Първата битка на НАТО с дронове изправи самолети за милиони срещу евтини безпилотни апарати и извади наяве слабости

Вече повече от три години Украйна води почти ежедневна борба срещу руските щурмови дронове. Миналата седмица НАТО доби представа за това от първо лице. През нощта на 9 срещу 10 септември на фона на масирана въздушна атака на Русия срещу Украйна, полските власти съобщиха, че са засекли 19 нарушения на полското въздушно пространство, което доведе до реакция на стойност милиони долари, като бяха вдигнати изтребители, а системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът" бяха приведени в състояние на готовност. Полша свали безпилотните летателни апарати с подкрепата на военни самолети от своите съюзници от НАТО.

Нарушаването на полското въздушно пространство, продължило няколко часа, показа уязвимостта на НАТО що се отнася до войната с дронове. Руските власти подчертаха, че не са атакували Полша, а Беларус, близък съюзник на Москва, заяви, че някои от дроновете "са загубили курса си", защото са били заглушени. Въпреки това, редица европейски лидери и експерти заявиха, че територията на Полша е била умишлено атакувана.

Ако един или два дрона бяха преминали в полското въздушно пространство, това би могло да бъде поради "техническа неизправност", но "трудно би могло да се повярва, че е било случайно", когато става въпрос за 19 безпилотни летателни апарата, заяви полският министър на външните работи Радослав Шикорски.

Макар да е трудно да се докаже намерението, "когато са се отклонили няколко, това започва да изглежда по-скоро умишлено", съгласи се Томас Уитингтън, експерт по редиоелектронна борба в британския Кралския институт на Обединените въоръжени сили (RUSI – Royal United Services Institute), най-стария мозъчен тръст за отбрана и сигурност. Според него целта може да е била да се подложи на изпитание реакцията на алианса и способността му да отвърне на дроновете.

Объркване и подозрение

От началото на годината Русия е използва най-малко 35 698 щурмови дрона срещу територията на Украйна, сочи анализ на АП на данни от Военновъздушните сили на Украйна.

Полското въздушно пространство е било нарушавано неведнъж от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Отломки от украински ракети отнеха живота на двама души в Полша през 2023 г., а дронове многократно са променяли курса си и са се отклонявали към Полша, Румъния, Молдова, както и към балтийските страни – Литва, Латвия и Естония.

До миналата седмица обаче никоя страна членка на НАТО не бе претърпявала подобни многократни нарушения на въздушното си пространство. Това бе първият известен случай от началото на войната на Русия в Украйна, в който въздушната мощ на алианса беше използвана срещу вражески цели във въздушното пространство на страна от Северноатлантическия пакт.

Отломки от безпилотни летателни апарати бяха открити на 554 километра в полската територия – по-далеч от всяко предишно нахлуване.

Много неща остават неясни и засега НАТО запазва предпазливост. "Все още не знаем дали това е било умишлено или неволно действие", заяви ръководителят на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ (USEUCOM) и върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич.

"Без солидни доказателства" е трудно да се каже дали Москва наистина е имала намерението да изпрати дронове в Полша, заяви Аш Алегзандър-Купър, бивш военен командир и вицепрезидент на Dedrone by Axon, компания, която произвежда технологии за откриване и неутрализиране на безпилотни летателни апарати.

Но въз основа на това, което е известно за руските дронове и как те реагират на средствата за радиоелектронна борба, експерти, с които АП разговаря, заявиха, че е много вероятно нахлуването да е било умишлено.

Радиоелектронна борба

Има два основни начина за неутрализиране на повече дронове: да ги свалиш или да се намесиш в сигнала им.

Заглушаването и подправянето са основните начини за смущаване на сигнала. Заглушаването се извършва чрез силен радиосигнал, който прекъсва комуникациите с дрона, а при другия способ – подправянето – сигналът към дрона се подправя така, че приемникът му да бъде въведен в заблуда и да започне да си мисли, че лети над друго място, а не над реалното, отбелязва АП.

Ако дронът бъде заглушен – от Украйна или Полша – той ще се приземи или ще се върне към отправната си точка в Русия или Беларус, уточни Уитингтън. Ако бъде сигналът обаче бъде подправен, апаратът може да излезе от курса, да се разбие или да кацне.

