Единствено изоставилите здравия разум и логика крайни фенове на ЦСКА-София се чувстват попарени и изненадани от решението на УЕФА да не допусне клуба до европейските турнири през следващите два сезона. Припознават се и като жертви, точно както припознаха новия клуб за естествен продължител на автентичния ЦСКА. Който демонстративно и хладнокръвно бе оставен да умре. Търсят заговори и конспирации. Съзират ту дългата ръка на Домусчиев, ту двойна игра от страна на Борислав Михайлов и "синьото" БФС. Където горд член на Изпълкома от дълги години е самият "спасител" Гриша Ганчев. Който на прословутата си среща с изстрадалите фенове на стадион "Българска армия" в прав текст обеща, че ще "оправи" дълговете на закъсалото дружество.
Явно под оправи е имал предвид да ги отпише. Защото след внесения претупан оздравителен план, пуснат само заради конкурентния - на свързаната с Васил Божков фирма - екипът на Ганчев отказа да нанесе корекции и всичко свърши. Още тогава. А в ролята на необходимата "зла вещица" в тъжната приказка до ден днешен е синдик Дора Милева. Междувременно, докато течеше обратното броене, спортният министър Красен Кралев прекрати концесията за ползване на "Българска армия" и "Панчарево", която бе единственият сериозен "актив" на умиращото дружество и божковата фирма очаквано също свири отбой.
Тогава Кралев роди абсурдния в спортен и търговски аспект термин "припознаване". Феновете сами да решат, кой отбор подкрепят, за да бъде допуснат той до стадиона на славния клуб. Независимо, че в правния мир припознаването съществува само като заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Това припознаване приключи в съкратен срок, поради липса на актуална алтернатива и посоченото "дете", както се очакваше, бе това, родено от интимната връзка между "Литекс"-Ловеч и "Чавдар"-Етрополе. Кръстиха го ЦСКА-София и хвърлиха пъпа му в Борисовата градина. Чист като момина сълза нов клуб, без стотинка задължения, но и без никакви скрупули да се представя за онзи, гонещият 70, на Нако Чакмаков, Крум Милев и Иван Колев.
Хората на Ганчев скорострелно започнаха да маркират територията си, като стартираха мащабен ремонт в Панчарево преди да е проведен търг за базите. Твърди се, на базата на мистично споразумение с ведомството на Кралев. Това споразумение така и не бе показано, въпреки настойчивите молби на създадения междувременно от фенове нов клуб ЦСКА 1948, борещ се днес за място във В група. Пълна загадка е, какво би се случило на търга за базите, както и на този за емблемата на покойния клуб, въпреки че тимът на Ганчев я ползва спокойно и без да е наддавал с никого.
Дали размахът, с който се работи на Панчарево, не е подплатен с уверения за безоблачен търг. Сигурно и в най-тежкия си кошмар Ганчев не вижда как някой го побеждава, взема ремонтираната от него база и остава за 30 години на Армията. Но другият кошмар, който изживяха феновете с ветото от Нион, няма как да не е бил предварително калкулиран. Наивно е да се смята, че Ганчев и Стоилов са изненадани от случилото се. Имаха цялото време на света, да се консултират с юристи дори от друга планета. И със сигурност са го направили, без да хранят излишни илюзии. Може да са всякакви, но не са вчерашни. Разиграваният шок и изнедана са просто влизане в поредна роля. Която може и да мине пред наивните фенове и славните ветерани от ресторанта на "Армията". Но не пред мислещите привърженици на футбола. Да не говорим пред централата на УЕФА.
Какво следва? Ганчев би си тръгнал от "Армията" единствено ако изгуби търга за базите. В такъв случай друго не му и остава. Как обаче да се реваншира пред феновете сега? Със скъпа селекция? Та кой читав перспективен футболист би дошъл в отбор, който ще играе в Европа най-рано през есента на 2019 г.? Единствено подмамени с огромни заплати прехвърлили 30-те си години играчи, наситили се на евро-вечери. Като преминалите през ЦСКА Янис Зику и Даниел Панку. Но това бе в друго време. И в един друг отбор.