Иван Рачев, "На прицел", в. Строител"
На 27 декември журналистите, които са се надявали, че археолозите ще докажат - с конкретни факти и документи, – че правителството оправдава собствената си некадърност с тях и за тяхна сметка – останаха жестоко излъгани. Защото… нито факти имаше, нито някой размаха „конкретен” документ…
Сигурно ще се повторим, но няма как – след 120-130 публикации в рубриката „На прицел” – така ви (ни) се пада: последният „исторически” двубой за 2011 г. – между правителството и гилдията на археолозите – също мина под знака на махленската приказка „Ти ли ме бутна, или аз сам паднах?” На всичкото отгоре участниците в схватката толкова педантично спазиха правилата на още по-махленската караница „Дай си ми куклите, на ти си парцалите!”, че по едно време работата взе да изглежда нагласена. В смисъл такъв, че докато медиите и т.нар. гражданско общество се начудят кой е крив и кой е прав, зад кулисите на разправията май разцъфтя „онази” – вечната любов. Заради която хем усвояването на милиардите евро по Оперативна програма „Транспорт” ще продължи с шеметни темпове, хем това по никакъв начин няма да попречи на археолозите да откриват през два-три километра уникални археологически ценности. Или пък… на всеки километър!
Стенограмата, която ритна камБАНата
В дневния ред на заседанието на Министерския съвет има 58 точки. Поне половината от тях са с по-дълготрайни последствия от „проблема”, който днес ни вълнува, но това не прави впечатление никому. Работата на кабинета върви стегнато, защото никой не иска да обременява колегите си с излишни приказки. По едно време идва ред на точка 35 от дневния ред, озаглавена „Проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ „Хемус”, участък Белокопитово – Каспичан, от км 337+302 до км 342+200 на територията на община Шумен”. В обсъждането й вземат участие четирима души, изказванията им са пестеливи откъм думи, но за сметка на това – богати на емоции и обещаващи емоции по всички фронтове на изпълнителната власт. Проекторешението е внесено за обсъждане от вицепремиера и министър на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, а обсъждането протича така: „Лиляна Павлова: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, тук в случая инициираме процедура за принудително отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за целите на реализацията на тази част от АМ „Хемус” в Белокопитово – Каспичан.
Използвам случая още един път да изразя проблема, който имаме както в участъка Белокопитово – Каспичан – с Археологическия музей в Шумен, така и с АМ „Струма”, лот 1, където два археологически музея – в Кюстендил и Перник, саботират строителството на магистралата. Продължават изнудванията. В момента искат да ни спрат АМ „Струма”, лот 1, 300 метра от най-важния изкоп на най-дълбокото място, където трябва да изземваме земна маса само защото трябва да се правят най-рано до септември догодина разкопки и проучвания.
Бойко Борисов: В рамките на днешния ден Дянков лично се занимай, защото думата „изнудват държавата и спират магистралите” ми звучи като…
Симеон Дянков: Ние вече имахме две срещи. Днес ще направим допълнителна среща по тези теми. Това е особено странно, защото тази година за археология сме дали три пъти повече пари, отколкото миналата година. А за следващата година по бюджет даваме още, удвояваме парите. Така че има достатъчно пари за археология и не разбирам защо излизат тези теми.
Бойко Борисов: Да не го коментираме, техните номера са ми известни. Те не са към Министерството на културата, нали, Рашидов?
Лиляна Павлова: Те са към БАН…
Бойко Борисов: Дянков, днес последен разговор и ако е необходимо – веднага промени и продължаваме нататък. Приема се точка 35…”
На лов за рибки БАНанки…
Ако беше спазило традицията, т.е. три пъти да премери, пък на четвъртия път да си каже тежката дума, археологическото войнство нямаше да изпадне във „вехтата” ситуацията „Гузен негонен бяга”. Или в нейния съвременен вариант – „Най-гузният бяга най-бързо, макар никой да не го гони”.