Ако сигналът към дрона бъде подправен, опитът да се заглуши може всъщност да "влоши проблема", казва Алегзандър-Купър. Заглушаването на дрон обикновено го изпраща обратно в базата, но Русия сега програмира някои дронове така, че "базата" им всъщност да е тяхната цел. Тоест дори ако сателитните комуникации бъдат прекъснати, дроновете продължават курса си към зададените си цели.

Военните дронове притежават също инерционни навигационни устройства, които използват предишни позиционни фиксирания и жироскопи, за да маркират местоположението на безпилотния летателен апарат спрямо земята така, че той да може да продължи да лети без сателитни или радиосигнали.

В такъв случай дроновете биха могли да проникнат дълбоко в полското въздушно пространство само ако руските сили са им задали целенасочена "мисия", подчерта Уитингтън.

Изтребители на стойност милиони и евтини дронове

Използваните от Русия щурмови дронове, известни като "Шахед", "трудно могат да бъдат заблудени" чрез средства за радиоелектронна борба, заяви Алегзандър-Купър, поради което НАТО изпрати самолети, за да ги свалят.

Полша и съюзниците от алианса използваха многоцелеви изтребители Ф-35 и Ф-16, както и хеликоптери "Блек Хок" (Black Hawk UH-60) и съветски хеликоптери Ми-24 и Ми-17, за да се справят с нахлуването, съобщи полското Министерство на отбраната. Американски системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" на Бундесвера (германските въоръжени сили) също бяха приведени в готовност.

Алегзандър-Купър твърди, че реакцията на съюзниците от НАТО е била икономически непропорционална спрямо заплахата. "Изстрелването на ракети за милиони долари не е икономически устойчив модел" за справяне с безпилотни летателни апарати, които струват десетки хиляди долари, уточни той.

Началникът на Генералния щаб на полските въоръжени сили генерал Веслав Кукула заяви пред полската телевизия, че цената не е от значение. "Важно е колко струва това, което този дрон може да унищожи. Ако става въпрос за живота на поляк, той е безценен", добави той.

Генерал-лейтенант Андрус Мерило, главнокомандващият въоръжените сили на Естония, заяви пред АП, че е важно да се обърне внимание на това "какви цели защитаваме", а не на това, което ги атакува. Дроновете може да са евтини, но цената на ракета, необходима за отблъскването им, може да бъде надмината значително от щетите, които те могат да нанесат.

Ако се сблъскваме с рояци от дронове като тези в Украйна, няма да има "достатъчно самолети в редиците на НАТО с достатъчно ракети или достатъчно прехващачи, за да се справим със задачата", подчерта Алегзандър-Купър. Това би изисквало и излагането на опасност на пилотите на изтребители, които са в ограничен брой и чието обучение е скъпо, добави той.

И Русия, и Украйна бързо разработиха нови дронове, технологии и тактики. От 2024 г. Русия използва дронове примамки без полезен товар наред с щурмови дронове, за да претовари украинската противовъздушна отбрана, която трудно може да ги различава. Русия има способността да свърже няколко дрона, които да се движат един зад друг във колона, с цел да отразят сигнала и да увеличат обхвата на друг дрон, казва Фабиан Хинц от Международния институт за стратегически изследвания (International Institute for Strategic Studies - IISS) в Лондон.

На фронтовата линия както Русия, така и Украйна използват дронове с оптични влакна за наблюдение и удари. Те не могат да бъдат подложени на радиоелектронна намеса, тъй като са свързани с оператора чрез дълъг и много тънък оптичен кабел.

НАТО срещу дроновете

Настоящите противовъздушни системи на НАТО са разработени предимно за откриване и неутрализиране на бързо движещи се цели като крилати и балистични ракети, казва Уитингтън. Те не са проектирани да проследяват движението на малки дронове, често изработени от фибростъкло или пластмаса, които не отразяват радарните вълни по същия начин като ракетите, добави той.

Миналата седмица полският външен министър Радослав Шикорски заяви, че Полша се нуждае от "стена от дронове" и "нови техники", за да отблъсне евентуална масирана атака.

Никой не е загинал, така че би било погрешно да се твърди, че реакцията на НАТО е била "провал", заяви Уитингтън. Но "можеше да бъде много по-сериозно. Обезпокоен съм обаче, че следващия път може и да бъде", подчерта той.

Превод от английски език: Симеон Томов, БТА