"Лукойл", Алекперов и България: Завой към Русия?

Коментар на Емилия Милчева:

Четири години след руската инвазия в Украйна България направи рязък обрат в политиката си за ограничаване на руското влияние в енергетиката. Правителството поиска руският милиардер Вагит Алекперов да отпадне от новия пакет европейски санкции и се споразумя с „Лукойл“ за промени в режима на доставки на суров петрол за бургаската рафинерия.

Още новини от Украйна

Новият завой е продължение на стария модел, при който не се намери политическа воля срещу господстващото положение на ”Лукойл” и срещу механизма, позволил неплащането на данък печалба.

Днес властта отново прави отстъпки, позовавайки се на опасността България да бъде осъдена по арбитражен иск за 3 млрд. евро. Само че такова производство няма.

Арбитраж (още) няма

Но премиерът Румен Радев мотивира искането Алекперов да отпадне от санкционния списък точно с такава опасност. “Имайки предвид, че “Лукойл” предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака”, каза Радев. Към този аргумент се прибавя и модернизацията на бургаската рафинерия, изтъкванаот премиера и от министъра на икономиката Александър Пулев.

Докато общественото внимание беше приковано от спора около руския патриарх Кирил, също предложен за изваждане от санкционния списък, Алекперов остана в сянката на този скандал. Липсваше и убедително обяснение защо България настоява най-големият индивидуален акционер в “Лукойл”, който притежава близо 28% от компанията, да отпадне от европейските санкции.

Публичното говорене създава впечатление, че срещу България е заведено арбитражно дело за 3 млрд. евро. Документите показват различна картина – и подхранват съмнения, че управляващите могат да използват тези внушения и като натиск, и като оправдание за действията си.

На 19 февруари т.г. “Литаско”, швейцарското поделение на “Лукойл”, изпраща до българската държава т.нар. Notice of Dispute - уведомление за възникнал инвестиционен спор. Това не е арбитражен иск. Уведомлението е първата стъпка, с която инвеститорът заявява претенциите си и дава възможност спорът да бъде решен чрез преговори между страните.

Ако това не се случи, тогава може да бъде подадено искане за международен арбитраж. А може и да не бъде. Към момента няма публично регистрираноарбитражно производство срещу България пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID). В списъка на новите дела за 2026 г. такова не съществува.

Неясен остава произходът на сумата от 3 млрд. евро. Самият Notice of Dispute не е публичен. Няма я в официалното съобщениена “Литаско”. Не е известно на какво се основава тази претенция.

В официалното съобщение на “Литаско” от февруари т.г. се казва, че при липса на извънсъдебно споразумение “LITASCO възнамерява да предприеме всички налични правни средства за защита, включително започване на арбитражно производство пред ICSID”.

На 29 юни Дойче Веле изпрати въпроси до Министерски съвет (МС) и икономическото министерство, свързани с разграничението между арбитражен иск и Notice of Dispute, за това кой е органът, взел решение България да поиска изваждането на Алекперов от санкционния списък на ЕС, на какво основание и с какъв правен анализ. Отговори нямаше.

На 30 юни в МС се състояха разговори на Румен Радев, Пулев и финансовия министър Гълъб Донев с представители на швейцарското търговско дружество “Литаско”, част от групата “Лукойл”, и на самата руска компания. Въпроси на медии след нея не бяха допуснати.

Пробив, но за кого?

Срещата беше представенаот Пулев като “първа стъпка да се стигне до извънсъдебно споразумение, което да защитава интересите и на двете страни”. По думите му има “последващ ангажимент с активен диалог да стигнем до пълното отпадане на арбитражния спор”.

Министърът на икономиката обяви, че от 1 юли “Лукойл Нефтохим Бургас” може да купува петрол от всички регистрирани в Швейцария трейдъри. Наложените досега ограничения за покупки са били заради заем от 1,1 милиарда лева (562,4 млн. евро), отпуснат от “Литаско” на рафинерията.

Властта представи споразумението от срещата като “пробив”. Но за кого? За Дойче Веле Мартин Владимиров, директор програма “Εнергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), обясни, че заемът между “Литаско” и “Лукойл Нефтохим” е част от вътрешногруповите отношения, чрез които през годините печалбата на бургаската рафинерия е прехвърляна извън България чрез трансферно ценообразуване. Швейцарското дружество купува суровия петрол и го препродава на рафинерията на по-висока цена, така че по-голямата част от печалбата остава при трейдъра, а българското дружество натрупва задължения.

