Изведнъж всички светлини угасват, хладилникът спира да работи, а от душа тече само студена вода: само през миналата година 328 хиляди домакинства в Германия са оставали без ток. А други 6,6 милиона домакинства са били застрашени да останат без електричество.
На тъмно
Спирането на тока е последната мярка на доставчиците на електроенергия, когато абонатите спрат да си плащат сметките. Тя се прилага едва след многократни предупреждения и при дългове, които надхвърлят сумата от 100 евро. А изключат ли веднъж тока, сметката набъбва още повече, тъй като абонатът трябва не само да се издължи на фирмата-доставчик, но и да плати такса за повторно включване на тока, която може да достигне 200 евро. Сериозна сума за хората с ниски доходи. Да не говорим за живеещите на социални помощи.
Броят на случаите, при които се стига до временно спиране на тока заради неплатени сметки, е от години константен. Но досега нямаше данни за това кои са най-засегнати от тази мярка. Актуално изследване на германската благотворителна организация "Каритас" и на Центъра за европейски икономически изследвания дава отговор тъкмо на този въпрос.
Оказва се, че предупреждения за изключване на тока получават най-вече домакинства, в които живеят семейства с деца. Но реално спират тока най-вече на хора, които живеят сами. Обикновено потърпевшите или не изкарват достатъчно пари, или живеят от социални помощи, или пък са натрупали дългове. А най-силно засегната е тази група: "Хората с нисък образователен ценз изпитват огромни трудности да се ориентират в една такава ситуация, в която са застрашени от спиране на тока и поради това им се налага да общуват с администрацията", четем в изследването.
За някои от потърпевшите последиците са наистина драматични. Така например в един форум жена пише, че заради натрупани задължения нейна приятелка останала без ток - въпреки че има бебе на шест месеца. "При това положение тя вече не може да се грижи адекватно за детето си. Дайте съвет, моля", пише жената. На което друг участник в дискусията отговаря, че в краен случай бебето трябва да бъде дадено временно в приемно семейство.
Авторите на изследването не само констатират проблема, но и дават съвети за решаването му. Хората, застрашени от принудително спиране на тока, трябва възможно най-рано да получават помощ. Но най-вече трябва да се научат как да си помогнат сами. "Трябва да поощряваме тези хора да подобрят познанията си по основни финансови въпроси", казва Петер Хайндл от Центъра за европейски икономически изследвания.
За засилена подкрепа пледира и зам.-председателят на фракцията на Зелените Оливер Кришер. И припомня, че от 2000 година насам цената на тока се е увеличила двойно, докато доходите далеч не са нараствали със същите темпове. "В разчетите за социалните помощи разходите за ток отдавна вече не отговарят на това, което хората плащат реално", посочва Кришер.
Ако се счупи хладилникът...
Улрих Лили, председател на църковната благотворителна организация "Diakonie", също призовава за увеличаване на т.нар. помощи "Харц-4". През 2018 година те ще бъдат повишени от 409 на 416 евро на месец, като едва 35 евро са предвидени за разходи за ток. "Това е доста под средните разходи на домакинствата за електричество", обяснява Улрих Лили и припомня, че освен това бедните домакинства нямат възможност да си закупят модерни, енергоспестяващи уреди. "Ако им се счупи пералната машина или хладилникът, те са принудени да ги подменят с уред втора употреба, който харчи много ток", казва Улрих Лили.
Но далеч не всички получатели на социални помощи са застрашени от принудително прекъсване на тока. Проучването на "Каритас" и на Центъра за европейски икономически изследвания е установило, че при хората, които от дълго време живеят на социални помощи, много по-рядко се стига до прекъсване на тока. От което следва, че с времето хората се научават да се оправят по-добре с парите си. Възможно е обаче и друго - хората да се лишават от най-обикновени удобства, за да не им спират електричеството. Например като се къпят със студена вода...