Поне засега остава пълна мистерия какво е правила гилдията на археолозите на 22 декември и с кого е обсъждала текста и подтекста на правителствената стенограма. Но още по-голяма загадка е защо на 23 декември сутринта, същото това археологическо войнство се (само)постави в ситуация, от която човек излиза по два начина – или тежко наведен, или много послушен. Което, в крайно сметка, е едно и също…
Та, на 23 декември, в интернет страницата на Българската академия на науките се появи „Декларация за независимост”, чието съдържание цитираме едно към едно:
„Категорично отхвърляме обвиненията, изнесени в стенограмата на правителственото заседание, проведено на 21 декември 2011 година.
От нея става ясно, че правителството има проблем с изграждането на магистралите „Струма” и „Хемус” и виновни за това са археологическите музеи в Шумен, Кюстендил и Перник, които, според министъра на регионалното развитие и благоустройството, „саботират строителството” и са към Българската академия на науките.
Относно това твърдение заявяваме, че:
Споменатите археологически музеи в Шумен, Кюстендил и Перник са регионални исторически музеи и са към съответните общини, а не към БАН. Нещо повече, тези музеи са подчинени методически на Министерството на културата. Забавянето на строителството на магистралите „Хемус” и „Струма” е не по вина на археолозите, а заради непрекъснатото променяне на трасето на магистралите, късното осведомяване на археолозите от страна на агенция „Пътна инфраструктура” и драстичното закъсняване на процедурите по отчуждаване на частни имоти по трасето на магистралите.
От стенограмата става ясно още, че според министъра на културата археолозите пречат и на строителството на Ларгото, в центъра на София, защото „не са готови с проектите”. Министърът поставя и въпроса за преминаването на Археологическия и Етнографския музей от Българската академия на науките към неговото министерство.
По този повод ръководството на БАН е силно смутено от заявеното предложение, защото именно Министерството на културата покани Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ – БАН) в археологическото проучване на Ларгото. Целта беше да могат да бъдат спазени строителните срокове по изграждане на метрото. Екипът на НАИМ-БАН се справи в срок и качествено, по договор, сключен с фирма „Метрополитен”.
Посоченият в стенограмата Етнографски музей към БАН няма абсолютно нищо общо с гореспоменатите казуси и включването му в темата звучи необяснимо, освен ако не подсказва други намерения.
Ръководството на БАН е силно притеснено от тона на обсъждането по време на правителственото заседание, където археолозите се представят като хора, които „изнудват държавата и спират магистралите” и „извиват ръце” на правителството.
Тази теза според нас е абсолютно несъстоятелна, защото до този момент археолозите на Българската академия на науките само са помагали и са съдействали на държавата в нейните инфраструктурни проекти, като са работили по взаимно договорени срокове.
На специална пресконференция на 27 декември 2011 г., от 12 часа в БТА, БАН ще представи още подробности и документи по отправените обвинения”.
Ако тръгнем да правим „дисекция” на двата документа – правителствената стенограма и ответната декларация, рискуваме да изпаднем в странно състояние на духа и тялото. В смисъл такъв, че като обикновени данъкоплатци трябва да уличим правителството в интригантство и манипулации, а като още по-обикновени висшисти – да упрекнем (меко казано) елита на българската научна мисъл в… институционално и нормативно невежество.
Веднага правим уговорката, че с прословутото Ларго и щенията на министъра на културата към Етнографския музей и Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН няма да се занимаваме. Не защото не е интересно, а поради една друга и съвсем семпла причина: въпросните щения са просто… стръв, която археолозите и ръководството на БАН захапаха дружно и сякаш завинаги. Оттук нататък караме по ред на номерата.
Номер 1: „Чии са музеите „вредители” в Шумен, Перник и Кюстендил, които според министрите са археологически и на държавата, а според декларацията на БАН – исторически и регионални, т.е. на общините?” Четем какво повеляват съответните разпоредби в Закона за културното наследство:
„Чл. 29. Устройството и дейността на музеите се определят с правилници, които се утвърждават от:
1. министъра на културата – за държавните, регионалните, частните музеи и музеите със смесено участие;
2. кмета на общината – за общинските музеи или музеите със смесено участие.
Чл. 40. (1) Държавните музеи се финансират от републиканския бюджет чрез бюджета на ведомството, към което е създаден музеят.
(2) Регионалните музеи се финансират от общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет…”
С други думи, според нашето скромно мнение, въпросните музеи са държавни, а не „на общините”. Колкото до тяхната професионална ориентация, в това отношение ръководството на БАН е право: те са регионални исторически музеи, като археологията е само една част от „портфолиото” им.
