Няколко фактора правят френските избори съвършено непредвидими. Дори първият тур не изглежда предрешен.
Това коментира в профила си във Фейсбук Иво Христов.
Меланшон направи най-силната кампания. Той разполага с електорален резерв в средите на аутсайдера Амон. Френските социалисти помнят катастрофата от 2002г., когато раздробеният ляв вот спъна Лионел Жоспен, който щеше да победи Ширак на втория тур. Сега мнозина ще предпочетат полезния вот, ще загърбят Амон и ще подкрепят реалистичната алтернатива - Меланшон. Ако се доверим на сондажите, това едва ли ще е достатъчно, за да се стопи разликата до фаворитите Макрон и Льопен, която е около 4-5%. По френските мерки това са около милион и половина гласа.
Но да не забравяме, че социолозите се провалиха на предварителните избори, тъй че дори тези изходни данни са под въпрос. Подкрепата за Макрон е внушителна, но той наподобява дирижабъл с хелий, който може да аварира. Марин Льопен има най-компактният и безрезервен електорат, но опира до така наречения "стъклен таван" - 25-26%, който ФН трудно може да пробие, поради наследствената си дамга. Фийон има своите шансове, но динамиката на кампанията му бе пречупена от разкритията за непотизъм....
Всичко това, за да кажа, че прогнозата е абсолютно невъзможна. А идната седмица ще е особено рискова. Терористичен акт, какъвто службите считат за много вероятен, ще облагодетелства по-твърдия от двамата оцелели кандидати. Това не са избори в залязваща велика сила, както внушават казионните лаладжии, а събитие, от което зависи бъдещето на ЕС. Франция беше, е, и ще бъде винаги политически фактор sine qua non, независимо от трудния период, в който се намира, и в който други европейски общества тепърва навлизат.