Българите са далеч по-обидени за това, че 80% от тях са наречени дебили, отколкото от принизяването на ролята ни за спасяването на българските евреи. 53% от участниците в нашата анкета "Обиди ли ни проф.Иво Христов?" твърдо заявяват, че не се смятат за дебили. В нея участваха близо 2000 читатели на ФАКТИ.
Само 6% от тях обръщат внимание не на обвинението в глупост, а на поругаването на една от малкото ни национални гордости.
29% от анкетираните обаче са съгласни с професора и смятат, че е бил прав в скандалното си изказване.
4% намират думите му за преиначени и са на мнение, че не е имал предвид точно това, което бе лансирано от медиите.
8% определят възникналият проблем за измислен, тъй като обществото ни има за решаване далеч по-важни въпроси.
Съгласете се, че Дебилгейт поне звучи по-ърбан от провинциалните колбасаро-роднински гейтове. Защо е гейт ли? Вярно, няма корупция. Ами, за проценти говори човекът. А има ли проценти, хората очакват някаква далавера. Демократичен рефлекс. Професорът се издъни много глупаво, но Биков и останалите дали не мислят като него? Сигурно. Вероятно и процентът на дебилите при някои е по-висок. Просто не се изпускат. Ученото си е учено, но това не е гаранция, че винаги ще постъпва умно. Новаците в политиката влизат с кални ботуши в храма на лицемерието. А там по-опитните така са се рафинирали, че могат да говорят 48 часа без да кажат нищо, с малки прекъсвания за водопой и нещо по-твърдо.
И Дебилгейт ще мине и замине. А какво ще правим след това? Хубава тема за размисъл навръх вододелната дата 10 ноември. Ако питате Нинова, ще правим вот на недоверие. Ако питате Лили Павлова, ще метем къщата, че Европа ни иде на крака. Ако питате Цветанов, всичко лошо е фалшива новина, а хубавото не се оценява.
С какво днешният ни политически елит е по-добър от изкукуригалите старци в Политбюро на ЦК на БКП, след като допусна народът да тъне в извратена носталгия по Живков и другите от портретите. Сещате се кои портрети, не онези на будителите. Тази носталгия е резултат, но и оценка за свършеното от политическия елит през последния четвърт век.
Никой не смееше да нарече комунистите дебили преди 28 години, защото щеше да му се случи случка. Тези от Политбюро смятаха за дебили "трудещите се", когато им махаха от мавзолея. Само че не знаеха термина. Тато си отиде и изпълзяха "дисиденти", по-многобройни даже от изфабрикуваните АБПФК. С най-голям героизъм, граничещ с подвиг - слушане на чужди радиостанции.
В новото време народът открито нарича така управниците си и най-лошото, което може да му се случи по този повод, е да го "баннат" във фейсбук. За по-крайните мнения може и "приятелска беседа" в ГДБОП. След това поне гарантирано ставаш медийна звезда, а след време може да кандидатстваш за индивидуална пенсия като репресиран. Знаем ли какво ни чака.
За финал - не съм сигурен, че някой е в състояние да обиди истински народа ни след последния четвърт век. Както и да го нарече...