Има обаче още една подробност от пейзажа, която – по най-различни причини, е тема за друг разговор – и двете страни в конфликта деликатно подминаха. А именно: Националният археологически институт с музей към БАН има два свои филиала в страната, единият от които е… в Шумен.
Номер 2: „Кой е виновен за спирането на по-нататъшното изграждане на магистрала „Хемус” – в отсечката Белокопитово – Каспичан, и на лот 1 на магистрала „Струма” – от с. Долна Диканя до Дупница.
а) археолозите, които непрекъснато извиват ръцете на правителството с цел изнудване;
б) собственикът на магистралите (т.е. държавата в лицето на агенция „Пътна инфраструктура”), който непрекъснато променя трасетата на бъдещите пътни артерии, никога не осведомява археолозите навреме за „онова”, което изскача изпод лопатите на багерите, и традиционно се проваля с отчуждаването на частните имоти по трасетата на магистралите?”
Тази „задачка”, противно на математическата логика, ще я решим отзад напред.
Поне това правителство, ако някой все още не е забелязал, няма никакви проблеми с отчуждаването на частните имоти по трасето на която и да било пътна артерия. Последното доказателство е „съответното” съобщение, качено в сайта на Министерския съвет само няколко часа след прословутото вече скандално заседание:
„Правителството отчужди имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда: за изграждането на автомагистрала „Хемус” в участъка Белокопитово – Каспичан. АМ „Хемус” е част от автомагистралния ринг на България с изключително важно значение както за страната, така и за международното транспортно обслужване. Отчуждените имоти се намират в землищата на селата Градище, Белокопитово и Панайот Волов, Шуменска област, и представляват земеделски земи и урбанизирана територия. Финансирането на процедурата се осигурява от агенция „Пътна инфраструктура”…
А сега четем първата журналистическа находка, появила се в публичното пространство преди… два месеца. Тя е произведена от репортер на държавното Радио Шумен, което е регионално поделение на БНР. Датата е 3 ноември 2011 г., а информацията гласи:
„Строителството на пет места от отсечката по автомагистрала „Хемус” – от кв. Макак до село Белокопитово, с обща дължина около 2,4 км – беше спряно от археолози от шуменския Регионален исторически музей и Института по археология към БАН. Причината е в съмненията на учените, че там има археологически обекти. Предстоят проучвания на петте места, които се намират по строителното трасе на автомагистралата. В останалата част на 8-километровата отсечка строителството продължава, съобщи Наско Михайлов от фирмата изпълнител „Автомагистрали Черно море”. Той обясни, че са извършени земни изкопи, положени са тръбни водоскоци, започнала е работата по големите надлези на пътя при кв. Макак и Кабиюк. Въпреки това работата на строителите е затруднена, каза Михайлов. Предстои подписване на договор между агенция „Пътна инфраструктура” и Националния археологически институт за извършване на разкопки. Очаква се те да започнат до няколко дни”.
Две седмици по-късно – на 17 ноември, пак от Радио Шумен, научаваме втора любопитна новина:
„Все още не е подписан договор между агенция „Пътна инфраструктура” и Националния археологически институт за извършване на археологически разкопки по изграждащото се 8-километрово трасе на автомагистрала „Хемус” край Шумен.
Това съобщи доц. Бони Петрунова от Института по археология при БАН. Ще припомним, че работата на строителите е спряна на пет места по тази отсечка, тъй като там археолозите откриха данни за археологически обекти. Това затруднява строителството на магистралата. „В момента преговаряме с Агенцията за план-сметките и уточняването на финансирането на археологически разкопки”, каза още доц. Петрунова…”
След още две седмици – на 30 ноември, Радио Шумен изстреля в ефир и още една „тематична” новина по въпроса:
„Продължават преговорите за финансиране на разкопки по трасето на автомагистрала „Хемус” край Шумен. Все още не е подписан договор между агенция „Пътна инфраструктура” и Националния археологически институт.
