Опожаряване на Кулата Гренфел (Grenfell Tower) в Лондон ни ужаси. Човешките трагедии късат сърцето на всеки, който се замисли за десетките жертви (вероятно над 50) изгорени живи в блока. Броят на жертвите ще е по-голям от всеки терористичен акт във Великобритания с изключение на сваления от либийците през 1988 година самолет над Локърби. Предстои Обществено разследване (институция, която смятам, че трябва да въведем в България), което вероятно ще трае години.
Случаят естествено започна, макар и деликатно, да се ползва за набиране на политически точки. Шокът отстъпва място на гняв. Появиха се страхове и у нас. Естественият въпрос е: няма ли нашето саниране да доведе до подобна трагедия. Обичайната ни реакция е: ако в един от най-богатите европейски градове в Европа стават такива неща, няма как някой ден София да не пламне като факел. Без съмнение е много важно стандартите и практиките на така нареченото саниране да бъдат подложени на оценка. Преди да видим първоначалните резултати от разследването за Гренфел трябва да внимаваме със заключенията.
Все пак ето няколко предположения. Първо: Разпространяваното твърдение, че трагедията е резултат на бедността и класовото разделение е неуместна. За санирането на блока наскоро бяха похарчени €10 милиона. Това прави по 83,000 евро на апартамент. (Сума, която е добре да бъдат запомнена от онези, които смятат, че 200 лв/кв2. е грабеж.)
Второ: Изглежда, че за облицовка на сградата е използван материал, който е запалим, макар и да е в съответствие със стандартите, и който е само 5,000 евро (за целия блок) по-евтин от пожароустойчивата версия на същия материал. Трето: Между облицовката и сградата е имало разстояние, което вероятно е действало като комин и е разпространило бързо огъня, обгърнал целия блок. Такава практика не се използва при стандартното саниране в България, но се използва при някои фасади. Иронията е, че ако целият блок беше построен от дърво (технологията съществува), но без въпросното покритие, подобен пожар не би бил възможен.
За да не допуснем подобни трагедии са необходими стандарти, стриктно приложение и образование - както на национално, така и на общинско равнище. Не мисля, че рискът в България да се случи подобен пожар е висок, но мисленето никак не е достатъчно, за да предотвартим подобна трагедия. Гренфел ни задължава да преоценим риска.