Революция или преврат? Обединява ги това, че по същността си и двете събития са незаконни, спрямо съществуващите порядки. Каквито всъщност са били и Априлското въстание, и комитетите на Левски за официалната османска власт. Революцията е красивата и успешна дъщеря на прогреса. А превратът е лошият син, неблагодарният и нетърпелив хулиган.
Революцията бива легитимирана от нейната масовост, както и от смяната на политико-икономическата система. С тържественото усещане на участниците в нея, за отваряне на нова, по-добра страница в живота на хората.
Докато превратът в общественото съзнание се свързва с нещо подмолно, конспиративно и обслужващо тясна клика от лично заинтересовани, най-вече властово и материално. Свързваме го с военните хунти от Латинска Америка или зловещите узурпатори на власт от Централна Африка, някои от които изяждат в буквалния смисъл политическите си опоненти.
Станалото у нас на 9 септември 1944 г., както и да го наречем, е следствие от развитието на Втората световна война. Случило се е и в други страни по пътя на Червената армия към Берлин. Някъде е имало предпоставки за това, на други места не съвсем, да не кажем въобще. И това личи по отношението към СССР в съответните страни през следващите десетилетия.
У нас то бе по-скоро положително, меко казано. Дали от страх, дали по любов, дали отзвук от минали благодарности, но беше факт. На други места ги мразеха. И си имаха своите причини. "Износът на революции" едва ли би се осъществил извън битността си на съпътстващ процес на победния марш към Райхстага.
За България е трудно да се каже, дали Борис Трети можеше да изкара още 20 или повече години на трона, ако сърцето му не бе повредено, най-вероятно от тревогите покрай войната. Или династията щеше да бъде прогонена така или иначе и без война. Но нали е прието, че в историята няма „ако“. Факт е, че Фердинанд надживява синовете си, а в мирни времена това едва ли щеше да се случи.
Революция или преврат е дадено преломно събитие – това решават победителите в исторически план. Дълги години случилото се на 9 септември 1944 г. бе считано за революция. От победителите. Които учеха децата на същото. За потърпевшите всичко това не е било и още не е нищо повече от преврат. Или окупация. Необременените в семеен план от тогавашните събития може би най-обективно могат да погледнат на нещата, без тинята на родовите натрупвания да замъглява погледа им.
Днес не се делим на победители и победени. Делим се по всички други признаци, но не и по този. Защото сме обединени от усещането, че прахосахме четвърт век в буксуване към по-добър живот. Заедно. А от това забавяне страната ни и поне порядъчните хора загубиха.