Не е ясно колко наемници от руската частна армия "Вагнер" са били убити от водената от САЩ коалиция на 7 февруари т.г. в сирийския град Дейр ез-Зор. Вестник "Ведомости" писа, че са били убити 50 наемници, а 70 били ранени. Руското външно министерство първоначално говореше за петима убити, а по-късно обяви, че става дума за "няколко десетки" руски граждани и граждани на държави от ОНД, убити или ранени при инцидента. Те доброволно били заминали за Сирия, „водени от най-различни подбуди". Ръководената от САЩ антитерористична коалиция на свой ред заяви, че е била принудена да обстрелва правителствените войски на президента Асад в опит за самоотбрана.
От Донбас в Сирия
Много от наемниците на групата “Вагнер" преди това са се сражавали в региона на Донбас в Източна Украйна. Владимир Ефимов, ръководител на една фондация на ветерани от специалните части, казва, че повечето наемници са бивши офицери, подофицери и ефрейтори. Някои от тях били наети от Министерството на отбраната и изпратени в Сирия. "Онези, които са били отхвърлени поради по-напреднала възраст или някакви физически недъзи, са отишли в частната армия", казва той. Ефимов допълва, че не парите, а по-скоро търсенето на силни усещания е бил основният мотив за повечето от тях. Руслан Тарнавский споделя това мнение. Той бил приятел на 45-годишния Игор Косотуров, който е загинал в Сирия. Преди това двамата са воювали заедно в Донбас. Тарнавский казва, че Косотуров е бил воден от патриотични мотиви: "Разбира се, една частна армия не е правителствена войскова част, но всички смятаха, че ще си сътрудничат с руската армия. Парите бяха само допълнителен бонус за поемания риск, но момчетата не заминаваха за Сирия заради парите", казва Тарнавский. Той подчертава изрично, че 99 процента от наемниците са участвали в акцията в Сирия, само защото е ставало дума за операция, подкрепяна от Русия.
Никакви признаци на живот
Най-малко 30 наемници от групата "Вагнер" са от региона на Свердловск. Владимир Ефимов познава лично 20 от тях. Наемниците оставили на съпругите си неговия телефонен номер, в случай че не могат да се обаждат лично от Сирия. Повечето наемници не посвещавали жените в тайните на своята мисия, защото били подписали декларации, че ще пазят тайна.
През 2017 година голяма група мъже заминала за един тренировъчен лагер, разказва още Ефимов. Там наемниците трябвало да попълнят дълъг въпросник и да се подложат на психологически тестове. След това заминали за половин година в Сирия и всички останали живи. Даже се завърнали се в отпуск "като богаташи". "Някои си платиха дълговете", спомня си Владимир Ефимов. По неговите думи, наемниците трябвало да останат в родината си до средата на февруари, но на 22 януари ги мобилизирали отново и 28 от тях били изпратени със самолет в Сирия.
"До 8 февруари пристигаха СМС-и, а после контактите бяха прекъснати. Сега ми звънят по телефона само плачещи жени", казва Владимир Ефимов. Той поддържа контакт само с един от 30-те наемници, който лежи ранен във военната болница в Ростов на Дон. "Там му отнели мобилния телефон, но той намерил друг, за да се обади на жена си", разказва Ефимов.
На семействата се полагат обезщетения
Близките на войниците от частната армия "Вагнер" се чувстват напълно безпомощни. Те не могат да се обърнат към Министерството на отбраната, защото наемниците формално не са редовни военнослужещи, а наемничеството е забранено. Дори от правозащитните организации не могат да очакват никаква помощ, освен известна психологическа подкрепа. В същото време семействата на загиналите, които в повечето случаи са бедни, се стараят да не вдигат много шум, за да не загубят и паричните компенсации, които частната армия "Вагнер" плаща в случай на смърт или раняване. „За един убит наемник се полагат по пет милиона рубли“ (около 70 000 евро - б. ред.), казва Наталия Жукова от Комитета на войнишките майки в Нижни Новгород.
Тя научила за сумата от майката на един 30-годишен руски наемник, загинал в Сирия. Жената успяла да прибрала тялото на сина си и да го погребе. Въпреки това се обърнала към Комитета на войнишките майки, за да разбере как точно е загинал синът ѝ. "За съжаление не успяхме да открием никой, който да ни даде повече информация“, казва Жукова.
Къде са телата на наемниците?
Журналистическо разследване на ДВ установи, че досега на близките не е предадено нито едно тяло на загинал наемник от сблъсъка на 7 февруари. Правозащитници предполагат, че труповете от Сирия са прехвърлени в един специален център, който се намира в Ростов на Дон. Той е най-големият от този род в Русия. Там могат да се правят и ДНК проби. Големите хангари с хладилни камери за стотици трупове са били построени по време на втората война в Чечения.
Председателката на Съюза на комитетите на войнишките майки в Русия Валентина Мелникова допълва в тази връзка, че "убитите и ранените наемници могат да бъдат издирвани само като обикновени руски граждани, които се намират в чужбина" - тоест само чрез консулските служби или министерствата на вътрешните и външните работи. "Все едно, че става дума за жертви от самолетна катастрофа", недоумява Валентина Мелникова. Тя се опасява, че телата на загиналите наемници изобщо не са били изнесени от Сирия. "В Донбас поне ги погребваха веднага на място", казва правозащитничката.