Нещо пак се завъртя нездравословна дискусия, този път около състава на руската императорска армия през Руско-турската (ОСВОБОДИТЕЛНА ЗА НАС) война от 1877-1878 г. Дискусия, уж на историческа тематика, а по същество – политическа, филофобска. Затова, нека се върнем малко в онази епоха, погледнем и други примери извън Русия (аз давам само френския) и „обелим лука“. Макар че насочеността на всеки приведен „аргумент“ и така е видна.
Това пише в профила си във „Фейсбук“ дипломатът Георги Димитров.
Той припомня, че като цяло, контингентите на наполеоновата армия по време на неговите войни (1805-1815) са командвани от френски генерали и маршали, с изключение на австрийските, полските и пруските подразделения. Полша дава например едни от най-прочутите си генерали, загинал в битката край Лайпциг (1813 г.) и почитан като национален герой и маршал на Полша и Франция – принц Йозеф Понятовски. Генерали на Наполеон са и редица корсикански офицери, вкл. негови трима братя, повечето от които дотогава са били на италианска или австрийска служба.
Има и малко екзотика – чернокожият генерал Жозеф Серан, роден в Мартиника. На по-долни нива, войските са били обаче пълни с чужденци (вкл. татари в състава на литовските улани). Така че, както се казва: „без коментар“.
Наполеоновата армия си остава френска армия и никаква друга. Можем да продължим справката и по други армии и страни. Нищо необичайно за онова време.