Преди месец археолози от Регионалния исторически музей в Шумен и Института по археология към БАН спряха строителството на пет места по автомагистралата от кв. Макак до село Белокопитово. Петте обекта имат обща дължина 2,4 километра. Специалистите се съмняват, че там има археологически обекти, най-старият от които е от праисторическата епоха.
„Разкопките няма да започнат, докато пътната агенция не осигури финансирането. В момента се водят преговори за финансовото обезпечаване на разкопките, както е по закон – каза за Радио Шумен доц. Бони Петрунова, зам.-директор на Института по археология към БАН. – Зависими сме и от времето. Ако температурите паднат под 10 градуса, ние не можем да копаем земята, защото има риск да увредим руините”, обясни още доц. Петрунова. В останалата част от 8-километровата отсечка строителните работи продължават. Извършени са земни изкопи, положени са тръбни водоскоци, започнала е работата по големите надлези на пътя при кв. Макак и с. Кабиюк…”
Както се вижда и с невъоръжено око, между отчуждените на 21 декември частни терени в землищата на селата Градище, Белокопитово и Панайот Волов и причината за стопирането на строителството – „съмнения, че в района на шуменския кв. Макак има археологически обекти”, няма нищо общо.
Още по-невероятно обаче звучи причината, заради която от два месеца целокупното археологическо войнство се гърчи в търсене на отговора на класическия Хамлетов въпрос: „Да копат или да не копат?” Този път „гърченето” е пред обективите и диктофоните на националните медии и поради това придобива вид на героизъм, примесен с достатъчна доза мъченичество в името на… светлото инфраструктурно бъдеще на отечеството:
„Четири археологически обекта са намерени по трасето на новострояща се магистрална отсечка край Шумен. Националният археологически институт е предложил на агенция „Пътна инфраструктура” да бъдат извършени спешни спасителни разкопки.
Къс мрамор, който е обработен, е един от материалите, по които археолозите разбират, че под повърхността на строящата се магистрална отсечка край Шумен има археологически находки. По закон строителството на магистралата в тези участъци може да продължи едва след като бъдат извършени спасителни разкопки.
„Нищо не се случва… и се боя, че зимата си дойде и ще остане за пролетта, а като падне сняг, не можем да работим”, обобщи доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
От Пътната агенция коментираха, че засега строителите работят на местата, които не са локализирани като археологически обекти.
Археолозите се надяват да не се повтори случаят със с. Дрен на магистрала „Струма”, където бил разрушен много рядък некропол от VII – VI век пр.Хр., докато АПИ и археолозите преговаряли за продължаване на разкопките…”
Не е прав доц. д-р Вагалински. Зимата не само дойде, ами след два-три месеца ще си отиде. И край шуменския квартал Макак отново нищо няма да се е случило. По простата причина, че на „това” безобразие – ние (археолозите) няма да си мръднем пръста, докато те (държавата, МРРБ и агенция „Пътна инфраструктура”) не си платят авансово за „масрафа” – трябва да бъде сложен край. И сега ще видим не само как, но и защо.
Актуалната разпоредба на чл. 147 от Закона за културното наследство гласи:
„(1) Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания…
(4) В методическо отношение теренните проучвания на археологически ценности са:
1. издирване на археологически обекти – недеструктивен метод и начален етап от археологическото проучване, чрез който се разпознават археологическите ценности;
2. археологически разкопки – деструктивен метод на теренно археологическо проучване, чрез който се изясняват основните характеристики на археологическите обекти – хронология, вид и граници;
3. археологическо наблюдение – установяване на наличието на археологически структури на дадено място.
(5) В организационно отношение теренните проучвания на археологически ценности са:
1. редовни – планират се за решаване на определена научна задача и за целите на интегрираната консервация;
2. спасителни – извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване…”
Доколкото е известно, най-малко от 22 години се знае, че трасето на магистрала „Хемус” минава през землището на шуменския кв. Макак (името е татарско и означава патерица, а не вид маймуни). По това време филиалът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН вече е навършил… пълнолетие, защото е създаден през 1973 година. Тоест какво е пречело още преди една-две петилетки трасето на „Хемус” да стане обект на теренни проучвания чрез пълния набор от деструктивни и недеструктивни методи – дори и господ май не е в състояние да предположи. По-важното обаче е друго.
