Анализът е на Доминик Моаси за Project Syndicate.
Доминик Моаси е френски политолог и геополитик, старши съветник в престижния парижки лицей "Монтен".
Облекчение и гордост са големите емоции, които французите изпитват след първия тур на президентските избори в страната, където Еманюел Макрон завърши пред останалите. Е, поне веднъж социолозите бяха прави: двамата фаворити, Макрон и лидерът на Националния фронт – Марин льо Пен, отиват на балотажа на 7 май. Притесненията и страховете дали Франция ще се събуди при втори тур между крайнодясната Льо Пен и крайнолевия Жан-Люк Меланшон, които се наслоиха в седмиците, дните и часовете преди изборите, ги няма.
Много наблюдатели видяха икономическа, социална и политическа уязвимост в лице на Франция, дори по-голяма от тази на Обединеното кралство, САЩ или на Германия. След референдума за „Брекзит“ и победата на Тръмп на президентските избори в САЩ, със сигурност това бе шансът и на Льо Пен. Някои от нас, полушеговито се замислиха за къде да „стегнат куфарите“, ако Льо Пен спечели. Малко са добрите варианти някъде там между Великобритания, която напуска ЕС и САЩ под ръководството на Тръмп.
За щастие, здравият разум и надеждата надделяха над гнева и страха и френските граждани въстанаха срещу тези, които предупреждаваха, че популизмът може да възцари в земята на Френската революция. И докато победата на Льо Пен все още е технически възможна, съставът на френския електорат я прави много малко вероятна. Малцина от левите избиратели на Меланшон ще прескочат към крайнодясно. И докато някои от поддръжниците на дясноцентриста Франсоа Фийон може и да гласуват за Льо Пен, това няма да е достатъчно, за да наклони везните в нейна полза.
С други думи, френското изключение е живо, че и мърда. Опозиционният електорат на Франция показа на света, особено на англо-саксонския, че не е нужно да предадеш ценностите си, за да победиш популизма. Въпреки скорошната вълна от терористични атаки, французите доказаха устойчивостта си срещу политиката на страха. И дори с нарастващия евроскептицизъм, проевропейският кандидат, Макрон, получи повече гласове, отколкото всички останали.
Извънредните обстоятелства понякога издигат необикновени личности. Без Френската революция, Наполеон Бонапарт би си останал младши офицер във Френската кралска армия. Подобно на това, макар и без толкова драматизъм, ако двете големи политически партии във Франция не бяха рухнали, 39-годишният Макрон, който бе анонимник за повечето френски гласоподаватели преди година, щеше да си остане поредното дете-гений на икономиката.
Макрон прилича на френския Джон Ф. Кенеди и проведе кампанията си подобно на Барак Обама. Но той е там, където е, тъй като Социалистическата партия на Франсоа Митеран е мъртва, а при Републиканците е пълна каша. Социалистите не успяха да изпъкнат с модерна политическа програма, а републиканците се провалиха в издигането на друг кандидат след като името на Фийон бе опетнено от скандал.
В резултат на това Франция е на прага да избере най-младия си президент в историята. Въпреки това, към настоящия момент Макрон ще се сблъска с множество нови предизвикателства, започвайки с изборите за парламент през юни. Ще успее ли Макрон да стигне до мнозинство в Националното събрание или десните ще представят обединен фронт, с който да го накарат да сподели властта?
В полупрезидентската система на Франция това значи изпълнителната власт да остане парализирана, ако президентът и министър-председателят представляват различни политически групи. Но Макрон желае да докаже, че може да наложи модела на коалиционното мнозинство в парламентарната система чрез „съюз на имащите воля“, включващ различни, но съвместими политически идеи, преследващи една и съща цел.
Мисля си, че Франция е узряла за коалиционно правителство, което може да надскочи анахронистическите политически оси ляво-дясно. Истинското политическо разделение във Франция, както и в по-голямата част от Запада, сега е между тези, които защитават глобалната откритост и тези, които искат завръщането на националистическата изолация.
Макрон ще трябва да признае културните корени на традиционните разделения ляво-дясно, докато обръща внимание и на дълбокия революционен гняв, съществуващ в страната. Въпреки силното представяне на Макрон на първи тур, около 40% от френския електорат гласува за евроскептиците Льо Пен и Меланшон. Няма да е лесно да възвърне доверието на тези гласоподаватели в институциите. Победените партии ще се изкушат да завземат улиците и ще се опитат да спрат опитите за реформа. Проваляйки се на балотажа, може би ще използват традиционния френски метод – да прибегнат до „барикадите“.
Макрон демонстрира огромните си качества като кандидат. След 7 май той ще трябва и да ги докаже, въпреки младостта си и липсата си на опит. Да спечелиш властта е едно, но да я приложиш ефективно е нещо съвсем различно.
Именно това е задачата, пред която изправен Макрон. Воден от предвидливостта си, той трябва да устои на изкушенията на Бонапартизма. Междувременно демократичният свят трябва да го види такъв, какъвто е – фар на надеждата в море от съмнения и отчаяние.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.