Колко излишни думи се изговориха, колко политическа енергия беше похабена. Защо имало толкова много протести, защо били планирани точно в началото на европредседателството, как са повлияли на чужденците, кой стои зад тях, кой предава българските интереси? Абсолютно ненужни спорове, разкриващи не само националните ни комплекси, но и колко ни е чужда европейската политическа култура.
Ето защо:
1.Протестите са напълно нормален политически инструмент, който отговаря напълно на европейските норми.
2.Избирането на подходящ момент за протести като големи международни форуми е обичайна практика. Пред сградата на ООН в Ню Йорк винаги има протестиращи хора, също във Вашингтон пред Държавния департамент. На форуми като Г-7 се събират антиглобалисти от цял свят.
3.Нашите гости няма от какво да са изненадани. По-скоро ще добият впечатление, че българите са с развито гражданско съзнание и България не е Северна Корея, където всички ръкопляскат или плачат по команда.
4.Отдавна би трябвало да сме свикнали, че без външна намеса трудно се променяме към по-добро. И сегашните управляващи прибягват до намесата на Брюксел, когато са в опозиция.
5.Все пак протестите преминаха съвсем цивилизовано. Ами ако тук бяха надошли антиглобалисти от цяла Европа? Само анархистите от Гърция щяха да ни стигнат.
6.Това комплексарско поведение хич не е в съзвучие с възхвалите на Туск относно нашето национално мъжество.