Днес се навършват 106 години от рождението на Тодор Живков.
За добро или за лошо, той управляваше страната ни десетки години. Години, през които България се развиваше и се издигаше на международната сцена.
Това коментира в профила си във Фейсбук Мадж Алгафари.
Живеехме скромно, но сега живеем бедно.
Десетки българи работиха в чужбина, изпратени от държавата, за да подпомагат развитието на други страни. Никой не отиваше в чужбина, за да мие чинии, да чисти улици или да проси по улиците в странство.
България изнасяше стотици тонове продукция за чужбина /СССР, арабските страни, Африка и Европа/. Някои ще кажат, че сме изнасяли боклуци. Ами дори и да е така, евала ни, че и боклуците сме си продавали. Но, не бяха боклуци. България беше като райска градина. Произвеждаше земеделска продукция, животинска, машини, наука, спорт...
България в много спортни дисциплини бе страшилище
/бокс, вдигане на тежести, гимнастика и да не ги изброявам/.
България консумираше най-чистата земеделска продукция в света.
България изнасяше домати, краставици и чушки в Космоса, а сега ги внася от Турция, Македония, Испания, Аржентина /представете си къде е/, картофи и лук от Египет, боб от майната си.
България построи пътища, язовири, болници, сгради и какво ли не в чужбина. Наши инженери, лекари, архитекти, учени бяха на почит в цял свят.
България имаше най-големият флот от международни камиони /тирове/. СОМАТ /предприятие за международен транспорт/ имаше свои представителства във всички страни от Европа, Азия и Африка. Всеки ден стотици тирове, натоварени с българска продукция напускаха страната ни. Сега броят им е сведен до няколко тира.
По-голямата част от българските предприятия работиха на 24 часов режим. Сега същите НЕ РАБОТЯТ.
През този период бяха открити училища почти във всички български села. Сега са закрити.
Построени бяха пътища до всяка точка на страната. Сега същите са осеяни с дупки или вече липсват.
Нямаше апартамент, на който да има решетки. Ключът от входната врата беше под изтривалката. Вратите бяха от талашит. Сега са блиндирани, с решетки и няколко заключващи механизма.
Не искам да споделям повече.
Аз помня онези времена с добро и с хубаво.
Оставам на вас приятели. Споделете какво е било и какво е сега.
Верни са думите: "Това, което ние построихме, вие не можете да го боядисате".
Лека му пръст на Тодор Живков.