Анализът е на Карл Билд за Project Syndicate..
Карл Билд е бивш външен министър на Швеция за периода 2006 г. -2014 г. и бивш премиер за периода 1991-1994, когато той договаря и присъединяването на Швеция към ЕС. Той е известният международен дипломат, работил е като специален представител на ЕС в бивша Югославия и Върховен представител в Босна и Херцеговина през 1995-1997 и специален пратеник на Генералния секретар на ООН на Балканите през 1999-2001. Към настоящия момент, той е председател на Световната комисия за управление на интернет и член на глобалния съвет по Дневния ред на Европа от Световния икономически форум.
По-голямата част от държавите искат да премахнат екзистенциалната заплаха от ядрена катастрофа и с право. Но да кажеш това е по-лесно, от колкото да го направиш. Някои опити за това могат и да са самоунищожителни.
От края на Студената война до този момент ядреният арсенал в света е значително намалял. Русия и САЩ са намалили с 80% своите ядрени арсенали. По време на управлението на Барак Обама САЩ настояваха Русия да продължи да намалява ядреното си оръжие. В Европа Великбритания и Франция са направили ядрените си арсенали значително по-малки.
Тези страни имаха различни причини за намаляването на арсеналите си. След подписването на договора за неразпространение на ядреното оръжие през 1968 г. обаче те имаха и дълг да го направят.
През последните години напредъкът по ядреното разоръжаване спря. Русия вече модернизира ядреното си въоръжение и все по-често го споменава в публични изявления. Това и обяснява защо усилията за ядрено разоръжаване в Западна Европа се забавиха. САЩ от друга страна също преразглеждат възможностите за модернизиране на ядрения арсенал.
Пакистан продължава да произвежда ядрени материали, които се използват за производство на ядрено оръжие. Усилията за превръщането на Близкия Изток в зона без ядрено оръжие до голяма степен са в задънена улица. Това до голяма степен се дължи на Израел.
Международната общност не успя да достигне до съгласие по въпроса в Международните конференции през 2005 и 2015 г. Ядните амбиции на Северна Корея от друга страна създадоха нова ядрена криза в Източна Азия.
В този смисъл голям блок от държави предложи нов Договор за забрана на ядреното оръжие, чийто проект беше приет от 122 държави – членки на ООН в началото на юли. За съжаление това, което започна със сериозно хуманитарно усилие, завърши с незадоволителен резултат.
Изпъкват три въпроса. Тъй като никоя ядрена страна не подкрепя предложението, на този етап то няма как да отърве света от ядрените бойни глави. По-неприятното е, че новият договор би могъл да подкопае Договора за неразпространение на ядреното оръжие, който въпреки собствените си недостатъци, има много по-широка подкрепа. В това число влизат и петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН в лицето на САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Ако разглеждаме договорът за разширено ядрено възпиране като незаконно или поне неморално, проектодоговорът би могъл да застраши сигурността в Европа и Източна Азия.
Той не включваше в себе си забрана за използването на ядрено оръжие като възпиращо средство. Версията, която страни разглеждаха през юли обаче направи това. Това е критична промяна. Заплахата от ядрен контраст е това, което държи страните от използването на ядрени оръжия. В същото време така нареченото разширено възпиране чрез съюзи е това, което защитава неядрените държави от изнудване на ядрените държави. Без разширеното възпиране неядрените държави биха решили да придобият собствено ядрено оръжие.
Така и Холандия, единствената държава от НАТО, която участва в разработването на договора, гласува против него. Япония, единствената държава, която някога е била атакувана с ядрено оръжие, също отказа подкрепя за договора, защото разчита на ядреното възпиране на САШ.
Без такова възпиране Япония ще е уязвима от китайското ядрено изнудване и евентуалните атаки на САЩ срещу Северна Корея. След като икономическите санкции не сложиха край на ядрената програма на Северна Корея, ядреното възпиране изглежда единствено способно да предотврати Източна Азия от ядрен шантаж.
Чрез ефективна забрана на възпирането, подобен договор може да направи света още по -несигурно място. Привържениците на споразумението твърдят, че ще създадат условия за ефективна забрана на ядрените оръжие. Така правителствата на ядрените държави сами ще ограничат арсеналите си.
Това обаче е наивно. Само човек с липса на връзка с реалността може да вярва,че Китай, Русия, Пакистан и Израел просто ще се откажат от ядрените си оръжия, защото общественото мнение се е обърнало срещу тях,
За съжаление, ядрените оръжия са широко популярни в тези страни, тъй като те се разглеждат като гарант за сигурност и реализиране на национални амбиции на световната сцена.
По-реалистичен подход ще е продължаването на намаляването на ядреното въоръжение в САЩ и Русия, където все още има сериозни рискове. За да стане това факт обаче, тези страни трябва да спрат да модернизират арсеналите си с идеята за по-нататъшно разширяване. Те трябва да започнат с намаляването.
Мащабното ядрено разоръжаване не може да бъде постигнато с един голям взрив. Предложеното споразумение за ядреното разоръжаване може само да увеличи напрежението. В най-добрия случай то може да бъде само страничен вариант.
Превод: Росен Стойчев
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.