Вчера тя летя до Сочи, преди това до Абу Даби, Джеда и Брюксел: германската канцлерка Ангела Меркел демонстрира респектираща активност. Вярно, че пътуванията ѝ са свързани най-вече с подготовката на германското домакинство на срещата между държавите от Г20 през юли в Хамбург. Но не е само това. Важни още са както германските икономически интереси - особено в Персийския залив, така и усилията да се търси някакво решение на войните и конфликтите, които вече от доста време държат Европа под напрежение. Тук става дума както за сирийската война, която започна преди повече от шест години, така и за конфликта в Украйна – той пък трае над три години. Спирката на Меркел в Брюксел пък е знак за важността на още една тема, която скоро ще бъде в центъра на вниманието както за Германия, така и за цяла Европа: преговорите за излизане на Великобритания от ЕС. Те ще бъдат не само трудни (този извод вече е банален), но могат всеки момент да се превърнат в сблъсък, който ще струва много на всички.
Гражданските войни в Сирия и в Източна Украйна донесоха много страдания на засегнатите. В този смисъл е правилно, че Меркел – без да си прави никакви илюзии – все пак търси контакт с руското ръководство, което пряко или косвено е замесено и в двата конфликта. След срещата си с президента Путин тя се отказа от всякакво усукване и посочи, че между двамата съществуват "много сериозни различия". Източна Украйна е на път да се отцепи, а без съгласието и подкрепата на Москва сепаратистите не могат да осъществят такъв план. Разбира се, Путин обвинява за всичко правителството в Киев. Човек остава с впечатлението, че той забива игла в балона на надеждата за конструктивно участие на Русия в приключването на конфликта. В Украйна бяха сътворени свършени факти, за чието ревизиране няма изгледи. Същото важи и за Сирия, където Асад се държи на власт благодарение на руско-иранската интервенция.
Ангела Меркел, която в момента се занимава със световна политика, а скоро влиза и в предизборен период, посети Русия за пръв път от две години насам. Да, между Русия и Германия има допирни точки, но по големите конфликти няма никакво сближаване. Путин си остава Путин – както вътре в страната си, така и на международната сцена. На Запад той вече няма партньори, а сделка с Тръмп също няма да има. Перспективите са мрачни.
Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ
"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"