Според Владимиров обявяването на този заем за предсрочно изискуем след американските санкции поставя въпроса дали не е използван като средство за натиск в преговорите с българската държава. По думите му договорените промени могат да възстановят модел, при който значителна част от печалбата отново се изнася извън България, като същевременно възникват въпроси и за съответствието им с режима на американските санкции, чието прилагане е в правомощията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC).

През октомври м.г. Великобритания и САЩ наложиха санкции на “Лукойл” и “Роснефт” и всичките им дъщерни компании, като активите им бяха замразени. Оттогава тече подготовка за продажба на чуждестранните им активи, а до приключването на сделките те получават временна дерогация, за да не спрат работа. Продажбите могат да бъдат осъществени само с разрешение на OFAC, чиято цел е активите да бъдат изведени от контрола на санкционираните руски компании, за да се прекъсне притокът на приходи към руската военна машина. Четирите дружества на “Лукойл” в България работят с такова временно разрешение, чийто срок е до 29 октомври.

От ноември 2025 г. те се ръководят от т.нар. особен търговски управител, назначен от държавата. Мнозинството на Румен Радев смени със свой кадър назначения миналата есен Румен Спецов.

В защита на договорените с “Литаско” промени, новият управител Евгени Симеонов обяви, че заради досегашните ограничения в доставките рафинерията била принудена да преработва по-тежки сортове суров петрол, което довело до щети по инсталациите.

След прекратяването на дерогацията за руския петрол от 2023 г. предприятието работи с неруски суровини и такива сигнали не е имало. Според експерти бургаската рафинерия е една от най-модерните и може да преработва 24 вида петрол, от които казахстанският е най-близо до руския нефт.

Защо точно сега

След като няма арбитражно производство, остава въпросът защо България настоява Вагит Алекперов да отпадне от европейските санкции и какво всъщност се опитва да договори с руската компания.

Самото дружество посочва като причини за Notice of Dispute прекратяването на концесията на терминал “Росенец” и предсрочното прекратяване на дерогацията за внос на руски петрол. И двете решения обаче са взети още през 2023 г., докато уведомлението за инвестиционен спор е изпратено едва през февруари 2026 г. В него „Литаско“ засяга и фигурата на особения търговски управител, чието назначаване определя като незаконно отчуждаване на инвестицията ѝ без обезщетение.

Но и особеният търговски управител беше въведен в българското законодателство през 2023 г. Правомощията му бяха разширени миналата есен - и ограничени от мнозинството на Румен Радев. Хронологията на събитията обаче поставя и друг въпрос. Notice of Dispute, в което се заплашва с арбитраж при липса на доброволно уреждане на спора, е изпратено на 25 февруари2026 г. По това време вече са известнипървите прогнози, че напусналият президентството Радев ще е победителят на предсрочните избори.

Като държавен глава той имаше знакови срещи с висшето ръководство на “Лукойл”, в т.ч. и с Алекперов и сменилия го на поста президент Вадим Воробьов.

Какво печели Алекперов

Ползите за България от изваждането на Вагит Алекперов от санкционния списък обаче остават все така недоказани. Ползите за самия него са лесно проследими.

Основателят на “Лукойл” напусна поста президент на компанията през април 2022 г., след като Великобритания и Австралия му наложиха санкции. През 2024и 2025 г. той беше най-богатият руснак, а през 2026 г. е трети в класацията на Forbes Russia със състояние от около 29,5 млрд. долара.

Европейските санкции срещу руски олигарси не са символичен акт

Санкциите на ЕС означават замразяване на активите му в държавите членки и забрана европейски граждани и компании да му предоставят ресурси. Това би затруднило не само управлението на личното му богатство, но и участието му в корпоративни сделки, включително свързани с продажбата на международните активи на „Лукойл“.

Европейските санкции срещу руски олигарси не са символичен акт. Неслучайно санкционирани руски бизнесмени като Михаил Фридман и Пьотр Авен оспориха в съда европейските мерки срещу тях.

Четири години България убеждаваше съюзниците си, че се освобождава от руските зависимости в енергетиката и това е въпрос на национална сигурност. Но днес правителството на Румен Радев използва същия аргумент, за да защити един от най-влиятелните руски бизнесмени и да направи нови отстъпки към “Лукойл”. Ако това е новата държавна политика, обществото заслужава да знае от кого и къде е взето това решение.