Свидетели сме на една голяма сделка за продажбата на акции на активи в енергетиката, която всички очаквахме от дълго време. Знаехме заинтересовените, проследихме „шушукането“ в енергийните, но и в политическите среди. Президента на Чехия дойде в България за „да информира българския министър-председател г-н Борисов“ за сделката и избрания купувач“, така поне коментираха посещението му някои централни медии.
И последва изненадата.
Това се посочва в експертен анализ на Иван Хиноивски.
Едно българско дружество току-що основано, с история по-къса дори от една човешка бременност закупи акциите на най-голямото електроразпределително дружество в България с годишен оборот от над 1,5 млрд лева на година. В публичното пространство се спряга бюджет на сделката от порядъка на 320 милиона евро.
За системния анализ на възможните рисковете от това прехвърляне на акции и лиценз
трябва да се вземат предвид редица обективни обстоятелства, като например стратегическото значение на този бизнес, покриващ повече от 40% от територията на България, но с много по-голяма тежест за българската енергетика като се вземе предвид, че и главата на държавата-столицата София като най-големия потребител на енергия в страната е също в обсега на услугите на този оператор.
Нямам нищо против купувача, дори адмирирам предприемачеството му досега да прави бизнес в една по-отровна от сярна киселина бизнес-среда на възобновяемите енергийни източници в България. Но експлоатацията и поддържането на едно толкова важно енергийно дружество като електроразпределителната мрежа на Западна България и столицата е съвсем различна работа, защото касае една от най-важните критични енергийни инфраструктури в страната. И не е само въпрос на „намиране” на въпросните няколкостотин милиона евро за разплащане по сделката и прехвърляне на лиценза (които, според мен най-вероятно ще бъдат гарантирани от някое офшорно дружество...). Много по-сериозни ще се окажат другите два проблема: за наличието на експертен потенциал и визия на собственика на капитала за управление и развитие на мрежовия оператор, както и осигуряване на достатъчна ликвидност на компанията за експлоатацията, поддържането и развитието на мрежовите услуги, които вероятно са съизмерими с цената на сделката. Защото експертите много добре знаят колко сериозни и капиталоемки са новите пазарни изисквания за развитие на мрежовите оператори в енергетиката съгласно европейските изисквания и стандарти за либерализация на енергините пазари – въвеждане на нови умни мрежи, съпроводено с подмяна на електромерите с нови, интелигентни, както и с развитието на нови комплексни мрежи за приложение на принципа „потребител-производител на енергия”. И може би това бяха, според мен, водещите причини ЧЕЗ да изоставят този бизнес у нас като се имат предвид необходимите предстоящи значителни инвестиции в мрежите, както и консервативната регулаторна политика в България по задържане на цените на дребно и трудното утвърждаване на разходи за модернизация като присъщи за дейността на мрежовите оператори.
В последните дни сме свидетели на какви ли не идеи на някои политици –
от идеята за изкупуване на акциите на ЧЕЗ от държавата, до „разпъването на кръст” на министър Петкова за това че не се е намесила без да се има предвид, че тя практически няма никакви юридически основания не само за искане на информация за сделка между две частно-правни търговски дружества, камо ли за намеса и въздействие върху нея. Но, заслужава си да се проверят твърденията за нарушения в процедурата от страна на други кандидати за сделката, които са загубили. Още повече, че това са реномирани международни компании с голям опит в този бизнес. Но, това не касае българските институции, а по-скоро държавната ЧЕЗ и изискванията при такива сделки да се спазват европейските стандарти за прозрачност и равнопоставеност на кандидатите. И ако в бъдеще има някакво обжалване от на сделката от другите кандидати, то това трябва да се осъществи по законодателството и процедурите за общалване на Чешката република.
Разбира се, и българската държава име своите различни лостове за въздействие, особено от страна на КЕВР, на който Закона за енергетиката чл. 21, т. 23 вменява правото да „разрешава/ респективно да не разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в енергетиката в определени случаи, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването по различни причини”, както и членовете в същия закон чл.51,ал.1 и чл.59, ал.1, т.2, които регламентират случаите и реда на отнемане на придобития лиценз по различни причини. В този специфичен случай, в който обществото е особено заинтересовано да получи повече информация за произхода на средствата на бъдещия собственик на акциите разследвания и отговори ни дължат както КФН , така и ДАНС.
А идеята за изкупуване на акциите на ЧЕЗ от държавата,
която няколко политически сили лансираха тези дни е несъстоятелна по няколко причини.
Първо, това ще доведе рязко влошаване на макроикономическите показатели на бюджета на държавата и повишаване на дефицита, и второ, дори това да е преодолима пречка, достатъчно е да се сравнят икономическите показатели на болшинството държавни енергийни компании в България с тези на частните дружества, за да се убедим че почти всички държавните дружества изпитват сериозни ликвидни пробеми. И тук няма нищо ново, от десетки години насам тези дружества, освен поради лошо управление и липса на реформи са подложени и на външен натиск от държавни, политически, профсъюзни и общински институции „да помагат”. И това по-точно означава спорни назначения и раздуване на щатовете, спонсориране на различни инициативи, необосновани обществени поръчки и т.н..
Аз обаче съм песимист относно вероятността някога до обществото да достигне истинската информация за истинските собственици на акциите на бъдещето ЕРП „България Запад”, например....