В края на миналата седмица журналистът Огнян Стефанов, създател на сайта "Фрог нюз", публикува емоционално обръщение "До враговете ми", в което за пореден път заявява, че е жертва на институционален натиск и произвол. Дни след това Софийският административен съд отмени решение на столичната дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) към НАП, с което се оставя без разглеждане жалбата на Стефанов срещу спорен ревизионен акт на данъчните. В решението на съда фигурира една стъписваща констатация, установена на базата на експертиза – от компютър на НАП е бил отворен линкът към ревизионен акт срещу Стефанов, изпратен на неговия имейл. Данъчните обаче използват това, за да твърдят, че Стефанов е видял акта и е изпуснал срока да го обжалва.
Предстои да бъде сезирана прокуратурата с този случай, а НАП все пак ще трябва да разгледа жалбата на Стефанов по същество, с което скандалът всъщност тепърва ще става по-голям.
Историята, накратко, изглежда така: Държавата координирано започва да оказва натиск над човек, който е изключително критичен към правителството, главния прокурор и Делян Пеевски. Огнян Стефанов не е безспорна фигура в българската медийна среда. Сайтът "Фрог нюз" често публикува непроверена информация и слухове, като така създава съмнения, че в определени случаи се използва като инструмент за манипулации. Нищо от това обаче не оправдава нерегламентирания натиск на държавата. Истинската причина за случващото се вероятно са подозренията, че зад всички критики и текстове срещу управляващите във "Фрог нюз" стои Цветан Василев. Междувременно се появи и информация, че според свидетели по делото за КТБ Стефанов е получавал пари на ръка от банката преди фалита й.
Проверките и делата срещу Стефанов са идеалната илюстрация за масирана данъчно-прокурорска репресия с всичката арогантност, присъща на българските институции, когато погнат някого. Срещу него има една данъчна ревизия и три наказателни дела, заведени през последната година и половина. Доколко са основателни обвиненията срещу него може да каже единствено съдът, когато тези производства стигнат дотам. Но именно в този контекст фактът, че НАП може да организира комплот срещу конституционното право на защита на един гражданин, е може би най-смущаващата индикация за неравната сага – институциите срещу Стефанов.
Когато институциите действат като хакери
Данъчната ревизия срещу Огнян Стефанов като частно лице завършва с ревизионен акт от май 2017 г., с който се твърди, че той е укрил значителни доходи за 2013 и 2014 г. - съответно 100 000 лв. и 150 000 лв., като не ги е декларирал пред данъчните. По-любопитното е как НАП стига до извода, че той е реализирал такива доходи. В ревизионния акт черно на бяло е написано, че информацията идва от свидетелските показания на основния прокурорски свидетел по делото "КТБ" Бисер Лазов и сподвижничката му Юлия Илиева. Протоколи от разпитите на двамата, проведени в рамките на досъдебното производство за КТБ, са приложени към ревизионната преписка на НАП. Двамата доста неопределено твърдят, че Стефанов може и да е получил въпросните суми "на ръка" от служител на КТБ. А това донякъде обяснява защо твърдените в ревизионния акт недекларирани доходи са в такива удобни кръгли числа.
Няма пречка данъчните да направят ревизия на всеки гражданин, ако имат данни за укрити доходи, казват юристи. По-същественото е как това ще бъде доказано в ревизионния акт, като това не може да стане със свидетелски показания от досъдебно производство. Така или иначе ревизионният акт подлежи на обжалване и проверка – първо по административен ред, а след това и пред съда. И фактите как данъчните се опитват да стопират обжалването са интересна индикация.
Ревизионният акт е изпратен на Огнян Стефанов с имейл, а той твърди, че не го е видял, защото е попаднал в спама. Но при едно посещение в данъчното по друг повод става ясно, че според системата на НАП този акт се води връчен и получен, защото линкът до файла, приложен към имейла, е бил отворен.
Стефанов обжалва ревизионния акт, но жалбата му е оставена без разглеждане с аргумент, че е просрочена. Ревизионният акт е бил изпратен на имейла на Стефанов на 4 май, а на 18 май линкът в електронното съобщение е активиран от IP адрес 10.20.6.29 и документът е бил отворен. Това означава, че крайният срок за обжалване на ревизионния акт е изтекъл на 1 юни 2017 г., се казва в решението на ДОДОП.
Стефанов обжалва отказа пред Административен съд – София, като иска съдебна компютърна експертиза на тази мистификация. А експертизата недвусмислено установява, че той не е отварял този линк и файл, но пък за сметка на това пощенската му кутия и линкът към ревизионния акт са отворени на въпросната дата 18 май м.г. от компютър с IP-адрес на НАП.
Интересното е, че в съдебното заседание юрисконсултът на НАП изрично се противопоставя въобще да се чете тази част от експертизата, в която се изследва от кой IP-адрес е отворен ревизионният акт и настоява експертизата в тази част да бъде обявена за недопустима. Съдът обаче не приема това, като сочи, че "IP-адрес 10.20.6.29 е цитиран изрично в административния акт", с който се отказва разглеждане на жалбата на Стефанов като просрочена.
От протокола на съдебното заседание на 14 февруари 2018 г.
