Да бе ракия или вино, да му се наслади човек след три години. Но разсекретената с триста зора първа стенограма от прословутата среща при президента Плевнелиев за проблема с КТБ, дойде като втръснала претоплена манджа за огладнелите за някакви истини и сензации любопитни люде. Тези приспивни 101 страници напомниха за приказките от 1001 нощ на Шехеразада. С тънката разлика, че не стана ясно, кой е наредил "Сезам, отвори се" пред вратата на КТБ, за да се образува няколкомилиардната дупка, запълнена чинно от обрания, но кротък народ.
Имало едно време една супер банка. Толкова страхотна, че и държавата си държала парите в нея. Шефът й няколко години ставал банкер на годината, но изведнъж приказката свършила.
Оказа се, че цялата седянка на пъстроцветните партийци е била посветена на съчиняване и редактиране на успокоителна за населението декларация. Че въпреки всичко банковата ни система е стабилна и едва ли не става дума за частен случай. Частен, ама платен не след дълго от всички. Всеки дава своя принос за съчинението, настоява и се сърди.
Етюдът напомня на прочутата картина на Репин "Запорожци". Мустакатите казаци, които пишат писмо на турския султан. И говорят един върху друг, както би се изразил вътрешният ни министър. В случая писмото бе до суверена, дал им възможност да провеждат секретно заседание. Както и на любезния им домакин, да ги посреща на "Дондуков".
Борисов естествено изпълнява ролята на опозиция, с още прясната рана от първата си оставка. И настоява за незабавна оставка на финансовия министър и шефа на ДАНС. В краен случай, поне на Чобанов. Естествено представителите на БСП и ДПС бранят кабинета на Орешарски, макар и предусещайки финала му. А сравнително неутралните упражняват красноречието си. Толкова.
След публикуването на стенограмата подкаралият трети мандат Борисов първо обяви, че тя е в негова услуга и той печели от огласяването й. После, кой знае защо, се разсърди от оповестяването и заяви, че вече няма да ходи на КСНС при президента, ако там не присъстват телевизиите. И срещите не се предавали "на монитора". Защото не приемал, че след години могат да му "държат гарез" за някоя дума. Или да го скарат със съседна страна.
Защо бяха необходими такива кански мъки и чак съдебно решение, за да излезе на бял свят пустата стенограма, след като тя не дава никакви отговори - най-малкото пък скандални?
Първи вариант - като човек, идващ от армията, президентът приема стенограмата като военна тайна. И полага максимални усилия, скучните редове да си останат такива. Тайни.
Втори вариант - оказан му е натиск да не го прави. Неизвестно от кого и защо.
Трети вариант - Радев се учи в движение и прави грешки на растежа, благодарение и на съветниците си, които са в същото положение.
Ясно е едно. След като първата стенограма вече излезе, ще трябва да публикуват и втората. Скучна, скандална - няма накъде. И то преди летните жеги. Има индикации, че тя е съвсем различна от локумите в първата. Чакаме.