Попитали Радио Ереван: „Какво да правя, когато внезапно ми се доработи?“. „Сядаш и чакаш да ти мине“, отговорило радиото.
Руският външен министър Лавров обича да разказва вицове от времето на комунизма. Понякога шегите вършат работа за разведряване на обстановката, например в някоя по-заплетена дипломатическа ситуация. Друг път обаче и те не помагат.
Лавров сега се оплаква, че нищо не помръдвало в световната политика. САЩ правели опит на всяка цена и с всички средства да наказват Русия. Дори по времето на Студената война нещата не били чак толкова зле, твърди той.
Първият руски дипломат не е човек, който обича да се оплаква. Тъкмо обратното - Сергей Лавров често е рязък и хладен в обноските си. Когато интересите на Москва са го налагали, той без всякакви задръжки се е отнасял грубо дори с американски външни министри. Случвало се е дори да откаже да ги приеме. Лавров никога не показва чувствата си – освен ако не разказва някой анекдот. Основното му правило винаги е гласяло: „Не показвай никаква слабост пред другите!"
Лавров има основание
В едно Лавров обаче има право: отношенията на Русия със Запада са сложни. Онова, което навярно го тревожи, е че в обозримо бъдеще не се очертава някакво подобрение. Последиците от кризата с Украйна се усещат все повече. Нито една от страните в конфликта не показва готовност за компромиси. А това осъжда политици като Лавров на почти пълно бездействие. Защото едно е да участваш в някаква конференция в Мюнхен или Ню Йорк, и съвсем друго – да се завърнеш в Москва с някакъв конкретен резултат или поне с добри изгледи за пробив.
И ако в световната дипломация сега почти нищо не помръдва напред, това до голяма степен се дължи именно на Кремъл. Никой друг не знае това по-добре от самия Лавров.
Ситуацията допълнително се усложнява от вътрешнополитическото положение във Вашингтон. В сегашния американски Конгрес думата имат онези, които настояват за разширяване на санкциите срещу Русия. С това те отклоняват вниманието от собствените си проблеми: че имат президент, към който останалият свят не изпитва почти никакво доверие, особено пък, когато става дума за отношенията с Русия. Тръмп, на свой ред, може да се прави, че е бил принуден да отстъпи пред исканията на републиканците за нови санкции срещу Москва. Това кара някои сенатори, като Джон Макейн или Марко Рубио, да вярват, че именно те направляват действията на президента.
В крайна сметка за Америка няма нищо по-лесно от това постоянно да затяга санкциите срещу Русия. От това американската икономика няма да понесе почти никакви загуби. Вредата е предимно за германските фирми, за работните места в Германия и за германския бюджет. Тук американците се държат като военачалник, който зове съюзниците си на бойното поле, но оставя собствените си войници в казармата.
Губят всички
Такава политика обаче е възможна само до време. Германската икономика настоява за прекратяване на санкциите. Правителството на Германия няма да е напълно дееспособно още няколко седмици - докато не приключат преговорите за съставяне на широка коалиция и не бъде избрано новото правителство. После обаче истинската политика би трябвало да заеме своето приоритетно място.
Споразумението от Минск, което мнозина прибързано обявиха за „мъртво", сочи истинския път към мира в Украйна. Русия би трябвало да бъде поощрена да прояви по-голяма склонност към компромиси. Заплахите и новите санкции само влошават положението допълнително. А от това, в крайна сметка, губят всички.