Русия обяви превземането на първи по-голям град в Украйна от началото на годината: какво се случва на фронта

Русия обяви, че е завоювала първи по-голям град в Украйна от началото на тази година. Освен това тя сложи край на заформящата се тенденция да губи повече украинска територия, отколкото е превзела, на месец. Войната на изтощение обаче продължава, като двете страни в конфликта не спират да си разменят смъртоносни удари, като в резултат Русия, един от най-големите производители на петрол в света, е обхваната от криза с недостиг на гориво, пише БТА.

Руският президент Владимир Путин посети вчера един от спомагателните командни пунктове на въоръжените сили на страната, където началникът на генералния щаб Валерий Герасимов му докладва, че е превзета Константиновка, предаде ТАСС.

"Градът беше превърнат в, както смяташе киевският режим, непробиваем укрепен район, но благодарение на героизма на нашите войски той сега е напълно освободен", додаде Дмитрий Песков, прессекретарят на Путин, след заседание с участието на руския държавен глава и висшето военно командване.

Новината за превземането на Константиновка не е проверена по независим път. До момента няма коментар от украинска страна.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) обаче каза във вечерната си сводка, цитирана от Укринформ, че по оперативни данни от 22:00 ч. (и българско време) вчера са станали общо 225 сражения.

Руската армия се е опитала да атакува най-активно на Славянското и именно на Константиновкото направление в Донецка област, се отбелязва в текста, публикуван във Фейсбук. В района на Константиновка по-конкретно се твърди, че са били отразени 24 руски атаки.

Според геолокационни кадри, публикувани завчера на сайта на американския мозъчен тръст Институт за изследване на войната, руската армия претендира, че на практика е обкръжила изцяло центъра на града, но ВСУ запазват присъствие там.

Битката за Константиновка, която преди избухването на войната преди четири години и четири месеца имаше население от приблизително 78 000 души, се води от края на миналата година, когато руски войници започнаха да проникват вътре в този град. Константиновка сега е основната цел на Русия на фронта, простиращ се на повече от 1000 километра, отбелязва Франс прес.

Това е един от последните големи градове в Донецка област, които остават под украински контрол. Русия е превзела над 80% от този източен украински регион.

Песков каза още, че руските войски контролират изцяло съседната Луганска област - твърдение, което представител на Москва прави за пореден път.

Заедно с Донецка област тя образува промишления регион Донбас, който Русия е обявила за анексиран, наред с т. нар. Новорусия, която включва Запорожка и Херсонска област.

На съвещанието в командния пункт, който посети, Путин отбеляза, че темповете, с които руската армия настъпва, се увеличават на цялата фронтова линия.

Руската армия има инициативата на целия фронт, увери, от своя страна, неговият прессекретар.

На съвещанието бяха докладвани още редица успехи освен предполагаемото превземане на Константиновка: че руските сили съответно са на 7 километра от Славянск, на 9 километра от Запорожие и на 10 километра от Суми.

При темповете, с които върви руското настъпление от началото на войната, преодоляването дори на такива разстояния би отнели месеци, ако не и години, а цената би била животът на хиляди руски войници, коментира друг американски мозъчен тръст - Центърът за стратегически и международни изследвания.

Впрочем Константиновка бе един от градовете от т. нар. пояс от крепости в Донецка област. Руската армия е само на няколко километра от Дружковка, Краматорск и Славянск, но ако няма някаква драматична промяна, превземането на всеки един от тези градове би било бавна и сложна операция.

Широко отразеното от руските държавни медии заседание се състоя в команден пункт в Северния военен окръг, Северна Русия, т. е. далеч от фронта в Украйна. То се състоя след седмици на удари по руската енергийна инфраструктура, които доведоха до недостиг на гориво в страната. В четвъртък рано сутринта тя извърши масирана въздушна атака срещу украинската столица Киев, при която по данни на местните власти са били убити най-малко 30 души.

Тези развития като че ли отразяват желанието на руското ръководство да демонстрира, че т. нар. специална военна операция (СВО) в Украйна върви по план - в момент, когато украинските удари с дронове дълбоко навътре на руска територия правят конфликта все по-видим и за руското общество.

А то до голяма степен предпочиташе да не забелязва войната, писа миналия месец в. "Монд". Френският всекидневник отбеляза, че сега, когато все повече руснаци са пряко засегнати от украинските удари в страната, е напълно възможно общественото недоволство и опозицията срещу СВО да се засилят.

Освен внимателно режисираното съвещание, позициите на Кремъл бяха подсилени и от една добра за него новина. След като през април и май Русия е загубила в Украйна повече територия, отколкото е превзела, по данни на Института за изследване на войната, базираният във Вашингтон мозъчен тръст сега отчита на сайта си, че руската армия е сложила край на негативната тенденция, като е завоювала нетно през юни 30 квадратни километра украинска територия.

Кървавият конфликт обаче продължава вече пета година, а краят му не се вижда. И като че ли изглежда от ключово значение кой ще вземе превес при военните разработки и иновации.

Коментирайки в края на миналия месец кампанията на Украйна за удари с дронове със среден и голям обсег, Путин каза недвусмислено: "Първата задача е да увеличим бързо и съществено производството на онези системи за противовъздушна отбрана, които са най-необходими."

Зеленски, от своя страна, изрази вчера увереност, цитиран от ДПА, че Украйна може да изпревари в дългосрочен план Русия по производство на високотехнологични оръжия.

А що се отнася до перспективите за мирни преговори по същество, руският президент като че ли показа за пореден път вчера, че те си остават илюзия. На фона на опитите на европейски държави да посредничат за слагане на край на войната, Путин коментира, че "мнимите европейски миротворци" се стремят не към мир, а към продължаване на войната "до последния украинец".

Впрочем украинският президент предложи миналия месец в открито писмо до руския си колега да се срещнат, но получи отказ, отбелязва Ройтерс.

И така, Русия и Украйна остават вкопчени в мъртва хватка на изтощение вече пета година. Предвид несъвместимите позиции на двете страни, все така изглежда малко вероятно конфликтът да бъде решен по пътя на преговорите.

А междувременно човешката цена на войната става все по-висока, като броят на убитите, не само войници, но и цивилни, нараства с всеки изминал ден.