдеше един бивш президент, за този ислям би трябвало да важи същото, което важи и за останалите обществени сфери – той трябва да е открит за диалог. А това няма да се случи, докато ние в Германия не знаем какво точно се говори в джамиите. Затова трябва да се запитаме как да се внесе повече прозрачност в тази насока.