ЮРК. В.: Възможно ли е активиране на линка, изпратен до жалбоподателя, без
отваряне на неговата електронна поща?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Този линк е наличен в ИС "Контрол" на НАП и може да се отвори
от всеки един компютър както от НАП, така и от интернет - стига човек да може да
го уцели.
ЮРК. В.: Искате да ни кажете, че този линк е общоизвестен?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: За НАП той е напълно известен. Всички, които имат достъп до
системата на ИС "Контрол" на НАП и наличната в нея ревизионна преписка, биха
могли да отворят изпратения имейл, от него да извадят линка и да го активират.
Трудно е да се повярва, че всичко това е случайно, но това е задача, която прокуратурата трябва да реши, след като бъде сигнализирана - от Огнян Стефанов и от съда. Любопитно е, че на самото съдебно заседание по това дело прокурор не е присъствал, макар че би следвало то да е приоритет на прокуратурата, след като тя го е задействала.
Въпросът е, че в тази история държавното обвинение трудно може да изглежда безпристрастно. Междувременно, паралелно на ревизионното производство, прокуратурата е образувала и досъдебно производство срещу Стефанов за укриване на доходи - по показанията на Бисер Лазов и Юлия Илиева. А това е само едно от трите наказателни производства срещу него.
Как авансовото плащане се превръща в престъпление
Първият обвинителен акт срещу Стефанов е внесен в Софийския градски съд (СГС) през 2017 г., а съдът го прекрати през октомври м.г. заради вътрешно противоречие и неясно формулирано обвинение. Според прокуратурата в периода 2007 - 2010 г. Стефанов е документирал фиктивно уж осъществена реклама в полза на "Слънчев бряг" АД, в резултат на което дружеството получило 132 000 лв. ДДС, без да му се полагат. Става въпрос за два рекламни договора между "Фрог нюз" ООД и "Слънчев бряг" АД - от 1 декември 2006 г. и от 1 август 2008 г., по които са извършени плащания и са издадени 34 фактури. От една страна, констатира съдът, прокуратурата не казва защо според нея тези документи за реални плащания са с невярно съдържание. Единственият факт, на който се позовава обвинението, е, че към датата на подписване на първия договор (1 декември 2006 г.) сайтът "Фрог нюз", през който е трябвало да бъде извършена рекламата, все още не е бил регистриран. Реално сайтът е заработил два месеца по-късно, но дотогава вече са му били преведени 144 000 лв. Според прокуратурата това означава, че издадените фактури за тези плащания са с невярно съдържание. В същото време обаче самата прокуратура сочи, че според договора сумата за първите 6 месеца (по 20 000 лв. месечно без ДДС) е следвало да бъде платена авансово, т.е. преди извършването на каквито и да било услуги. При авансовото плащане не е необходимо да има реализирани услуги, защото такъв е смисълът на тази договорка, казва съдът. А и самият закон урежда издаването на фактура по авансово плащане.
Ятак на престъпници
За третото обвинение, повдигнато на 6 март от спецпрокуратурата, Огнян Стефанов обяви сам преди дни с коментара, че "от скалъпения текст не се разбира почти нищо". Обвинението е за сговор с адвокат за подкупване на длъжностни лица и за лично укривателство (да се помогне на някого да избегне наказателно преследване) в периода от началото на 2013 г. до 13 юни 2014 г. До момента все още се пази в тайна името на беглеца от правосъдието. Но пък някои предположения могат да се направят предвид на факта, че на 13 юни 2014 г. КТБ е поставена под особен надзор.
Координирана репресия
Проблемът с делата срещу Огнян Стефанов обаче надхвърля конкретния случай, защото подходът на институциите е симптоматичен. По принцип координацията и сътрудничеството между българските държавни институции е сериозен проблем и това даже роди екзотичния подход да се подписват специални споразумения за сътрудничество между тях. Новата антикорупционна мегакомисия беше създадена основно с този аргумент – да се съберат органите за борба с корупцията на едно място, защото иначе не могат да се координират.
Оказва се обаче, че задкулисно и неформално институциите могат да се обединяват, за да наложат координирана репресия върху един гражданин при скандални нарушения на закона. И въпреки обявените общественополезни цели на това занимание зад казуса на Стефанов прозира елементарен институционален рекет върху опонент на силните на деня. Твърди се, че списъкът на лицата, за които Бисер Лазов е свидетелствал, че са получавали пари на ръка от КТБ, е доста дълъг. Но, както изглежда, само единици от тези "бенефициенти" са станали обект на данъчна проверка. Останалите, изглежда, са станали сговорчиви по друг начин.
Междувременно обаче текат любопитни законови промени, които предизвикват опасения у експертите. Лобирането за електронното призоваване и уведомяване в административния процес придобива съвсем друга светлина при констатацията, че НАП може да подправи данните за получено уведомление. А Конституционният съд е сезиран с поредните промени в НПК, писани, разбира се, под научното ръководство на прокуратурата, с които се ограничава правото на съда да връща обвинителния акт за корекция дори при очевидни фактически грешки или когато повторно констатира съществени процесуални нарушения.
Така бавно и полека държавата създава условия за безнаказана избирателна репресия по избор на тези, които дърпат конците на институциите.