Пак според Закона за културното наследство „теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания” (чл. 148, ал. 1). Този тип дейност се финансира от държавата чрез „залагане” на съответните средства в Закона за държавния бюджет.
Другата хипотеза – „аварийната”, е уредена в чл. 148, ал. 2: „Когато теренните проучвания са спасителни… разрешението за тях се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания”. А парите – съгласно чл. 148, ал. 5 – са грижа на „възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване”. И то до пълното проучване на терена.
И още един „цитат” от Закона за културното наследство, но вече по същество. Според чл. 149 „Съветът за теренни проучвания се състои от председател – директора на НАИМ при БАН, и членове:
1. двама представители на Министерството на културата…;
2. четирима представители на НАИМ при БАН;
3. един представител на Центъра за подводна археология;
4. един представител на НИНКН;
5. двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология;
6. двама археолози от държавните и общинските музеи в страната”.
(2) Членовете на съвета по ал. 1, т. 2, 5 и 6 са хабилитирани лица в научна специалност „Археология”.
С други думи – дали става дума за рутинни, или за аварийни теренни проучвания, ножът е в ръцете на археологическата гилдия. Колкото до сиренето…
При нормални обстоятелства „то” е в ръцете на правителството, което има ангажимент да осигури – чрез закона за бюджета – толкова средства, колкото може или иска – няма значение. Ако работата обаче опре до „неизбежна самоотбрана”, всички разходи са за сметка на потърпевшия. В нашия случай – агенция „Пътна инфраструктура”, като възложител на обществените поръчки за изграждането на магистрала „Хемус”.
И тук стигнахме до квинтесенцията на днешната ни раздумка. Тоест до понятието, което древните гърци са използвали, когато им се е налагало да онагледят „най-високия, най-прозрачния и най-чист слой от въздуха, дишан само и единствено от боговете”. И което, векове по-късно средновековните алхимици са използвали, стане ли дума за „екстракта от всички елементи”: парите! Които държавата всяка година дава за археология, но които никога не стигат до онези археолози, които наистина денонощно бъхтят „на терен” – къде с кирки и лопати, къде с четки за зъби и голи ръце…
Четивото се нарича „Доклад на Сметната палата № 0100000810 за извършен одит на Оперативна програма „Транспорт” по приоритетна ос 2 „Развитие на пътната инфраструктура по трансевропейските и основните национални транспортни оси” за периода от 1 януари 2007 г. – 30 юни 2010 година”. Публикувано е в края на юли 2011 г. с уточнението, че „Настоящият одитен доклад е окончателен и е издаден с Разпореждане на председателя на Сметната палата № 156 от 20 юли 2011 година”.
А онова, което ни интересува, звучи така: „През одитирания период (от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2010 г.) по 138 договора със СУ „Св. Климент Охридски”, Националния археологически музей, историческите музеи в Нова Загора, Карнобат, Перник и Благоевград и Археологическия музей – Сандански, е възложено извършването на археологически проучвания по трасето на АМ „Тракия” и „Марица”. Общата стойност на договорите е 11 844 228 лева.
Договорите са типови и са сключвани въз основа на двустранно подписани план-сметки, които са неразделна част от тях. В план-сметките не са определяни цени по видове дейности, а само разходи, съобразно размерите за командировки по Наредбата за командировките в страната. Едва през 2010 г. от страна на АПИ са предприети действия за установяване на параметри на цените на дейностите, извършвани в хода на археологическите проучвания. В договорите са включени клаузи за заплащане на 70% аванс. В преобладаващия брой случаи възлагането е извършено напълно свободно, без да са спазвани правилата за възлагане на обществени поръчки…”
Стана ли интересно? За три години и половина, само за две магистрали злощастните археолози да получат близо 12 милиона лева суха пара, заобикаляйки Закона за обществените поръчки? Ха така. И на нас също ни е много интересно, поради което ще продължим темата и в следващия брой. Когато ще стане ясно, че стопирането на лот 1 на магистрала „Струма” е станало заради две внезапно „изникнали” могили, които местните иманяри са „пребарали” още през 1990 година. Е, и за още няколко дреболии ще стане ясно, но да не си разваляме хептен новогодишото веселие…